Menu

Данаил Парнаров

Актуални анализи на събитията от днес, вчера и утре

Бъди глухоням слепец в Казанлък

Бъди глухоням слепец в Казанлък
Бъди глухоням слепец в Казанлък

Бъди глухоням слепец в Казанлък

Ако искаш да си щастлив де…

Защо влакчето на властта в Казанлък изпуши преди 2 години, а Общината сякаш се вля в групата на селищата със затихващи функции?

Много влакове и още повече вагони изпушиха или направо си изгоряха през последните няколко години в държавата ни. В буквалния смисъл. Докато пътниците доверчиво си дремеха в купетата с надеждата да пристигнат благополучно на своята гара.

И накрая какво се оказа? – че са били морално и физически остарели за пътуване, но по някакъв начин рециклирани, за да ни ги пробутат за употреба. Изводът е, че някой наистина е спечелил от сделките, но той много добре знае, че никога няма да пътува с тях. А за журналистите остава само възможността да описват последствията от тези сделки.

Така е и днес в Казанлък – само си чешем езиците с последствията от онова, в което всички бяхме въвлечени и пряко участвахме преди 3 години. И сякаш някаква масова амнезия обхвана Казанлък, за да си спомним първопричините.

Трябва да си сляп, за да не видиш в каква Община живееш, но по-добре да си глух, за да не слушаш взаимните обвинения, обяснения и взаимни контра обвинения на Властимащите за причините, довели Общината до тази критична ситуация и да си безсловесен – защото на кого ли и да се оплачеш, след като три пъти само за 2 години си гласувал за тези същите хора – веднъж за Кмет и два пъти за Общински съвет.

А бе, най-добре е днес да си глухоням слепец в Казанлък.

И ако рибата се вмирисва откъм главата, при политиката „вмирисването“ явно започва откъм местната власт. Мина времето, когато на изборите за кметове и общински съветници се гледаше като на минитест за настроенията в национален мащаб. Сега гласуването на това ниво май измерва най-вече политическа деградация и докъде е стигнало окрупняването на местния бизнес.

Това не го пиша сега – писал съм този анализ по повод резултатите от вторите частични избори в Казанлък. Помните ли ги? Те изненадаха силно наблюдателите и затвърдиха тенденцията на силното раздробяване на вота и увеличаване на пасивността на избирателите.

Но защо ли не се кефя днес на този текст, който съм публикувал преди повече от 3 години? Преди тези исторически втори избори за Общински съвет.

Не мога да му се израдвам дори.

Сочената тогава за лидер във всички социологически проучвания ГЕРБ претърпя поражение от левицата в Казанлък, а почти неизвестната, но гласовита патриотична организация „Защита“ събра по шокиращ начин толкова гласове, колкото и ГЕРБ.

И така частичните избори в Казанлък станаха повод за спекулативни пропагандни тези. Всички те бяха и са насочени срещу ГЕРБ, дори и от експерти, които уж познават реалностите на политическите нагласи в страната. Няма съмнение, че появата на нови формации, които не са участвали при редовните избори е само един от факторите, които промениха изборната картина в сравнение с тази от редовните местни избори.

Очевидно е обаче, че и сегашният вот за новите коалиции не е реален политически вот, защото тези формации не са имали възможност да изразят политически идеи и да докажат способностите си да ги реализират пред избирателите. Така се създаде днешния Общински съвет – някаква алхимична микстура, изглеждаща в най-чиста проба като обикновена бизнесфрагментация на политическото пространство.

И точно корпоративните мераци и много засечни точки на конфликт на интереси тогава станаха главната причината за днешното състояние на Казанлък, както и за факта хората да гледат на местната власт като на садо-мазоклип в XXL сайт.

Явно за тези три години перверзията в политиката вече дотам се инфилтрира в живота ни, че цялата община гледа как самозваните й лидери се боричкат по пресконференции, вестници и телевизионен екран, сякаш гледа шоу с освирепели кучета и кокал.

Мазохизмът е кодиран в кокала.

Защото този кокал фактически е собственото ни утре.

А идеята за садото е заложена в безцеремонната нагла агресия, с която обладаващите Властта посягат и на суверена си, докато му се кълнат във вечна вярност и го убеждават, че тази болка е сладка и е за негово добро и върховна наслада.

Пейте водачи, тез сладки песни, които се утаяват като ушна кал в ушите на хората. А иначе харчете на воля техните пари за представителни, командировки у нас и по света, за цветя, с които може да издържате целогодишно един нормален цветарски магазин… И да не ви пука – все пак, Общински съвет е това, кой може да ви потърси сметка?

И ти пей, Казанлъчанино, защото надали някога ще се свършат мераклиите, които ти обещават светло бъдеще и дълги трапези – и така те освобождават от бремето сам да вземаш решения.

Така е било. Така е: Кучетата си лаят, а керванът бавно се ниже, докато керванджията оглежда престарелите камили, но чака някой друг да ги подмени с по-млади.

А докато той кима кахърно с глава, кучетата отново се сдърпаха за кокала.

Да се чудиш какво ли още остана за глозгане по него.

Другата главна причина за съществуването на тази глутница освирепели песове е неистовото желание на Стефан Дамянов за втори кметски мандат и то независимо на каква цена.

Мерак, благодарение на който бе създадена една абсолютно безпринципна предизборна коалиция, която реанимира в най-неподходящия политически момент БСП в местната власт. И то не БСП, а групата около Иван Гороломов, Васил Самарски и Румяна Друмева, които тогава разполагаха с всички средства, необходими им за да му дръпнат всеки момент черджето изпод краката. И те не закъсняха да го направят.

Все пак са възпитаници на партия, където още в забавачницата усъвършенстваш играта „Прее…целувай другарчето си“. Независимо, че то е прикачило вагончето ти в последния момент към по-мощното си предизборно локомотивче. И когато усетиха, че локомотивчето взе да отделя повече пара за свирката, коварно включиха автоматичните спирачки на вагончето си, за да го затормозят още повече.

Такава е съдбата на някои машинисти, които са сбъркали в композицията. Особено когато знаят, че са прикачили вагони с лява, либерална, дясна, социална и не знам още си каква ориентация. Пък и те бяха над 32 ако не ме лъже паметта. Но при толкова вагони с различна ориентация и без сериозен евросертификат, би трябвало да си подговен за всякакви изненади отзад, особено щом зи запознат вече веднъж в палавия им нрав и постоянна игривост.

Жалко за пътниците в това влакче на страстите, които пак си платиха билетчетата без обаче да проверят дали те имат някаква застраховка за покритие.

Нещо като ПП. За написването на този текст не бях провокиран единствено от искането на ГЕРБ за оставка на Стефан Дамянов и на самарски – поснавайки ги достатъчно добре и двамата знам, че това е невъзможно. Просто бях шокиран от тяхното лично отношение към този акт. Повече ме стресна една от тезите, около които казанлъшките социалисти се обединили на своята конференция и чиито смисъл бил, че Казанлък бил на този хал, защото не не били на власт…

Аз лично не повярвах, когато ми го казаха. Все пак – такъя гьонсуратлък не е възможно да съществува. А ако пък да – тежко ни на следващите избори.

Comments

krum.vladev казва:

Приятелю много точен анализ ама какво от това казанлък продължава да си е дремиград.

krum.vladev казва:

И защо ми пишеш на империалистиюеския език не можеш ли на български.Много бързо се преорентира от руски на английски.

Дамян Стефанов казва:

Дъртият пергиш да си ходи.Само ебе булките в общината.Да е жива и здрава ВИАГРАТА.

Вашият коментар