Вчера видах некролога на Илко Стойчев Николов. Знам, че не го познавате. Навярно защото той беше един от онези близо милион и половина българи, които си говорят сами. Но той си беше един от доста напредналите с материала - Ильо Готиния. Сетихте ли се?… Писал съм за него. Дори е герой на няколко мои разказа.
Затова се чувствам длъжен да му отдам и аз последна почит.
Бъдете и вие, заедно с мен, в последния ми спомен за него!
От 14 май сънувам кошмари. За непосветените тогава стартира Националното младежко турне на БСП „България - Презареждане“.
“България - Презареждане” е един уникален политически проект, в който участват стотици млади хора от цялата страна.
Това го пишеше уж някой млад социалист в 284 859 позиции в Google.
„България - Презареждане” представя участието на младите в големия екип на БСП - твърдеше уж този същият или някой негов клонинг.
Избрахме това послание, защото то означава: “Вливане на нова сила. Създаване на запас. Подготвяне на оръжието за стрелба.” - какъв запас, какво оръжие, каква стрелба, какви 5 лева, бе мили млади уж хора. Та вие дори и в казарма надали сте били!!! Виж, 5-те лева може да ги дадете на бабите си, на които Станишев увеличи с цели 10 процента пенсиите, но те все още я карат само на кисело мляко и хляб.
40 000 пеят химна до последната секунда, но това не попрече на Ейре да ни посече насред София и да ни докаже за сетен път, че за лятото в САЩ 1994 ще разказваме дори и на внуците си.
Това се случи в събота. А в неделя българските избиратели посякоха и Тройната коалиция.
Така си е било от памтивека - всеки българин юнак, но тежко му и горко, който реши с юнаклъка си чета да прави.
Аз съм болен човек. Много помня. Ходя по лекари от 20 години и им обяснвам колко съм болен, а те само вдигат рамене и ми се присмиват, че и те помнели много, но не им пукало изобщо. Накрая един млад доктор си призна, че не е паметлив и ми предписа да замина за Англия, защото там било нормално да се помни поне по 500 години.
Това се случи през октомври 2007 г., когато френския президент Никола Саркози призова българската тройна коалиция: “Вкарайте в затвора недосегаемите престъпници!”
Какво нещо, а? Лягаш си българин, а се събуждаш европеец.
Не че българинът не е търпял и други метаморфози по време на сън…
Например ляга си комунист (или поне до партийна секретарка), а се събужда демократ. Или си ляга с един лев в джоба (дето и за хляб не му стига), а като се събужда, със същия този лев си купува завод.
Ама сега е по-друго. Сега направо е европей, сърце!
Лягаш си неизвестен редови партиен член, а се будиш голяяям…евродепутат.
На нас българите война не трябва. Дай ни два неизправни автобуса - единия с деца на екскурзия в чужбина, а другия с ентусиазирани старци, поели на събор, добави и няколко пияни юристки в бързи коли и чуждите армии могат да лагеруват цяло лято край границите ни.
А ако Данте Алигиери пишеше днес безсмъртната си творба, той навярно би добавил и още един - 10-ти, кръг в описанието на своя “Ад”, в който предполагам смъртните щяха да изкупуват своите грехове като участници в пътното движение на европейска България.
ТУК НЕ ТРЯБВАШЕ ДА ПИША С ГЛАВНИ БУКВИ, АМА НАИСТИНА МИ СЕ КРЕЩИ И ИСКАМ ДА МЕ ЧУЕТЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА МИМИКРИЯ И МНОГО, АМА МНООООГООООТО РЕАЛНИ ПАРИ, С КОИТО ТЯ СЕ Е ГРИМИРАЛА
Отново се задават избори и отново, колкото и парадоксално да изглежда, преди още да се запознаем с мераклиите за власт и техните идеи, изтече информация по различни канали коя партия, какви “хонорари” ще раздава за ПРАВИЛНО гласувалите.
Какво тук значи някаква си идея при 5 лева разлика в наддаването на политическия тезгях?
Не е измислица.
Депресия мъчи 70 на сто от населението на Републиката, а “нервата” на българина вече е опряла о кокала, но това според специалистите е нормално, защото при големи обществени промени, хората масово изпадали в стрес, депресии и психози.
Официално регистрираните луди в България до миналата година са над 250 хиляди, а по времето на др. Тодор Живков бяха точно 194 206. Явно демократичният преход внесе смут в душата на българина и дъската му яко захлопа. Навярно, защото десетилетия наред той се бе отпуснал в ръцете на Държавата и неусетно привикна тя да го напрвлява и ръководи строго, но мъдро.
В началото, преди 8 години, само месеци след Голямата политическа ерекция на българина, се проявиха И първите симптоми на неговата политическа апатия, която след няколко години съвсем закономерно прогресира в продължителна политическа летаргия.
…целият текст
Аз не съм политически реваншист. Но имам обикновени, ежедневни финансови нужди, а не големи бизнесмераци. От три години съм без работа и продавам когато, каквото имам и каквото мога, за да оцелявам. Сега имам глас. И не се срамувам да заявя, че го продавам - по споразумение, естествено.
