Напоследък се хващам, че все по-често разсъждавам за непотребните неща.
Разлиствам стари бележници и сякаш по друг начин чета небрежно нахвърляни в тях факти и мисли. И после, необяснимо по каква логика, ги поставям под някакъв необясним и за мен самия общ знаменател.
Така например още от ранно детство ми бе внушено, че ябълката е полезен плод, макар и да се ползва с лоша слава. Това бе мита за “забранения плод”, в какъвто се превърнал след като Ева го откъснала от Дървото на познанието в Райската градина и с тази си лекомислена лакомия, лишила нас, своите потомци, от райски живот.
…целият текст
