Тъгувам за добрите стари редови комунисти - те бяха прости идеалисти.
Тъгувам и за пословично трудолюбивите турци, които са безгранично вярни и лоялни към България.
Тъгувам за Българина.
Ейййййййййй????
Тука ли си?
Обади се де….
Тъгувам за добрите стари редови комунисти - те бяха прости идеалисти.
Тъгувам и за пословично трудолюбивите турци, които са безгранично вярни и лоялни към България.
Тъгувам за Българина.
Ейййййййййй????
Тука ли си?
Обади се де….
Явно перверзията в политиката вече дотам е пропила живота ни, че електоратът гледа как самозваните му лидери се боричкат по градски площади и телевизионни екрани, сякаш гледа шоу с освирепели кучета и кокал.
Мазохизмът е кодиран в кокала.
Защото този кокал фактически е собственото ни утре.
Но споменът ми няма да е в разказан в минало време.
Имам си нещо наум… Все пак да сме наясно - годината бе само Олимпийска и оптимизма на българските фенове за Световното по футбол през 2010-та бе на завидно ниво.
За болшинството нормални хора едва ли има нещо по-прекрасно през лятната отпуска от това да се изтегнат на плажа и да се отдадат на свещен мързел, припържвайки се на слънце. …целият текст
Това се случва 3 пъти в годината.
В дните на пролетното, на лятното и на есенното равноденствие, когато неговите лъчи се прогалят през Слънчевата врата на Мегалита над казанлъшкото село Бузовград.
В отвора на скалната врата към Отвъд се върши тайнството. Трябва да бъде отворен пътят между световете на живите и на мъртвите. Извършено е възлиянието с мляко и мед, плиснати са виното, водата, поръсено е с ечемичено брашно. Произнасят се орфически логоси - обредните формули на свещеното място.
Напоследък се хващам, че все по-често разсъждавам за непотребните неща.
Разлиствам стари бележници и сякаш по друг начин чета небрежно нахвърляни в тях факти и мисли. И после, необяснимо по каква логика, ги поставям под някакъв необясним и за мен самия общ знаменател.
Така например още от ранно детство ми бе внушено, че ябълката е полезен плод, макар и да се ползва с лоша слава. Това бе мита за “забранения плод”, в какъвто се превърнал след като Ева го откъснала от Дървото на познанието в Райската градина и с тази си лекомислена лакомия, лишила нас, своите потомци, от райски живот.
…целият текст
Напоследък един предизборен тест стана изключително актуален: Как се духа в сламка, на сламка и със сламка, а може и без сламка?
Целта на този предизборен тест е да покриеш норматива на една ненаситна Коалиция, която по потайни канали пусна парола-обява: Търсим удобен десен за лява резба.
За предпочитане е кандидатът да е наясно с някои закони на физиката. Например - че да духаш на сламка е все едно да си пилееш капацитета на белите си дробове в атмосферата и я вкараш в сламката 0.001 процента, я не.
Вчера случайно се заиграх с думи.
Написах избори 2009 и тогава ми звънна телефона.
Когато приключих с разговора видях, че докато съм говорил, подсъзнателно съм написал още: политика… власт… кражба… корупция…
Изредих тези думи в Google и поисках да прочета вицове, свързани с тях. Ето някои от тях.
Все по-малко българи са склонни да излязат на протест или стачка - това показа последния национален протест, организиран от КНСБ в София. И май акцентът в коментарите по този повод бе колко точно са били протестиращите - 3, 5 или 10-12 хиляди. Не че размерът няма значение, но надали е редно да се превръща във фетиш.
Никой не зададе публично въпросите: А защо само КНСБ протестира? Навярно “Подкрепа” е доволна от ситуацията в държавата и нейните членове имат имунитет срещу последствията от кризата? Само синдикатите ли трябва да протестират срещу калпавата антикризисна програма на правителството. Защо не се усети солидарността на мощно рамо от страна на различните граждански сдружения?
“Нищо ново под слънцето” - това е буквална заемка от Еклесиаст, 1 глава, 9 стих и изразява наблюдението и философията, че огромното множество феномени в човешката практика вече са се случвали в историята. А Книга на Еклесиаст, е част от каноничния корпус на всички еврейски и християнски библии. Самата дума “еклесиаст” е съществително нарицателно име, приблизителен превод на древноеврейското понятие qohelet, което идва от корен kahal (събирам заедно). Тя е извлечена от гръцката дума ecclesia - общност, събор, превърнала се в християнския термин църква. “Еклесиаст” най-точно може да бъде преведена като “човек на общността” или, малко по-свободно, като “човек, който има влияние върху общността”. Следващото стъпало на метонимично изместване в смисъла вече свързва това влияние с умението да се говори; еврейският qohelet става гръцко-християнският проповедник: човек-собственик на някаква истина, който я разпространява или внушава вербално сред другите хора на своята общност.
Някога един сръбски футболен радиокоментатор описваше изключително живописно и картинно положението на терена: “Мрежа на кoнци, врaта на трeски, вратар на мръвки — и гол пак нeма!”.
Този изключително динамичен и драматичен класически коментар, изписан с червени букви върху синя лента, е опънат върху гредата над бара на нашата безлична на вид, кротка като поведение и почти конформистка по дух квартална кръчма. Изписа го един художник, приятел на Поета, срещу половинка гроздова от оригиналните запаси на Гената, по идея на Даскала, според когото този коментар пасвал стопроцентово на Великия ни преход към Световната Демокрация като цяло и за състоянието на държавата ни през последните 17 години в частност.