Живот в Матрицата на Социокомунизма III

Нещо в тази Държава наистина не е наред.

Честно ви казвам.

И това се долавя от всички.

Живеем в лъжа.

Живеем в цинизъм и фалш.

Живеем в мизерия и безверие.

Живеем в болно време.

Обитаваме абсурдна сцена, на която палячовци и марионетки проиграват живота ни.

Това, което беше България, вече не е държава, а територия.

Нищо не свързва живеещите тук – те са тук по неволя, а не поради гордостта да бъдат заедно, не поради достойнството да се нарекат българи.

Тези, които можаха, вече си тръгнаха – емигрираха другаде, емигрираха в себе си, емигрираха в смъртта.

Тези, които останаха, вече не са граждани – те не могат и не искат да са. Те обитават не България, а своето селце, градче или кварталче, собствената си окаяна съдба – вече без надежди и без илюзии.

Обществото се разпадна на тези горе и онези долу, на малцина спечелили и безкрайно много изгубили. Няма връзка и няма доверие между тях – общественият договор е безсмислен къс хартия, избраниците народни са господари на мълчанието и говорители на себе си.

Останалите мълчат и чакат. В безвремието на това чакане изчезва България, превръща се от държава в прокълната територия, в която няма държавност, няма ценности, няма морал, няма норми на нормално обществено поведение – има криминална и корпоративна власт, мрежа от взаимообвързани и взаимозависими субекти, зачитащи единствено своя личен и корпоративен просперитет и разчитащи единствено на безкрайните възможности за злоупотреба с власт и корупция.

Самата сърцевина на демократичното общество – върховната функция на обществения организъм – да гарантира справедливостта, да работи за общото благо и взаимното зачитане на всеки, който участвува в обществения договор, е безнадеждно загнила. Няма и не може да има държавност и въобще държава там, където съдебната система не работи, където нейното бездействие и мафиотски обвързаности са способни да блокират институциите, където хората не могат да разчитат на закона и поради това предпочитат закона на джунглата.

Днес страната ни битува в едно налудничаво, дори шизофренно състояние.

И сякаш в тази държава юзерите стават болшинство.

Що е Юзър?

Юзър е индивид с умствени и технически възможности, вариращи от "Абсолютно Тъп и Малоумен Кретеноид" през "Поназнайващ Малоумен Кретеноид" та до "Заядлив и Комплексиран Малоумен Полуидиот". Някои от представителите на семейство Юзъри еволюират до "Сравнително Компютърно Грамотни", но прекалено малко от тези случаи са документирани и не са достатъчно, за да бъдат добавени като под-категория към семейството.

Юзърите обикновено пребивават във виртуална среда за различни периоди от време, в зависимост от категорията в която се намират. Имат множество физически и психически свойства, които отново зависят от напредналостта на развитието им.

За съжаление все още не е открит метод за изкуствено предизвикване на развитието на юзърите, тъй като в повечето случаи те просто не се развиват, независимо от факторите на околната среда и естествено антропологичните фактори, влияещи по следните начини: администратори с бухалки, съученици с прътове, грамотни приятелки с точилки и естествено напреднали компютърджии използващи същите форуми и сайтове, изпращащи всевъзможни вируси и троянски коне до Юзърите. Всички тези фактори са част от природният процес на Юзъро-подбиране, наречен "Да го баннем или да го не баннем".

За разлика от тях аз съм убеден, че така повече не може.

Че политическото манкиране разгражда обществото ни.

Че фалшът и лъжата, пошлостта и простащината деградират обществения климат и съсипват шансовете на всички българи за по-достойно бъдеще.

Че България днес се движи към сивотата и недай си боже към третия свят по стандарт на живот.

Дано само не отново към произвола на Диктатурата или пък към блатото на Безвластието.

Проблемът ми е какво мога да направя отвъд тази констатация…