Чудомир
Големият български художник и писател-народовед Чудомир има една карикатура, публикувана във вестник „Зора“ по времето на Голямата Световна Депресия в началото на 30-те години на миналия век: двама нашенци, седят леко почерпени на маса в селската кръчма. А тексът под карикатурата звучи като дълбока въздишка на единия от тях: „Е-е-ех, наборе, кога ли ще свърши най-сетне тази криза, че да си подкараме отново редовната сиромашия.“
А малко преди смъртта си тази година, друг един умен българин – съпредседателят на Центъра за икономическо развитие Александър Божков, заяви: „Българинът не се притеснява от кризата по една проста причина – че от 19 години живее в криза, а преди това в беднотия. Само от 3-4 години българинът живее малко по-добре. Истината е, че ако светът не се движеше нагоре и ние нямаше да се движим нагоре. Ако светът се движи надолу и ние ще тръгнем натам“. Според него ударът върху нас ще бъде ненарастване на доходите и увеличаване на безработицата.
Моята лична икономическа криза пък далеч не започва с обявяването на световната и, сигурен съм, надали ще свърши някога за разлика от глобалната. Затова не мога да разбера онези, уж нормални хора, които наистина си вярват, че в деня, в който вестниците ще излезнат с огромни заглавия: „Кризата е забравена, рецесията свърши“, животът им ще се преобърне непременно към по-хубаво.
Единственото, което вероятно ни дава някакво предимство в днешната ситуация, е фактът, че българинът от 20 години перманентно влиза и излиза в по-малки и по-големи кризи. В този смисъл може да се каже, че българското общество е имунизирано срещу сегашната криза. А състоянието, на което финансовите експерти викат „Финансова Криза“ си е перманентно за няколко поколения българи от доста време насам: високите цени, ниските заплати и оскърбителния пазар на труда са все неща, на които българинът вече дори не обръща внимание.
И още нещо, което никак не е без значение и отново е свързано с народопсихологията на нашенеца: „Българинът и от кризата ще извади келепир“, казва един мой познат и аз му вярвам. Защото сам се убеждавам всеки ден, как в условия на криза българинът става невъзможно изобретателен. Изобретателен до степен да прави всичко, за да оцелява. Противно изобретателен, мен ако питате.
Да предлагаш на пазара количества стоки на ръба на срока на годност си е гаден бизнес. И в общи линии ми се струва, че изразът „в условия на криза“ напоследък е олицетворение на най-сакралното в българина. За жалост, изглежда надеждите ми, че покрай кризата ще настъпи прочистване на бизнеса, ще се окажат напразни. Българският бизнес явно е по-издържлив и от хлебарките.
Така че, казано образно и накратко – явно да плашиш българина с криза е все едно да биеш куче с пръчка шпеков салам.
Според този мой познат, Кризата отначало е само един малък самозахранващ се бацил, който в един момент намира подходяща среда, наторена поне малко със Страх и подобно на пиявицата започва да се храни с този страх и да се издува. Защото казано си е, че на Страха очите са големи.
Има логика в тази негова теория, ако питате мен. Та нима, когато на един обикновен човек безмилостно му се втълпява всеки божи ден и час, колко страшно нещо е кризата – нормалната реакция на този човек няма да е да спре да харчи, за да има нещо заделено, с което да посрещне Голямата Криза?
Не знам дали ще спести човечецът, но Потреблението сто на сто ще се свие. Първо спират големите разходи – недвижимо имущество, коли, почивки. Постепенно фирмите, които се занимават с продажбата на нещата, описани по-горе, спират да погасяват заемите си и тия дето дават кредитите – фалират заради несъбрани дългове.
Идва един момент, в който нито хората, нито фирмите имат кеш. Свърши ли кеш-а – бягаш към банката за кредит. Там, обаче, или ти го отказват, или ти смъкват кожата с високи лихвени проценти. Ако си собственик на фирма и си изтеглил кредит с висок лихвен процент, започваш да съкращаваш персонал, за да намалиш разходите си. В един момент много народ остава без бачкане, съответно без пари. Цените на стоките падат, за да могат да се продават. Размерът на заплатите спада, а цените на режийните (ток, вода, газ, бензин и т.н.) си остават същите или се вдигат.
Ето защо се стигна до този момент, в който всичко се възприема като криза – това е невъзможността за съвместно решаване на проблемите, с които се сблъскваме. Винаги се прибягва към чиста форма на пазарлък между държавата и обществото. И това става донякъде поради народопсихологията на българина – да бъде пасивен до момента на крайна ескалация, когато кризата е обичайният очакван краен резултат от несправянето с проблемите.
Налице е, освен това, и фактът, че страните по конфликтите никога не използват адекватно ресурсите си за баланс на силите. Стигало ли се е поне веднъж до ефективни дебати? До преговори? До опит всеки да вложи най-доброто от себе си, за да се реши дадена криза?
Държавата и обществото нямат общи интереси, на които да се базират целите им… или поведението им противоречи на това. И така в крайна сметка се стига винаги до ситуации, в които всички възприемат отстъпките не като предоставяне на свобода за преговори, а като измамни ходове за придобиване на алтернативна сила за атака срещу другата страна.
Кризата страх…
Страх от това, че никой не знае какво следва…
Какво ще се случи.
Кризата е състояние, при което всеки е сам за себе си. „Един за всички и всички за един?“ – не… По-скоро – „Една криза за всички и всички са в криза!“.
То е една и от съществените причини да сме на европейското дъно по жизнен стандарт.
Изводът в доклада на швейцарската инвестиционна банка UBS е, че „България продължава да крета на опашката в Европа по стандарт на живот, не е новина за местните граждани, а тяхна „естествена среда“ – така пише в доклада.
В нормалния свят, към който номинално се числим като членове на ЕС, заради действащите пазарни принципи световната финансова криза докара реални проблеми за свикналите с по-безпроблемен бит граждани. С изключение на загубилите работните си места във всичките й други аспекти у нас кризата е трудно да се усети.
Няма ги например тамошните невиждани намаления, довели и до по-високо потребление, поразмърдало на свой ред икономиката. Тук мърдане няма. Пък и как ли да се усети глобалното финансово сътресение от население, което в масовия случай не разполага със свободни пари, които може да изгуби?
Навикът да се живее в условия на оцеляване наистина спестява негативните емоции и стреса, които кризата предизвиква със снижаването на жизнения стандрат при другите европейци например. Последните данни на НСИ също го потвърждават – от началото на годината домакинствата у нас продължават да свиват разходите си за транспорт, облекло и свободно време, за сметка на това парите за алкохол и цигари се увеличават.
Едва ли ще е много преувеличено твърдението, че това е характерният тук „жизнен стандарт“. И едва ли е случайно, че интернет форумите преливат от надсмиване над нещастията, сполетяващи онези, които имат какво да губят.
