За автогеноцида на една хилядолетна нация II

Живеем като в анимационен филм на ужасите

13 начина за разчитане на понятието автогеноцид, което в конкретното му българско тълкувание на пръв поглед може да се възприеме и като масово самоубийство или поне като балкански вариации в такт 7/8 на едно автомобилно шизофренно сепуко.

От катастрофа на катастрофа – по-малките, с по-малко жертви вече не правят впечатление. Обръща се внимание само на по-големите, на по-трагичните и съответно на по-зрелищните – ако има повече жертви, ако сред тях има деца, ако има високи проценти на погълнат алкохол, ако е с участието на някоя знаменитост.

Това е и поредната модна тема в българското общество, в медиите, по градския транспорт и градинките. Както беше в последния случай с Максим Стависки. Идеална картинка – джип, високи скорости, курорт, 1.1 промила и звезда – нищо повече не се желае.

Сега няколко дена да помълчим!

Мълчим…

Ще помълчим и ще позабравим – до следващата катастрофа.

Вече втори ден няма жертви на пътя и това е новината.

Уви!!! – за няма и цяло денонощие още.

„За изминалите 24 часа по пътищата на страната ни са били убити 9 души и над 30 са тежко ранени.“

„8 убити, 17 ранени…“

„Челен удар – 2-ма убити и 4-ма ранени“

„Влак уби шофьор“

„Свещеник без колан загина „

През изминалото денонощие на територията на страната са станали 12 тежки катастрофи, един е загинал, 18 са ранени, двама са с опасност за живота. Това съобщиха на БТА от пресцентъра на МВР.

За последните 24 часа в София са станали 122 леки катастрофи, седем тежки, един е загина, девет души са ранени.

Това са само част от заглавията във вестниците или ТВ-емисиите, с които неизменно вече започва или завършва информационния ни ден.

Според статистиката на КАТ досега тази година катастрофите в България са над 5000, загиналите са близо 700, а ранените над 7000 души…

Значи отново сме в „нормата“ – годишно около 1000 човека гинат по пътищата на Републиката и около десетина хиляди са ранени при стотина хиляди катастрофи приблизително.

Само за една година…

Но вече десетина подред подобни години…

Това е грубо обобщената статистика!!!

А до края на 2007-та има още цели 3 месеца.

Недай си Боже да си припомним соцлозунгите за петилетките в съкратени срокове…

Междувременно тези дни се навършиха 110 г. от първата автомобилна катастрофа, при която загива човек. Тя става през август 1896 г. в Лондон, когато движещ се с 8 мили в час (близо 11 км/ч) автомобил прегазва 44-годишната Бриджит Дрискол. Колата-убиец е управлявана от Артур Едсел, служител на „Английско-френската автомобилна компания“ с три седмици стаж зад волана, който демонстрирал най-новата разработка на фирмата.

Въпреки, че водачът карал с два пъти по-висока скорост от разрешената, той бил оправдан, а съдът постановил: „Това повече не трябва да се повтаря“! Уви, от тогава до днес жертвите на автомобилни катастрофи са милиони.

А в България през тази година се установи някаква злокобна норма – поне 3-4 жертви на ден по пътищата.

В човешкия живот най-страшното нарушение на реда е войната. На фона на разрухата, смъртта и страданията силно се откроява неестествения за момента порив към щастие и любов. Усещането, че „всичко се повтаря“, носи усещане за страх, а не за спокойствие. В този момент „естествени“ са мизерията , гладът, смъртта и епидемиите, с които хората вече са свикнали. В мислите на хората има само „днес“ и „преди“. Но у тях е останала надеждата за оцеляване там, в далечното и неясно бъдеще.

„Да спрем войната по пътищата…“ „Войната по пътищата продължава…“. Този слоуган ще продължава да се върти по националното радио и никой няма да му обръща внимание. Не само защото в колите, развиващи високи скорости, не се слуша тази станция. А и защото апелът не е зрелищен.

Той просто ще продължава да се върти, както ще продължават катастрофите и жертвите.

1-ви начин:

Шофирането е част от цялостното поведение на обществото.

Проблемът не е в пътищата, проблемът не е в глобите и наказанията, проблемът не е в лошите и некачествени коли, проблемът дори не е шофьорските курсове – не е само в тях. Никой до този момент не отговори ясно на въпроса „Защо се случва това по пътищата?“ – въпрос, който чуваме непрекъснато и от години.

Никой не формулира основния проблем: няма възпитание.

Тази основна причина се замаскира зад едно доста неясно, почти евфемистично определение „култура на пътя“ или „култура на шофиране“.

И докато престижният образ и моделът за подражание се състои основно от атрибути като джип или лъскава кола, бицепси, ланци, мобилни телефони, високи скорости, издръжливост в нощните заведения ще продължаваме да изчисляваме процентите алкохол в кръвта и да отброяваме жертвите. Те поне са зрелищни.

Една война може да бъде спряна – изведнъж, дори и със сила. Можем да си оправим пътищата – ще се вложат пари.

Ако българинът забогатее, ще си купи и качествени коли. Може депутатите да гласуват и още по-високи наказания и глоби.

За другата причина обаче – възпитанието, трябва повече, трябват усилия, постоянство, задълбоченост, упоритост, смелост.

Преди няколко дена, чакайки на автобусна спирка, със свистене на гуми до мен спря спортна кола, няма нужда да се казва, че тя беше със затъмнени стъкла.

Отвътре ме погледна закачливо и гордо младеж – заголени и напомпани рамена, няколко татуировки, също няколко сребърни гривнички и задължителния ланец.

Децибелите на някаква музика можеха да предизвикат аритмия.

Малко преди това със сигурност младежът беше разхлопал сърцето на възрастна жена, профучавайки на сантиметри от нея на пешеходна пътека.

2-ри начин:

Нагла демонстрация на безнаказаност.

И в мен се зароди желание – за един шамар, с висока скорост. Защото

Не възпитанието, а безнаказаността е виновна за положението по пътищата ни. Само едно доказателство: същият нафукан баровец с Порше Кайен,газещ всичко и всички тук,на екскурзията си из Западна Европа е по-нисък и от тревата,защото знае,че там го бутат в затвора след астрономическите глоби,които ще плати заради подобно шофиране;и измъкване с подкупче от 100-200 долара на полицайчето там няма!

Не съм съгласен, че основната причина е липсата на възпитание. Според мен тази причина се нарича безнаказаност. В българското общество тя се демонстрира от най-ниско до най-високо ниво и се олицетворява от безочливото поведение на политическата класа, позволила показна стрелба за разчистване на сметки, наглото приемане на закони в неприкрит интерес на определни хора и т.н.

3-ти начин:

Всеобща война „всеки срещу всеки“.

Свободата на словото и личността не позволява на семействата да възпитат децата си в ценности, противоположни на общоприетите. Ето защо войната по улиците е само част от водената в името на парите всеобща война „всеки срещу всеки“. И не се заблуждавайте, че тя може да бъде прекратена бързо и лесно!

Не, това просто трябва да се изживее. За съжаление в България имаме само по около 40-50 години между „обръщането на монетата“ (т.е. пълното отричане на старото, съпроводено с унищожаването му и поставянето на ново „начало“). Поради което съм изцяло песимистично настроен относно възможностите за по-нормално каране по улиците.

За войната в нас и за тази по пътищата.

Това е война, която е по-близо до нас от всички политици и височайши особи, взети накуп.

Кой е виновен за целия този хаос? Кой трябва да върне логиката на пътя?… Първосигналният отговор на всеки изряден данъкоплатец е ясен – държавата. Няма закони, няма ред, няма и дисциплина. Това безспорно е така, но този ред на мисли отдавна е доказал, че се върти в кръг, от който излизане няма. Защо тогава не погледнем на проблема по-иначе – закони има, няма кой да ги спазва. Повече от ясно е, че там горе, по високите етажи на властта, нещо все куца. Но въпросът е да продължаваме ли да чакаме господата в изискани костюми да оправят батака по улиците, след като те отдавна доказаха, че имат други приоритети?

4-ти начин:

Вихрещата се корупция, която позволява безгранични своеволия.

Висшите магистрати и чиновници отдавна катастрофираха в куфарчетата с разноцветни банкноти и подаръци. Вярно, от тежките доларови произшествия те не загубиха нито близък човек, нито крак, нито ръка. Но господата над нас се лишиха от нещо още по-важно. Изкачвайки се по стъблата нагоре, те слязоха до най-низките сребролюбиви страсти и из позволиха да вземат връх над човешкия живот.

От МВР признават, че в 80% от случаите, когато катаджии установяват нарушения на пътя, те пускат нередовните шофьори срещу рушвет. Информацията е резултат от направените тестове за лоялност, които установиха, че от 7 катаджии, 5-ма са си поискали пари.

МВР признава, че по пътищата масово се раздават рушвети, но прехвърля вината върху шофьорите, които ги давали.

Вихрещата се корупция, която позволява безгранични своеволия както в кулоарите на парламента, така и по булеварди, шосета и магистрали, компрометира пострадалите от пари до такава степен, че едва ли ще се лишим от нещо, ако се откажем от техните услуги. Защото войната по пътищата не взима данъци, не отнема детски добавки, нито бърка в държавната хазна.

Тя краде човешки животи. В нея не загиват героите от първите страници, познати с плашещи прякори и многобройна охрана. Живота си на пътя губим ние и тези до нас, хората от нашето ежедневие. Съседът, продавачът в магазина, жената, която събира таксата за асансьор…

За разлика от всички други сражения, които следим от телевизионните екрани, това се води пред собствените ни очи, на нашата улица. Губим близки и роднини, за които никога не сме подозирали, че са застрашени. Това е война, която е по-близо до нас от всички политици и височайши особи, взети накуп. И щем-не щем, ние отдавна участваме в нея.

И живеем като в анимационен филм на ужасите.

Скоро ще се превърне в трагично многосерийна, черна риалити конкуренция на „Дързост и красота“. Ще стане така, че във всяко семейство ще има загинал в катастрофа, причинена от някой малоумник, взел книжка по втория начин. Или от пиян кретен с колата на тати или бати, дето вдига 220, мислейки си, че е цар на пътя. От жегата трябва да е. Тя е убийствена. Пречи ни да ходим, да дишаме, да мислим. Пречи ни да караме разумно и внимателно.

Според статистиката от 1968 г. досега всяка година по пътищата на страната в резултат на пътно-транспортни произшествия загиват между 1000 – 1500 граждани. В сравнение с редица европейски държави относителната аварийност у нас е от 1,5 до 3 пъти по висока. Най-голям брой загинали са в резултат на злополуки с единични моторни превозни средства. – т.е. водачът сам е избирал скоростта си, въз основа на собствените възможности, качествата на автомобила и пътните условия.

Всеки трети загинал при злополука в страната е пешеходец. Това е изключително висок процент, който е отражение на високата конфликтност между пешеходното и транспортното движение, на несъвършенствата в организацията на движението, особено в големите градове, на недостатъчното разделение на транспортните и пешеходни потоци, както и на твърде ниското ниво на транспортната култура и дисциплина на участниците в движението.

За сравнение, в редица европейски страни като Германия, Франция, Швейцария, Швеция и др. делът на този вид пътно-транспортни произшествия е от 12 % до 17%. У нас най-висока е аварийността с пешеходци в столицата и големите градове. В София 68 на сто от всички убити при пътно-транспортни произшествия и 39,7 на сто от всички ранени са пешеходци. Тежките произшествия с пешеходци настъпват най-вече по вина на водачите. Според шефа на столичния КАТ Илия Илиев в София са регистрирани 720 хиляди автомобила. Около 300 хиляди още са приходящите от областта и цялата страна.

Данните на Пътна полиция показват, че са много и случаите, когато шофьорите се качват зад волана пияни. Половината от заловените в нетрезво състояние шофьори са били с над 1,2 промила алкохол в кръвта. Което значи, че шофьорът, преди да се качи зад волана, е обърнал поне 200 грама водка.

5-ти начин:

Като национално самоубийство.

„Войната по пътищата“ е само едно ехо от геноцида над беззащитната култура – това го написа в края на месец август 2006 г. великият и гениален Любомир Левчев, а аз просто нямах избор и онемях пред словата му – Via Militaris – така се е именувала преди две хиляди години „дестинацията“, която съвпада с днешната магистрала „Тракия“. Разбира се, Военният път е започвал и завършвал в Рим, защото античният глобализъм е постановил, че „всички пътища водят за Рим“.

Нашият е давал възможност да се разминават две колесници. Неговата каменна настилка не се е нуждаела от ремонт нито всяка година, нито всеки век. Където е успяла да се скрие от нас, съществува и до днес. А някога Военният път се е виел гордо през Виндибона (Виена), Сирмиум (Белград) и Наисус (Ниш), през Сердика, Филипополис, до Адрианопол (Одрин) и Византион. По него са преминавали великите легиони, отиващи да покорят света. И често не са се връщали.

Но нашият път се е наричал също Главна страта № 71, Траянов друм и най-вече Via Publica, защото е бил достъпен и красив като посещение на театър.“

Красиво – нали?

Но само ако не е театър на гладиатори.

Един ден ми хрумна да нарисувам Карта на жертвите от автомобилната война в България.

Представяте ли си само – пътуваш по път или градска улица и през около 100-на метра или километър пред очите ти, върху черния асфалт, се появи проснат контурен силует в жълто…

Дали ще намалиш скоростта?…

Сигурно, ако силуета е детски и някъде си прочел или чул, че годишно застаряващата българска нация губи поне по 50 от своите деца, които биват убивани от автомобили…

6-ти начин:

ЗаКон и ЗаЛъв.

Явно,“военните пътища“ на страната ни показват накъде върви България. След като позволихме малкото гаражи да станат бутици, след като се съгласихме автомобилите да се паркират на тротоарите, а пешеходците да тичат като дивеч по платната, след като раздадохме градинки и площадчета, за да може неизвестно кой да събира такса „паркинг“, след като допуснахме висши магистрати да се возят в крадени коли, нека да наричаме нещата с техните истински имена. Поне тази свобода я имаме, повече от всякога.

Обществото се деморализира от асоциални практики. Това е истинската катастрофа, която ни заплашва. И „войната по пътищата“, колкото и да е кървава и позорна, е само едно ехо от геноцида над беззащитната култура, над почтените, добросъвестни граждани по заветния път към гражданското общество.

Кофти начин – да избираш между Свобода и Слободия.

И това ако е избор…

Но май няма никакво значение дали в крайна сметка КАТ ще се принуди да обяви извън закона всички нарушители.

Пък дали и ще има някаква полза, докато едни са ЗаКон, а други ЗаЛъв? Поне защото вторите все още общуват с първите или учтиво посредством финикийски преводач, или ако са изнервени от депутатския си напрегнат работен ден направо с готови фрази и мисли от неизчерпаемото творчество на неповторимия иначе и неотразим Христо Стоичков.

7-ми начин:

Пътуването в България вече е като игра на руска рулетка

Според мен начинът на шофиране е най-добрия показател за душевното състояние на една нация.

И понеже българите явно станахме са комплексари, страхливци, без конкретна ценностна система, някакви завистливци и „гъзари“, то започнахме да го проявяваме най-отчетливо на пътя, когато уж имаме усещането за контрол над ситуацията и власт над останалите (каквото в живота, а и в дома си май болшинството не притежаваме, нищо че се дуем публично и ги плещим какви ли не)

Във всяка друга държава – от Македония до Англия, хората пътуват по права линия. Тук селяните правят постоянни маневри от крайна дясна в крайна лява лента за да „стигнат по -бързо“ И не бих имал нищо против да е така, ако паметничетата с букетчета край пътя бяха само на тарикатчета с наточени голфчета и кифли-мутреси. Но дават фира и куп нормални хора.

Пътуването в България е руска рулетка – със сигурност знаеш, че 2/3 от хората срещу теб са идиоти, на които колата е най-скъпото притежание и най-високото постижение в живота, които живет за мига и танцуват по масите докато умрат по глупав начин. Въпроса е да имаш късмет идиотията им да не се изяви точно пред теб.

И не мога да намеря отговор на въпроса – как може да возиш детето си и да изпреварваш рисково тирове, за да стигнеш с 15 мин. по-бързо до морето… Това е психическо отклонение. Трябва мантинелата по цялата държава да бъде от паметници като на селски гробища – с изчукано място за снимка и ваза, да трябва само да се напише името…

Не е до закон и до КАТ,

Единственото нужно е да не си идиот.

А не все да виним Държавата.

Защото вече май така свикнахме и ама много добре ни изнася на манталитета – щом някоя институция на чезнещата в абстракциите държава не може да реши болен въпрос, следва заключението – всички сме виновни и трябва цялото общество да се заеме с разрешаването. Има ли война, обявена от всички? Войната е обявена от причините. Но кой път ще ни отведе до тяхното скривалище?

8-ми начин:

Занемарените пътища са очевидна причина.

Състоянието им се влошава, защото държавата нямала пари. Как ще има, като продаде всичко, което имаше, за един долар, без да се броят „комисионите“. Те са „фирмена тайна“. Наскоро попитали Радио Ереван:

Какво би трябвало да се промени, за да могат българските пътища да отговарят на стандартите на Европейския Съюз? – Естествено, че стандартите на Европейския Съюз, отговорило незабавно радиото.

Друга главна причина била превишената скорост и неспазването на правилата.

Трета, но не по важност – проклетият алкохол или новото пиянство на един застаряващ народ.

Абе – царе сме на оправданията и първопричинните анализи…

А иначе – откъдето и да си го погледнеш си е чиста проба национално самоубийство.

И все пак, какво да се прави? Нали това е въпросът, на който всеки трябва да отговори, за да сподели вината. Може би трябва да се увеличи пътният данък, да се измислят още няколко винетки, да се увеличат глобите и да се внасят направо по банковите сметки на офшорките?

От насрещното движение ни присветват с фаровете. Държавната власт изтрезнява, намалява скоростта и се движи като монахиня, която си е сложила предпазния колан.

Сега вече общоевропейският катаджия може да ни провери и да ни пусне.

Я, виж ти, решението било много просто. Властта като водач на държавното возило трябва стриктно да спазва правилата за движение.

Тогава Via Militaris може би ще стане Via Publica.

9-ти начин:

За дупките и за хората.

Спомняте ли си присъединяването на Чехия, Полша, Унгария и останалите държави към Европейския съюз в средата на 2004 г.? Цяла година преди това всички подробности около присъединяването бяха ясни, а заветната дата 1 май 2004 г. бе единствено повод за празненства. Точно 3 месеца преди присъединяването на България и Румъния всичко е диаметрално противоположно, все още няма пълна яснота дали това ще се случи, или не, а двете държави не успяват да изпълнят поредица от ангажименти, които вече са поети.

Един от тях е, че жертвите по пътищата у нас трябва да бъдат намалени наполовина само за три години след приемането ни в ЕС. През последните 10 години обаче те са се закотвили на малко под 1000 души годишно и независимо от непрестанните кампании, които КАТ организира, броят е неизменен.

10-ти начин:

Сдружения на граждани срещу безумието по пътищата.

И тогава на ход, по европейски бичим, на преден план излезнаха гражданите и се появи първото в България Сдружение срещу войната по пътищата в Казанлък. „Стоп на войната по пътищата“, така се нарича Сдружението с нестопанска цел, създадено от пострадали и близки на убити и пострадали по родните ни пътища и улици.

Дано Здравка Бечева, съпруга на нелепо загиналия си съпруг успее да промени и усъвършенства законодателството ни, което повече да не допуска условни присъди за явни пътни убийства, независимо от пол, възраст и социално положение. А като граждани навярно все още и ние можем да помогнем – неправителствената организация има и електронна поща за връзка: stop_voinata_ po_patishtata@abv.bg, а седалището на организацията е в Казанлък, ул. „Паисий Хилендарски“ 33, офис 1.

11-ти начин:

Карай да върви – поне до отсрещното дърво.

Само човек може да живее в слободия. Ако някое растение или животно се отклони от природната необходимост, винаги се намира сила, която го изхвърля от битието. Но човек е висше творение на вселената, в него е заложено всичко. Дори слободията да презадоволява инстинктите и страстите си.

Знаех двамина братя от родопска махала. Цял живот бяха овчари и в годините на демокрацията натрупаха парици. Купили си „Ауди“, макар и на старо, от Пловдив и го подкарали, без да гледат скоростомера. Наслаждавали се на бързото движение, на онова светкавично мяркане на клони и гора, което те, като овчари, никога не могли да си представят.

И тъкмо се спускали по стръмното, тъкмо да поемат за родното си село пак с онази голяма скорост, случило се най-лошото. Не могли да вземат завоя и се ударили в ореховото дърво на една поляна. Дори не и в някое планинско дърво – бук или дъб, бор или ела.

Да кажем, че това са хора овчари, не дотам просветени, не дотам са умеели да се въздържат… Ами другите – просветените, хората в столицата и по градовете? Каквото и да си говорим, между тях и овчарите има нещо общо – животът с автомобила.

12-ти начин:

Нова опасност – пияна жена зад волана.

А иначе най-чести причинители на пътно-транспортни произшествия са младите водачи от 18 до 27 годишна възраст, коментираха авто-контрольорите. Причинители на катастрофи са и водачите в нетрезво състояние, като според наблюденията на полицаите, са се увеличили и случаите на шофиращи в нетрезво състояние жени.

Нова опасност – пияна жена зад волан.

Едни от най-недисциплинираните водачи на МПС обаче са кадровите военнослужещи, споделиха още пътните полицаи, въпреки че за последния месец от КАТ са изнесли пред тях 2 лекции. Явно на тях лекции не им трябват, а дестинации в Ирак и особено актуалния напоследък Афганистан.

13-ти начин:

Отрицателният естествен прираст не ни е достатъчен.

България е с най-висока смъртност спрямо страните от Европейския съюз, като средната продължителност на живота у нас е със 7-8 години по-ниска от тази в останалите страни-членки на общността. В България на 100 хиляди души умират по 1 102-ма, докато за повечето европейски страни, сред които Гърция и Малта, смъртността е 500-600 души на 100 хиляди. Особено тревожно е положението с детската смъртност, която е 3-4 пъти по-висока от нивата в Европейския съюз. Страната ни ще остане с отрицателен естествен прираст и през следващите 10-12 години.

Това се посочва в становището на Икономическия и социален съвет по „Проблемите на демографското развитие и предизвикателствата пред демографската политика на България“. Сред показателите и факторите, взети предвид при изготвянето на това становище обаче не са включени поразиите и пораженията в жива сила, които ежегодно понася нацията от автогеноцида по българските магистрали, пътища и улици.