Общото между Джулая, носталгията по Соца и Дядо Фройд
На Лили от ФС
Не се напъвайте! – не го знаете. Знам го само аз.
И ми просветна днес, след като се сдъвкахме с млада дама в нета днес, която ме нафура, че бях написал нещо за идеята на Джулай морнинг и дали днес някой я помни.
Отговорих й, че човек без спомени от средата на 70-те и Варненския плаж трудно ще ме разбере…
И тръгна приказката тогаз, за да стигне до прозрението й: „И оригиналната идея, и днешната е тъпня без всякакво съдържание, доближава се до идеята – поднасяне на цветя в ранно юлско утро на паметника на САрмия.“
Добре.
Никой вече не спори и никой не се съмнява, че комунизмът е бил зло и България реално е била окупирана от Червената армия.
Не ми е ясно обаче защо от лаик до професор българите сякаш полудяха по историческата номерация: Аспарухова държава, Първо, Второ и Трето Българско царство…
А периодът след 1944 г. не се смята за част от Българската история – той сякаш се явява нещо като Черна дупка в историята на Българската държавност.
Е,да – ама се оказа, че близо две трети от българите изпитват тотална носталгия по тази тоталитарна Черна дупка.
И тази носталгия не е за прословутите знакови опашки за банани.
Става дума за едно спомняне за неща, които днес ги няма.
Едва ли са били много хората, които дори през онова време са вярвали в официално прокламираните идеали, за да твърдим, че днес изпитват мили чувства към тях.
Не му пукаше на българина нито за „пролетариите от всички страни“, нито за „всестранно развитата личност“, нито за „преизпълнението на плана“.
Социализмът го интересуваше дотолкова, доколкото му предоставяше някаква минимална житейска сигурност и възможности за нетрудови доходи. Точно към това е насочена днешната носталгия. Насочена е към онова време, когато най-важни бяха не парите, а връзките, когато най-същественото беше не колко ти е заплатата, а дали си в добри отношения с продавачите в показния или в мебелния магазин.
Само че този свят безвъзвратно изчезна и сега важат съвсем други правила, с които не е лесно да свикнеш. Няколкото десетилетия социализъм приучиха българите на определен начин на живот, чиято генерална смяна няма как да стане безболезнено. Но нека не възприемаме псувните към настоящия живот и тоталното недоволство от него като носталгия по социалистическата идеология. Със сигурност повечето българи не желаят да се връща времето, когато банани пускаха само преди Нова година и конгресите на БКП, а сдобиването с маратонки „Ромика“ или цветен телевизор „Велико Търново“ беше повод за празник.
Да, по улиците все по-често се срещат младежи, които носят тениски с петолъчки, сърпове и чукове или лика на Че Гевара. Други пък се кефят на песни като „Земля в илюминаторе“ или „Смуглянка молдованка“. Но това не е носталгия по времената на зрелия социализъм, нито пък желание за установяване на комунистическа диктатура.
Смуглянка Молдованка
ВИА „Земляне“ – Земля в илюминаторе (Трава у дома)
Но това си е чиста проба „соц-фешън“ и леко инфантилен бунт срещу родителите, които постоянно дотягат на наследниците си с разкази за недостатъците на социализма.
