…Или как властимащите в България по традиция целокупно и целогодишно ни будалкат с вдъхновение и аристократичен финес преминаващ в най-обикновен балкански гьонсуратлък

Преди повече от 30 г. покойният Георги Марков написа:“Само мимоходом ще отбележа, че най-големият и най-дълбокият конфликт в България е именно тази нестихваща война между човек и манекен или между лъжа и истини.“
Нищо ново от тогава. Напротив – все повече усещаме постоянния порой от лъжи, който ни залива ежедневно – от страна на политици, продавачи, рекламата, колеги, приятели, нашите деца, роднини, а и от самите нас.

Лъжата е повсеместна, но въпреки това, от психологическа гледна точка, е едно малко изучено явление. Въпросът, защо лъжата е предмет на толкова оскъдни изследвания, е интересен сам по себе си. Възрастните учат децата, че няма по-лошо от това да бъдеш лъжец. В рицарските времена да наречеш някого “лъжец” е било основание за дуел. Въпреки подобни разбирания за вредата от лъжата, всички ние сме лъжци: лъжем другите, лъжем и себе си. Нас ни лъжат на литър и н колограм. Ако лъжата е толкова разпространена, защо тогава на нея се гледа с такова лошо око и защо е била обект на толкова малко изследвания?

Как да разберем дали даден човек лъже? Вършат ли работа детекторите на лъжата? Трябва ли да „казваме истината” за извънбрачните си връзки? Винаги ли е лошо да излъжем? Защо политиците лъжат толкова много? Какво да правим, когато знаем, че детето ни лъже? Как да се защитим от лъжи и измами?

Все фундаментални въпроси, на които надали някой някога ще даде подобаващ отговор. Но които вълнуват от памтивека човека и навярно затова Първи април е най-масовият празник в света – отбелязва се на една и съща дата, по всички континенти. На въпроса обаче кой пръв е въвел този Ден на шегата, лъжата и смеха, няма еднозначен отговор. Според една от версиите дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Нямало и готвачът приготвил друга. Кралят познал подмяната, но не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април.
Друга легенда разказва за римски император, който бил жестоко излъган на този ден и за да не се опозори, го обявил за Ден на лъжата. Впрочем в Древния Рим отбелязвали и Ден на глупаците, в средата на февруари.
В Англия 1 април и сега е Ден на всички глупци.

Защо да не въведем и в България? – и без това целокупно по повод и без повод ни правят десетилетия вече на глупаци. А и великият титан на хумора Марк Твен вече категорично се е произнесъл по темата като е завил, че на първи април си спомняме, какви сме били през останалите 364 дни на годината.
На 1 април един познат след като безобидно ми излъга сподели, че според него Денят на лъжата се празнува толкова масово, за да може в този ден, всеки който те е излъгал, да ти се извини. После допълни, че не било редно да го наричаме Ден на шегата и лъжата, защото шегата и лъжата нямат нищо общо и са много различни понятия. На шегата можем да се смеем, тя се признава, докато след лъжата човек си мълчи.

Нямаше как да не се съглася напълно с него, че от ден на шегата хората са го преварнали в ден на лъжата.

В този ден свободата на словото е на своя връх. Всеки може да си каже каквото си иска, включително и забранени неща, които иначе сме задължени да приемаме като лъжа. И понеже те са лъжа, днес е денят да ги кажем. Всичко по-долу може и да не отговаря на истината. Нито авторът, нито изданието поемат някаква отговорност. Всичко по-долу се казва по правилата на 1 април. Всякакви умозаключения от типа: „За какво ни е шегата (лъжата), ако не за да си казваме истината…“, всякакви такива са си личен избор на читателя. Ние заявяваме, че днес публикуваме само 10 лъжи, свързани с политическата ни реалност и до голяма степен, породени от нея, които ни се струва, че е необходимо да се публикуват в интерес на прогреса на обществото. Ето ги:
Общоприета истина 1… България, макар и икономически закъсала, поне политически е станала вече демократична държава.
Наша лъжа 1… България не е демократична държава, защото не отговаря на основните изисквания на демокрацията. Демокрацията значи „народовластие“. В България липсва реална власт на народа. Тя е чисто формална. Причина за това е реалната политическа практика, а не идеята. Формално страната има многопартийна система. Практически нея я няма, защото истински партии са само няколкото успяващи да влязат в парламента, и те са ограничили достъпа на евентуални нови играчи. Това става от една страна с юридически мерки – основно 4% бариера за вход, плюс определени трикове с формирането на районите. От друга страна са пропагандните мерки – практически евентуален нов играч няма как да пробие в медиите и да привлече вниманието. И от трета са група мерки в стил „Али Баба“ – наличието на стотици партии-фантоми, умишлено създадени от големите играчи, размива цялото пространство за раждане на нови субекти и прави невъзможно някой да изпъкне, дори и да има сериозни намерения. Крайният резултат от е, че общо взето 18 години народът си избира все едни и същи „тикви“ във властта. Неговото право е само да преразпределя баницата между тях, като го прави на сляпо, защото изобщо не познава „к`ви са“ тия между които разпределя.
България не е демократична и защото липсва разделение на властите. При нас законодателната и изпълнителната власт са едно цяло и са типичен урод на единното цяло. Това по принцип е европейският модел на демокрация, когато парламентът избира правителство. Той обаче не е подходящ за България, защото тук липсват онези традиции, морални и юридически ценности, които правят наистина властта да функционира като разделена. В България дори не правителството е подчинено на парламента, а парламентът на правителството. Депутатският контрол над министрите е формален и се изразява само в официални питания и официални отговори. Практически цялата държавна машина пада в ръцете на висшия елит на партията, спечелила изборите.
Третата власт – съдебната, пък е тотално извън контрола на народа. 14 от 25-те членове на нейния висш орган – ВСС, се избират от самата власт. Който след това я назначава. Кръгът отдавна е затворен и няма нищо демократично в него. Съответно и тя не може да изпълнява своите контролни функции, а вместо това е изпаднала в система от сделки с другите две власти.
Европейският модел на демокрация е тотално неприложим в България, поради липсата на политическа култура, уважение и традиции. В такава ситуация за нас е много по-приложим моделът на американската демокрация, където също липсват и култура и традиции, и всичко се регулира от тоталния контрол на избирателите над управляващите – реално разделена изпълнителна от законодателна власт, ежегодни избори и референдуми, избори включително и за съдии и прокурори, следене под лупа от страна на медиите на греховете на властимащите. Този модел се изпитва вече 200 години и работи в по-неблагоприятните условия на държава от емигранти и най-различни етноси, много по-ефективно дори от евромодела. Решението с Конституцията от 1991 г. да се правим псевдопарламентарна демокрация в момента е избило в олигархизация, като народът е само един чиновник, който на изборите подписва назначенията, без да има някакъв особен избор.
Дали разбутах доста илюзии? Споко – нали само се лъжем сега.

Общоприета истина 2… В България се извършва икономическа реформа, насочена към изграждане на пазарно стопанство.
Наша лъжа 2… В България се извършва откровен грабеж по най-уродливия вид „първоначално натрупване на капитала“. Грабежът започва на най-високо ниво – международни икономически интереси подкупиха по заобиколен начин властта ни и още в началото на промените загробиха няколкото ни фундаментални конкурентни отрасъла – военно производство, фармация, компютърни технологии и пр. Под „конкурентни“ се разбира произвеждащи качествена стока по признати стандарти, и най-важното – притежаващи пазари. Сега процесите на фундаментално ниво се довършват с последния тежък сектор – енергетиката.
Интересите на външните сили бяха подкрепени от по-дребните интереси на местни вождове и политически и икономически дерибеи, които мислиха не за това как да защитават националните интереси, а как да заграбят нещо за себе си. Така техният „бизнес“ по същество съвпадна по интерес с външния. Типичен пример за това е как България загуби електрониката си. Това стана не само защото отвън някой ни смаза, а и защото никой не предприе мерки да я реформира през 1990-1991 г. и най-вече да я приватизира в полза на международните корпорации. Още тогава беше ясно, че този бизнес се окрупнява и ние нямаме възможност сами да го крепим. Като не станахме част от системата, се оказахме едни от безбройните и дребни конкурентчета, които бяха смляни. Пазарите се загубиха, кадрите емигрираха, от заводите сега стават само пастбища.
На най-ниско ниво цялата държавна машина се прояде от корупция, като средство за обогатяване на по-дребните чиновници чрез рушвети.
Това са параметрите на икономическата реформа, която доведе до състояние България да няма икономика и хората като се замислят, да не могат да си отговорят на въпроса „ние какво всъщност произвеждаме…?“. Нито произвеждаме нещо, нито имаме пазарно стопанство. По принцип в миналото и в други държави „първоначалното натрупване“ е станало по престъпен начин (справка – английските пирати – лордове в Парламента). Но сега все пак сме в друго време и можеше да минем далеч по-разумно. Направиха го колегите ни от Средна Европа.
Дали разбутах доста илюзии? Споко – нали само се лъжем сега.

Общоприета истина 3… България извършва аграрна реформа, насочена към въвеждане на частна собственост и капиталистически модел, на мястото на държавното земеделие.
Наша лъжа 3… В България се извършва тотално разсипване на земеделието по линия на елементарното разпадане. Лошите ТКЗС-та бяха заместени от милиони на брой дребни собственици, повечето от които живеят в градовете и вече няма да се върнат на село. Те могат да имат само рентиерско мислене по отношение на земята, защото са свикнали на друг начин на живот. Те трудно могат да се разберат с други подобни собственици за обединения в кооперации. Те трудно се разбират и за това кой какво точно притежава, в резултат на което съдебната система е задръстена от спорове за собственост.
Паралелно цялото имущество на ТКЗС-тата се разграби и сега няма техника, с която да се работи земята. Отделно се закриха кравеферми, свинеферми и всякакви подобни „ферми“. Изпоунищожиха се дълготрайни насаждения. В резултат България внася ябълки от Гърция.
Това не е никаква реформа, а си е пълен погром. Реформа би било, ако старите стопанства се бяха запазили и работеха, докато възникнат новите. Във всички случаи е по-добре да има държавно управлявано ТКЗС, отколкото да няма никакво. Не е реформа нещо, което докарва държава, можеща да изхрани 4 пъти себе си, перманентно да оставя гладуващи отделни свои групи (пенсионери и пр.), и от време на време – при кризи, и целият народ да се пита за хляба ще го има ли.
Дали разбутах доста илюзии? Споко – нали само се лъжем сега.

Общоприета истина 4… В България се провежда здравна реформа, насочена към изграждане на модерно здравеопазване.
Наша лъжа 4… В България се извършва здравна реформа, насочена към повишаване на доходите и разрешаване на социалните проблеми на здравните работници. Цялата технология на Здравната каса, здравните вноски, преговорите с лекарския съюз, договорите, клиничните пътеки и пр., в крайна сметка води до преразпределение на пари към работещите в здравеопазването. Не че е лошо докторите да взимат високи заплати, но нека се каже, че това е прави с тази цел, а не да се прикрива зад някаква реформа. Защото обществото наистина има нужда от реформа и тя в момента не се върши. Ако се знае, че едното е вдигане на заплати, а другото е реформа, тогава ще се знае, че я има или няма. В момента реформата я няма. Болни се връщат от болници, карат се да плащат непосилни суми, хора не могат да се лекуват в България и просят за операции в чужбина, опашките пред кабинетите нарастват, бюрокрацията пред пациентите се увеличава и практически ги спира да ползват услугите на медицината и пр. – това е така наречената „здравна реформа“. И тя е едно от най-големите престъпления от началото на промените. Никое управление, колкото и корумпирано да е и колкото и да иска да краде, не може да си позволява да си играе със здравеопазването.
Разбутани илюзии? Или лъжи?

Общоприета истина 5… В България се извършва пенсионна реформа и реформа в социалното осигуряване, насочена към подобряване на живота на пенсионерите.
Наша лъжа 5… В България никаква реформа не се прави, защото пенсионерите продължават да стават такива твърде рано, и затова в момента има 2,5 милиона от тях. Вместо да вдигне пенсионната възраст всяка една власт досега предпочиташе да сключва сделки със синдикатите, превръщайки дългосрочни въпроси в краткосрочна разменна монета. Резултатът от така наречената „пенсионна реформа“ са убийствени осигуровъчни данъци върху всяко работно място, тотална работа в „сивата“ икономика и мизерни пенсии на възрастните хора.
Разбутани илюзии? Или лъжи?

Общоприета истина 6… В България се извършва образователна реформа, насочена към изравняване с европейските стандарти.
Наша лъжа 6… В България се извършва разсипия на образованието, което изобщо няма нужда да се изравнява с нечии стандарти, защото беше по-високо от тях. Поне в това отношение бяхме по-напред от водещите в Европа. И от Англия, и от Германия, и от Франция. И нашите ученици и студенти като средно ниво, са по-умни и подготвени от всякакви итъновци, кеймбриджаджии, оксфордци, харвардци и пр. Доказват го резултатите им, когато отидат да доучват точно в тези учебни заведения.
България имаше много качествено образование, което беше и безплатно и достъпно за всички. Даваше шанс в живота и за по-бедните. Точно това е шансът, който трябва да им се даде, а не помощите. Сега качеството спадна и все повече елементи стават платени. Хубавото е, че разсипията не е завършила, но със сигурност реформата е пълен фарс.
Разбутани илюзии? Или първоаприлска лъжа?

Общоприета истина 7… В България се извършва военна реформа, насочена към повишаване на ефективността на армията и изпълнение на критериите на НАТО.
Наша лъжа 7… В България се извършва разсипване на армията, която се отдалечава от стандартите на НАТО. Основният стандарт за един потенциален съюзник винаги е това колко е силен. Не може да намаляваш армията и да твърдиш, че това е по-добре за членство. Не може да ставаш по-слаб, и следователно, като евентуален член, ще се нуждаеш в по-висока степен от чужда защита, и да казваш, че това е полезно. Не може да съкращаваш най-модерните оръжия и да учиш войниците с по 5-6 стрелби за цялата служба, и да казваш, че това е реформа. Нашата войска е вече колкото за един стадион.
Ама стига толкова негативизъм.

Пък нали и ние – българите сме шеговит народ и носим на майтап. Въпросът беше, че 1 април е много хубава дата за всеки коментар. Може да се каже всичко. Не, че иначе не може и не се прави. Доброто на лъжите е, че дори и да не са истина, могат да предизвикат размисъл, сходен с този на истините. Представени по подходящ начин, те действат отрезвяващо. Т.е. ако дотук и да лъгах и да се шегувах, очевидно има над какво да се мисли. Този път ще оставя изводите на читателите и няма да ги извеждам вместо тях.
А ако някой си е мислил, че прикрити зад лъжите, ще казвам истината, и ако съм му помогнал за това с подразбиращото в определена посока представяне на някой факти, нека не се съмнява, че всичко е просто шега. България не е чак толкова зле и не всичко официално проповядвано е пълна лъжа. Или поне се вижда като истинско на всички останали дати, освен на 1 април.

Ейййй, ама колко прав си е Марк Твен, а?