Иван Хаджийски
Хайде най-после да си признаем истината!
Искаме да работим, но само при условие,че:
1. Много да не се трудим, особено пък физически.
2. Да получаваме повече, отколкото сме заработили.
3. Да имаме привилегии, съобразно работата си.
4. Да имаме дълъг отпуск; да можем да откраднем нещо от работата си.
5. Да имаме подчинени, или да нямаме началници; да не спазваме стриктно работното време.
6. Да съчетаваме работата с някои забавления като карти, пиене, цигари или свалка с отсрещния пол.
7. Да свършим и някаква лична работа – естествено с държавни или фирмени средства и материали, за предпочитане е в работно време, естествено.
8. И накрая да можем да кажем: „Бах ти работата! Да не съм женен за нея!“ – и да си бием камшика на борсата за безработни.
Искаме да сме граждани на стабилна правова държава, но само при определени условия, които на нас ни изнасят, което ще рече:
1. Нашите роднини, близки и познати да са управляващи.
2. Ние да сме шефове от местно или национално значение.
2. Да не спазваме законите, но другите да ги спазват стриктно.
4. Да не ни наказват, когато сме прегрешили.
5. Да прекараме другите, без да ни накажат и дори разберат.
6. Да ни хвалят и славят, ‘щото много ни се харесва, а не заради заслуги
7. И накрая да можем да кажем: „Бах ти държавата! Да не съм женен за нея!“ – и да си бием камшика в Европа или по света, където живеем и работим истински,но се държим и ни плащат прилично.
Това искаме, пък какво даваме е отделен въпрос…
