Как станах милионер за шест часа

Мамят ни и по телефона, дами и господа!

„Далаверата“ е да купиш „стока“ поне за 4-5 бона. Звъни се от скрити номера и предплатени GSM карти. Тъй като човешкото око е ненаситно и макар,че всички сме чували и знаем за тези измами, все някой пак се хваща.

Теоретически влезнах в този бизнес точно преди 10 години, когато за пръв си купих мобилен телефон, който тогава се наричаше мобифон и бе голям колкото половин тухла четворка и отлично средство и ако все още не ставаше за комплексна комуникация, то пък си беше отлично и сигурно средство за самозащита. Точно по това време прохождаше и бизнесът с всякакъв калибър лагери, днес вече известен като цял обособен жанр в криминалната класика и наречен „лагерни измами“ и аз се оказах в епицентъра му, но уви – така и не успях да се включа във великата далавера и да гушна няколко милиона само за няколко часа.

Сам съм си виновен, защото просто не повярвах, когато по същия този мобифон, чиито номер все още дори и аз самия не бях запомнил, неочаквано ми се обади един мой аскер аркадаш и сподели, че е съумял да измъкне от Украйна цял вагон лагери за не знам какво си, който сега бил на гарата в Горна Оряховица и дори бил уговорил да ги пласиране на ТЕЦ „Марица-изток“. Аз трябвало само да освободя вагона и в Раднево сме щели да делим пачките – по 5 милиона на всеки.

Леле, какъв късмет, си помислих тогава аз – вчера мобифон, а утре и милион… После продължих да си мисля и да се ровя из паметта си, но така и не можах да си спомня за такъв мой познат.

Съдбата обаче явно е решила твърдо да ме прави милионер, защото отново си спомни благосклонно за мен в началото на годината и ми се обади чрез един друг, пак забравен от десетилетия, мой авер Веско – този път километри гумена лента се оказа, че очакват нашето разпределение по посока на една реорганизираща се фабрика в Сливен.

Накрая, само преди седмица, не издържа и друг мой „познат“ отпреди десетития Краси Петров, с когото се оказа че сме призвани да пласираме някакви игли за маслобойни и почна да ми обяснява как не му стигали 500 лв. за да изкяри 2000 лв.. и ми предлага да правим партия .. аз да му дам 500 лв.. той щял да мине да ме вземе и да идем да купим “ стоката “ от чакащия продавач.. и после да я занесем на готовия “ купувач „.

Но този път аз вече се правя на отворко и почти се ядосвам :“А бе, Краси, какво ме занимаваш с някакви си 500 лв. и ми губиш времето направо. Дай да пипаме на едро… От мен имаш 15 бона направо направо.“ Моят „познат“ в първия момент се ошашави, а после избесня. Но поне го държах на линията поне десетина минути.

А иначе става дума за една добре работеща схема за измами от вида на: обаждане по телефона на мъж от името на общ познат; сладки приказки и спомени; искане на определено съучастие с обещание за съвместен проект в областта на резервните части; ако „рецепиентът“ на услугата, който е работил в същата област, клъвне, „сделката“ се урежда, ако не – разговорът приключва, макар и трудно, с много нови уговорки и съжаления. В конкретния случай разговорът приключи дотук.

И аз така и не станах милионер.

А че подобни телефонни изманици, които работят по тази запазена схема, пак шетат из Старозагорско с „оферта“ за много изгодни сделки е факт, който фигурира в полицейските сводки.

Съществуват няколко разновидности на подобна измама. Мошениците подбират на случаен принцип от телефонния указател номера на жертвата си. Оттам се опитват да се доберат до GSM на обекта на измамата. Друг вариант е да се вземе GSM на собственик на малък бизнес. Следва съществената част – предлагането на „стоката“.

Предмет на сделката са обикновено части и съоръжения за машини, за които се обяснява, че има търсене на пазара – в миналото бяха лагери, машинни ремъци, напоследък игли за маслобойни, елеваторни водачи, маслени регулатори, машинни валове, резервни части за електроуреди и т.н. Преди сделките ставаха в Попово, Плевен, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш, Велико Търново и Бургас. Според запознати хората, извършващи измамните действия, са група от трима или четирима. След първото обаждане, докато жертвата още се колебае, с нея се свързва друг член на бандата. Той пък се представя като търговец, търсещ спешно точно такива стоки, за които е готов да плати висока цена.

Tака само с два телефонни разговора бъдещата жертва вече е обработена и готова сама доброволно да влезе в капана.

Само за няколко дни човекът е получил оферти за купуване и продажба на стоката, така че от него се иска само да стане посредник и с малко труд и без никакви усилия да спечели няколко хиляди лева. За съжаление много от хората клъвват на заложената стръв и усещат, че са измамени едва когато вече е станало твърде късно.

Иначе всичко се представя като напълно уредено – непознатият твърди, че е намерил продавач, който разполага със стоката, и купувач, който да я изкупи на два пъти по-висока цена. От жертвата се очаква уж само да участва с определена сума, а когато прибере печалбата, да отдели за своя посредник 20% от нея.

В продължение на няколко дни потърпевшият има възможност да общува, естествено че единствено по телефона – с всички участващи страни, които потвърждават готовността си да участват в сделката при тези условия. Междувременно мястото на срещата се променя многократно.

За място на извършването на сделките най-често се избират сгради с повече от един изход, или открити места като паркинги, автогари, ж.п гари и забутани улички. От тук нататък престъпниците действат в зависимост от конкретната ситуация и човека срещу себе си.

Понякога те носят със себе си част от стоката като мостра, която показват на купувачите, за да приспят подозрителността им. След това измамниците обясняват, че останалата стока е в близката пресечка или склад и предлагат на клиентите си след като получат парите веднага да им я докарат. Въпреки че в случая такова предложение само по себе си е доста подозрително, повечето от хората не могат да се усетят, че са жертви на изпечени измамници и дават парите на непознатите на юнашко доверие.

В други случаи „търговците“ вземат парите и отиват до „офиса“ да издадат фактура или до близката банка да проверят дали дадените им банкноти не са фалшиви.

И в двата случая обаче, когато купувачите разберат, че са излъгани, от стоката и „търговците“ вече няма и следа.

Купувачът, разбира се, подобно на Годо, никога не се появява и е невъзможно да бъде открит.

Задължителното условие в играта е да се звъни от скрит номер.

Ако получилият обаждането се заинтересова, той научава примерно, че става въпрос за закупуване на 100 метра гумена лента. Тя ще дойде от закрито селско стопанство край Велико Търново на цена 45 лв./метър. За сметка на това продажната цена в „сделката“ е 82 лв./метър. Жертвата обаче трябва да купи стоката със свои пари, след което да я складира за ден-два при себе си, “ за да не се усети купувачът“. След това обаче „купувачът“ „забравя“ да се появи. За допълнителна зарибявка, посредникът предлага жертвата да вземе доста по-голям дял от „печалбата“, с обяснението, че няма да влага пари в „сделката“.

От полицията откровено признават, че твърде често са безпомощни в борбата срещу този вид престъпления, тъй като в повечето от случаите жертвите подават жалба часове или дори дни по-късно, когато шансът извършителите да бъдат разкрити е почти нищожен.

Освен това този род измами са твърде деликатни и поради факта, че всъщност става въпрос за търговска сделка, извършена напълно доброволно и със съгласието и на двете страни ­ купувач и продавач. А това прави доказването на престъплението доста трудно. Размерът на нанесените щети от ремъчните измами обаче е доста сериозен, за да бъдат подминати с лека ръка. Сумите започват от 2­3 хиляди и могат да стигнат и до 25­30 хиляди лева.

Водени от мисълта да пипнат голямата печалба, повечето от хората не се замислят защо, ако наистина далаверата е толкова печеливша, „търговците“ не я извършват сами, а търсят помощта им.

Когато разберат, че са измамени, те искат от полицията да издири измамниците и да им върне парите, като разчитат само на едното физическо описание на престъпниците. Това обаче е трудно и в повечето случаи обречено на неуспех.

И така ще бъде, докато хората продължават да разчитат на някакви паднали от небето лесни печалби чрез сделки по ъглите, кьошетата и тъмните улички, винаги ще има и мошеници, които да се възползват от тяхната наивност и лековерие.

А иначе полицията си върши работата и лови, когото насмогне, но покрай блатото на лековерните са наклякали безброй рибари и замятат ли замятат с въдиците в очакване на поредния лапнишаран, който не е проумял съвета на МВР, че „Участието в сделка, договаряна само по телефона, без оферти, договори и финансово-отчетни документи, но пък с обещания за огромни печалби, носи висок риск за измама. Ако получите подобно предложение, консултирайте се с полицията, за да се уверите, че няма да бъдете въвлечени в престъпление“.

Докато събирах инфирмация и работих по този текст, споделих темата с приятели от Мрежата, а те ми отговориха така:

Гонзо: „Преди време и на мен се обаждаха,не можели да издадат фактура,нямали фирма и т.н.-отговорих да донесе парите и ще има фактура и сделка. Познайте какво стана-все едно да чакаш от депутат помощи – няма никой!!!“

Печения: „А по въпроса за ремъците-това се изтърка хихи,сега са на мода маслени приводи и помпи. Да не им се вържете!“

Хахав: „Oт МВР да спрат да предупреждават, а да се сетят за какво получават тлъстите си заплати. За какво е там икономическата им полиция? А, г-н Петков? За да предупреждава? Както бат Бойко предупреждаваше да не ходим по заведения където се стреля?“

Smajl: „Нека предупреждават, щом има такива баламурници да се хващат на подобни измами. Може пък някой от тях да го прочете и да успее да избегне подобна „сделка“.

Ерудит: „И защо трябва да бъдат предупреждавани? Не са ли достатъчни всички закони и подзаконови актове, регламентиращи търговията? А човешката лакомия, както и простотията трябва да се наказват. Който е бил готов да плати хиляди за нарязани транспортни ленти вероятно е забравил какво казва народа за лакомия гъз.“

Kele6: „Баси, тия от полицията най-сетне са чули за това. Това е от 7-8 години, г-да милиционери!“

Ганев: „Верно не само МВР, но явно и вече журналистите са разбрали. Добро утро. На мен още през 2001 г, тъкмо си бях взел GSM, ми се обади един такъв тъпак от провинцията, представи се примерно като Моньо Монов и предложи някакви там детайли, за които му трябвали само 3000 лв, и т. н. по същата схема. Естестествено веднага му забраних номера да ми звъни. Но познавам и хора, изгорели от такива „сделки“ с по 5-10 000 долара.“

Ahtug: „Смятайййй )) И на мен ми се обади днес същия тип За бензинови регулатори обаче за аварийното летище за ремонти в Монтана май беше )) Умната!!! Кажете просто – М****** м***** … Шегувам се, просто учтиво откажете!“