Израстнал съм с турци и приятелите ми от детинство са турци.
Прегръщаме се и се целуваме на всяка среща с поздрава: „Докъде я докара братко, турчино?!?“ А той ми отвръща: „Ами ти бе братко, българино?“
И сядаме на масата да си отговорим бавно и подробно на отговорите.
Имам и много приятели цигани, но с тях тези дни не ми върви нещо приказката.
Страхуват се сякаш, а аз сигурност не мога да им гарантирам.
Както не мога да гарантирам сигурност на моите приятели от детинство от тяхното ДПС.
Затова си харесах този плакат, но не съм художник, за да го доразвия.
Както и да е де – надявам се, че хванахте идеята ми и усетихте тъгата ми…

