BG уникалност: безумно крадливи, срамно бедни и необяснимо богати
„За Бога, братя – по-малко да крадем! Поне до края на тази година – ако можем де…
Българите са с най-ниска покупателна способност в Европейския съюз показа последното проучване на статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“, цитирано от Дойче веле, предаде Медиапул.
България и Румъния продължават да бъдат двете страни с най-ниска покупателна способност в Евросъюза – съответно 60% и 50% под средната за Евросъюза. Стандартът за покупателна способност е всъщност изкуствена единица мярка, която включва покупката на един и същ обем стоки и услуги в различните страни-членки.
Проучването включва и сравнителни данни за страните кандидатки за членство и за асоциираните към ЕС страни. Те показват, че гражданите на Хърватия и Турция, както и на Черна гора имат по-висока покупателна способност от българските граждани. България се нарежда единствено пред Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Албания. В тези страни покупателната способност варира от 64% до 74% под средната за ЕС.
Може и да сме най-бедни в Европа, но пък сме с най-много милионери на глава от населението. Така е по данни на Merrill Lynch и Capgemini – милиардерите в България са петима и естествено имената им не се съобщават. А различни други изследвания сочат, че милионерите у нас са около 10 000, съобщи АСН.
И като направих сравнение с другите европейски страни, според тези цифри се оказва, че имаме най-много милионери на глава от населението в Европа.
Замислих се: как ви се струва? – най-бедната европейска страна, която е и с най-нисък жизнен стандарт, който за последните 20 години се се сринал с 5 пъти, да е с най-голямо число богаташи на глава от населението?
Е, на мен не ми се върза някак си. Но явно има някакъв български патент, някаква тайна в правенето на милиони у нас.
Нещо подобно на оня бацил за киселото мляко.
Така си мислех и подозирах само до оня ден, когато прочетох един анализ по тази тема на проф. Михаил Константинов и Ивайло Цветков.
Май наистина си я има тайната.
И тази тайна се крие в коефициента на крадливост в България.
„Състоянието на всяка държава в мирни дни се определя от една интересна величина, наречена коефициент на крадливост. Този коефициент влияе на държавата и във военно време, но тогава на виновните директно им падат главите, когато ги хванат. Не че спират съвсем да крадат, но някак по-умерено го правят. А съвсем да спрат да крадат, те просто не могат.“
Но какво е това коефициент на крадливост? Повярвах на професора – все пак е математик и няма начин поне един коефициент да не може да изчисли:
„Това е число, измервано в проценти от 0 до 100, което показва каква част от общественото благо се открадва в продължение на една година. Нулев коефициент означава, че в държавата изобщо не се краде.
Такива държави няма, не е имало и няма да има. Коефициент 100 пък означава, че абсолютно всичко в държавата се краде.
Такива държави също няма, както няма и двигател с коефициент на полезно действие 100%. Така първият закон, описващ кражбите, гласи: коефициентът на крадливост във всяка държава и във всички епохи е по-голям от нула и е по-малък от 100. Има обаче държави, в които това число е заплашително близо до горната си граница.
В една африканска държава например около 95% от всичко се открадва от президента и неговата свита, като в частност от всеки 20 килограма произведено зърно се крадат 19. За да компенсира чудовищния крадлив коефициент, държавата емитира някакви свои си парични знаци, които не вървят даже и на нейната територия. Така дневната инфлация я бяха докарали до 300% и стопанството изчезна. Сега там всеки си чопли нещо в градината през деня, а през нощта го варди да не му го откраднат.
Естествено, открадват му го. При такъв коефициент то и не може да бъде другояче. На основата на многобройни наблюдения учените са определили, че 90% е горната граница на коефициента на крадливост, след която държавата престава да съществува.
На другия полюс са държавите с много нисък крадлив коефициент, някъде около и даже под 10%. Такива са скандинавските държави. Там освен това са си построили социализъм в чист лабораторен вид. Друг е въпросът, че на мнозина скандинавци това не им харесва и те отиват да живеят другаде, където съответно си плащат и данъците. Което пък потвърждава старата максима, че на всички не можеш да угодиш.
В историята нисък коефициент на крадливост е наблюдаван, макар и за кратко, в социалистическите тоталитарни държави: СССР при Сталин, Германия при Хитлер, Италия при Мусолини и Китай при Мао.
Разбира се, този социалистически рай е бил постигнат с цената на нечувани репресии и стотици милиони жертви. Примерно по времето, когато според песента „Жыть стало лучше, товарищи, жыть стало веселее“ (ще дам и превод, щото младите днес за жалост не знаят руски – „Животът стана по-добър, другари, животът стана по-весел“), в СССР официално се въвежда смъртна присъда за 12-годишни деца, откраднали няколко житни класа! Не че не са ги трепали дотогава и без присъди, но тук цинизмът на болшевиките достига забележителни висоти. Знам, че не е хубаво да се говори за тези неща по Великден, но – истината преди всичко.
Според теорията коефициентът на крадливост при нормалните демократични държави е между 15 и 30%. Това е напълно приемлива норма на крадене, при която за всички има и обществото е доволно. Обществото там е доволно и по друга причина: когато някой бъде хванат да бърка в кацата с меда с мазни лапи, наказанието е светкавично и несимволично. Например американецът Бърни Мадоф за 20 години открадна 50 милиарда долара (или пък бяха 100, май никой не знае точно), но го хванаха и осъдиха. Съдията му друсна една присъда, която според всички беше строга, но справедлива 150 години затвор.
Макар че прокурорът му искаше цели 300 години, американският съд показа милосърдие и грижа за човека. Ако Бърни работи в затвора и му се зачитат два дни за три, след има-няма стотина години той отново ще е свободен гражданин на САЩ и на света. Да му пожелаем успех в това дълго начинание.В някои демократични държави на Запад и във всички балкански такива коефициентът на крадливост е над 50%. Казано другояче, в тези държави се краде поне половината от каквото и да е.
Но това не означава, че непременно всички са бедни и нещастни. Дори когато националното богатство се краде от малък брой хора (известни у нас като „Нагли“, „Октоподи“, „Медузи“ и други), то остава и за другите.От официалните данни за доходите на българите в България е очевидно, че те отдавна трябваше да са умрели от глад. Въпреки това всеки българин има по два мобилни телефона, а по пътищата на страната (извинявам се, по дупките на страната) се търкалят близо 3 милиона автомобила. Част от които буквално смайват някои случайно попаднали тук западняци.
Последните, без да посещават поредния автосалон, могат да видят по улиците на големите ни градове последните писъци на световното автомобилостроене. Има у нас за съжаление и много безнадеждно бедни хора. Но че доходите на българите са поне два пъти по-високи от официалните, е очевидно.Държави с висок коефициент на крадливост има точно пет броя и в еврозоната. Това са т.нар. летящи прасета, емблематичен пример за които е Гърция.
Наскоро посетих тази страна, за която се чудят да обявят ли веднага, че е фалирала, или да почакат малко. Там в продължение на една седмица в ресторанти и магазини не получих каквато и да е касова бележка. Иначе хората бяха учтиви и точни в сметките. Даже кола под наем си взех без касова бележка и на юнашко доверие, след като собственикът с отвращение ми върна кредитната карта не ползвал такива. Оказа се впрочем потомък на руснаци от Одеса.
Така в тази страна кражбата на данъци не само се смята за национален спорт. Там, ако платиш някакви данъци, те смятат за идиот и рискуваш децата ти да ги бият в училище.Наскоро нахалството на някои деятели на БСП изненада даже опитните наблюдатели на процесите у нас. Тези деятели видяха политическа поръчка в арестуването на висшето партийно ръководство на БСП във Варна за кражба на няколко милиона евро. Според публикуваните данни коефициентът на крадливост в морската ни столица е достигнал 65-70%. А това е заплаха не само за националната сигурност, но и за държавността.
Подобни чутовни нива на крадливост у нас има също в енергетиката и при строителството и ремонта на пътища.Зле премерената истерична реакция на БСП по повод ареста на червените медузи показа рецидив на стандартното комунистическо мислене. Наистина, когато по времената на соца някой партиец съвсем сгазеше лука и се налагаше да бъде разследван и съден, първо го изключваха от Партията. Щото партиец не може да бъде съден! Като че ли партийците бяха светци някакви или извънземни.
По този случай препоръчваме на БСП да изключи от редовете си червените медузи и другите си активисти с екзотични имена и да спре да се жалва от политически натиск. Защото натиск има, но той е върху престъпните структури, създадени и покровителствани от бившата Държавна сигурност. Която пък беше юмрукът на Партията.А ние трябва да продължим да си гледаме работата.
Част от тази работа е да намалим неприлично високия си коефициент на крадливост. Първо на под 50%. А след това, живот и здраве, за няколко години и до 30% можем да го сведем. За по-малко е хубаво да мечтаем, но едва ли ще стане. Но и 30 процента е добре в половин Европа толкова се краде, а с останалите 70% от националното богатство все някак преживяват хората. И то съвсем не зле.“
Наистина. Но кой, кой да му каже на Бойко!!!
Вместо по цяла седмица да кара тристранката да тримери на кафе и вода, за да му съчини 60 антикризисни мерки, които после другите да оплюят – да се беше обърнал към свои и чужди с простичкия апел: “ За бога братя, по-малко да крадем! Поне до края на тази година…“
Отлично съзнавам наивността на тази идея, но все пак, ако и Цецо удари едно желязно рамо, сигурен съм, че ефекта ще е значително по-резултатен от данък „Лукс“ например или пък може дори и от онези прословути 2 процента към досегашното ДДС.
