Живот в Матрицата на Социокомунизма

Помните ли как Симеон Сакскобургготски аристократично сподели навремето, че докато българинът не смени чипа си няма да го бъде в новото време.

Тогава му се разсърдихме май, но за съжаление днес трябва да му се извиним, защото се оказа като лекар, поставил болезнена, но точна и вярна диагноза.

Аз например много се стреснах преди последните избори, когато стартира Националното младежко турне на БСП "България – презареждане", което представяло участието на младите в големия екип на БСП. Избрахме това послание, защото то означава: "Вливане на нова сила. Създаване на запас и подготвяне на оръжието за стрелба." – пишеха по форумите младите социалисти тогава.

Какъв запас, какво оръжие, каква стрелба, какви 5 лева, бе мили млади уж хора. Та вие дори и в казарма надали сте били!!! Виж, 5-те лева може да ги дадете на бабите си, на които Сергей Станишев увеличи с цели 10 процента пенсиите, но те все още я карат само на кисело мляко и хляб.

"За нас, младите в БСП, презареждането е и нещо повече. презареждането е кауза. Тя не се ограничава само до предстоящите избори. Ние искаме презареждането на политическата система на България. Защото мнозинството от младите хора днес са безвъзвратно загубени за политиката. Но, ако искаме да променим нещата, трябва да участваме."

Невъзможно е нормален човешки мозък да сътвори, а нормална човешка уста да изръси толкова глупости наведнъж.

Зомбираха достойните старци и посегнаха на младите.

Матрицата е нелеп комикс в сравнение с този хорър на комунистите.

Лошото е, че и днес,когото и да попиташ, ще ти каже, че нещата в държавата не вървят.

Политолозите ще формулират белезите на кризата по един начин, пенсионерите по друг, но изводът ще бъде един: "Лошо!"

Разбира се, огромна роля във формирането на този консенсус играят медиите, особено печатните. Само дето консенсусът е фалшив. Ако се вгледаме в мотивите на недоволството, ще видим, че българското общество е разделено на две големи групи, които на практика не комуникират помежду си. Според едните нещата в държавата още не са станали такива, каквито трябва да бъдат, защото закъсняваме, тъпчем на място, вместо да вървим към осъществяването на онзи модел, който ни предлагат развитите западни демокрации.

Според другите обаче проблемът е съвсем друг – лошото е, че нещата са се променили и са престанали да бъдат същите, т.е. като в доброто старо време. Едната група проектира нормалността в бъдещето, другата – в миналото.

И така е поне от 100 – 120 години. И по Фердинандово, и по Борисово, и по Симеоново време обществото ни е разделено на модернизатори и носталгици. Първите условно ще наречем елит, вторите – народ. Количествено народът винаги е доминирал, но пък е със значително ограничен достъп до публичното пространство, затова трудно го чуваме и си мислим, че разсъждава с категориите на участниците си в сутрешните телевизионни блокове.

Социолозите даже си вярват, че народът разбира въпросите им.

Тук веднага някой би възразил, че преходът е свършил, че носталгия по социализма няма и всички приказки за рекомунизация са плод на въображението на сините шамани. Де да беше така. Липсата на артикулирано в публичното пространство нещо не означава, че то липсва въобще, докато превземането на държавата става чрез използването на скритите носталгии и комплекси на "народа".

Друг е въпросът, че докато едните живеят с носталгия по миналото, а другите – с мечтите по разни покани, приемания и прочие блянове на европейското бъдеще, настоящето остава необитаемо.

Май това е имал предвид Симеон, когато настояваше да си сменим чипа, за да видим в кое време живеем.