Николо Макиавели
Политиката е изкуството да се управлява държавата – до този извод са стигнали древни философи като Платон и Аристотел. Според Аристотел човек задължително живее и е част от държавата, ако живее извън държавата то той е или Животно или Бог.
Според древните гърци Политиката е най-хуманният метод да управляваш и да упражниш власт в държавата – тази древногръцка политическа мисъл разбира се е опровергана в последвалата история на човечеството.
Политиката през последните столетия със сигурност се доказа, че е висше изкуство за упражняване на Власт, но това изкуство е далеч от Хуманизма.
Великият Макиавели пръв обясни съотношението между морал и политика: според него политиката има свои собствени правила, които са очистени от морални критерии, т.е. политиката се усвоява по азбука, различна от тези на морала. В политиката водещо според него е правилото: „целта оправдава средството“, а политикът трябва да бъде и лицемерен, и коварен, никога да не разкрива целите си пред противника, да е хитър и жесток.
А Дейвит Илтън казва следното: трябва да възприемаме политическия процес като твърде сложни и многостранни взаимни връзки межку политическите структури и тяхното функциониране, между политическите институции и тяхната дейност“.
Според него в основата на политическия процес стоят обективно същите потребности на социалните групи, които в определени условия се превръщат в интереси на тези социални групи, тези интереси под формата на политически искания се превръщат в мотиви за взимане на политически решение, т.е. логиката на политическия процес е: потребности – интереси – искания – мотиви – политически решения.
Наскоро нашият премиер беше поставен пред изкуствено създадена дилема да избира, дали да дава пари за здравеопазване и пенсии или да прави магистрали и той обясни решението си, че трябва да прави магистрали за да усвоява европейските пари, но хората разбраха, че едва ли не, парите им отиват за магистрали, което автоматично срина рейтинга му.
Младите отдавна са вкарали в употреба на жаргона на своето разбиране определението „нечовешко“ и го слагат пред всичко, за което смята че има смисъл и това издава усещането им за тревога, граничещо с ехидност и снизходителност.
Според тях най-страшно си остава, освен всичко нечовешко, най-вече нечовешката глупост, в която трябва да живеят!
Нечовешки глупав, е синоним на нечовешки богат, нечовешки известен и нечовешки пропаднал, нечовешки прост, алчен, лош, жесток…
А Политиката, Властта и Парите са илюзия на първичната природа на човек и обслужваща мъжката представа за проникване.
Само който не е имал жена, семейство и деца, може да подхранва фикс идеята за недостъпност и слава, свързана с това преживяване. В същност, това представлява природата на най-класическото и общодостъпно прецакване в което хората вярват.
Каквато и да е жената, тоест Политиката – отдолу и отзад мъжете ги очаква една и съща жалка и величествена по своята ефективност драма на личностното саморазрушение.
