Бузлуджа
Когато бях редови член на БКП, по не знам какви си причини, ортодоксалните комунисти ме нарочиха, че съм имал мислене и поведение на чешки социалдемократ. Каквото и да значеше това за тях през онези години до 1989. И затова изобщо не се изненадаха, когато станах един от учредителите на първото фракционно движение в Партията – „Път към Европа“. Стреснаха се наистина, но примиренчески присвиха рамене и заеха позиция на изчакване в повишена бойна готовност:“ А бе, правете каквото искате, но го правете само в нашата къща…“
Така казаха тогава старите комунисти, които бяха оцелявали, защото винаги бяха уцелвали Вятъра на всяка промяна. Те наистина бяха велики сърфисти и до съвършенство умееха и Вятъра винаги да уловят, и на върха на Вълната да се наместят. Онези де – старите комунистически лидери, които си направиха 13-я конгрес и го използваха за лична употреба.
И аз бях там.
И аз три дни не спах.
И три дни дебатирах…
Големи дебати бяха. С големи играчи наистина.
Разказаха ни играта по всички правила.
А ние ги слушахме с пръст в устата и се питахме – ако това им е съзнанието като мисъл и идея, то какво ли им е наистина подсъзнанието?… А когато го проумяхме – не само ние, а и болшинството от българския народ, повечето от „Път към Европа“ не бяхме вече в тази партия.
А самата Партия изпадна в позицията на фолкгероинята Радка Пиратка, чиито дънки се превърнаха в сексуална самоцел на надървен обществен субект. Въпреки неговия тормоз обаче БКП-БСП съумя да му се изплъзне и да докаже, че е най-оцеляващата компартия в бившия вече Източен блок.
„Ние пак сме тук“, гласеше един от най-популярните предизборни девизи на БСП от годините на бурното развитие на демокрацията. „И сте си пак същите“, в хор им отговаряхме тогава ние. Но дали днес наистина е така? – особено ако една лява партия се обзавежда с отроче на име „Обединение на левите социалисти“. Това най-малкото е знак, че тя е станала жертва на призрак.
Почти като този от началото на Марксовия манифест: „Призрак броди из Европа – призракът на комунизма“. Явлението „ляв социалист“, родено в утробата на лява партия, навежда именно на този първообраз. Защото социалистът е ляв по ген, по-ляв от него е само комунистът. В противен случай ще трябва да помислим за невъзможния хибрид „десен социалист“.
Ако БСП действително е успяла да произведе подобен хермафродит, то значи, че формулата й да ражда смислена политика е напълно сбъркана.
А опитът да коригира израждането си с нов ляв ембрион я заплашва с мумифициране, вместо с ново начало.
Защото днес Дездемоната БСП е удушена като народна партия с леви акценти, способна дори в пълна външна изолация да печели избори с абсолютни мнозинства, да отстоява национални и широки обществени интереси в България.
Като неин председател Георги Първанов изигра решаваща роля за строшаването на партийния гръбнак, свързващ лозето на Габровски с Бузлуджа, с мястото на социализма у нас, с БРП/к/, с Хаинбоаз и строителството на социализма. В началото на 1990 г. Андрей Карлович и Петър Младенов закриха БКП, но връзката с нея в БСП се запази още седем години.
След 4 февруари 1997 г. приемствеността беше прекратена, останаха кухата фразеология и част от сакралната комунистическа символика, ползвани за баламосване на множеството възрастни членове и симпатизанти. Реално, контролирана плътно от тесен кръг около председателя, позитанската върхушка работеше срещу интересите на тези хора в разрез с шумно размахваните леви свои програми и декларации.
БСП при Георги Първанов игра главна патерица на правителствата и на Иван Костов, и на Симеон Сакскобургготски. А за извършването на криминалната революция у нас БСП в много отношения допринесе повече отколкото СДС и НДСВ взети заедно.
Решително допринесе и за установяването на лъжлива демокрация, и за недопускането на допитвания до народа по ключови за държавата въпроси, и за влизането в НАТО и ЕС в качеството на „новоевропейска“ страна, и за докарването на чужди военни бази на наша територия, и за участието на наш военен контингент в окупацията на страна, която не ни е сторила нищо лошо.
Така е, защото БСП не се реформира, тя се трансформира на принципа на снежната топка.
Може да смалява обема си, но консистенцията остава същата, дори и с по-висока степен на твърдост и якост. Затова и след всяка поредна персонална промена в БСП остават по-хард и по-предани политици. в това отношение БСП наистина плаче да грабне някой от рекордите на „Гинес“.
След няколко рисковани опита за подмладяване, които я принудиха да тропа кръшни хора с Жан Виденов, да се крие под реформаторския грим на Георги Първанов, да фучи на Харлито на Сергей Станишев и да се кипри предизборно със силикона на Азис, столетницата това лято роди. Бащицата малко й отстъпва по възраст, но стратегът Лилов се оказа неуморим в партийните си похождения и предизвика зачеването на ново организационно тяло.
Кръщелното му име обаче може да стресне в гроба и бузлуджанския основател Димитър Благоев – Дядо, и правешкия му последовател Тодор Живков – Тато – „Обединение на левите социалисти“.
