Лъчезар Иванов
„Всичко аз ли трябва да правя в тази държава“ – познат ли ви е този израз?
Тъкмо се зарадвахме, че ГЕРБ пъне мускули да се очиства от компрометиращи я кадри като депутата Лъчезар Иванов например, и надеждите ни тутакси бяха попарени. Лично премиерът обяви, че откъдето и да гонят наричания от Сашо Диков Лъчо Мозъка, от партията няма да го изключват. Демек се върши нещо като получистка на партийните редици, вероятно подчинена на един от основните принципи на Макиавели: „Подвеждай народа чрез фасади“. Това стана ясно от водевила, изигран от различни представители на управляващата партия, но с главно действащо лице скандалният човек на Бойко Борисов – д-р Лъчезар Иванов,онзи който без грам свян подмени народния вот и се афишираше като гербер в НС, когато още такава партия нямаше в състава на парламента.
Преди време четох „Имало едно време избори“ – една книга на експертът по PR техники Жак Сегела, в която той разказва една история за коронния номер на бившия полски президент Лех Валенса. Например в градчето N започва митинг на „Солидарност“. Валенса, тогава лидер на профсъюза, се качва на трибуната. Публиката въодушевено скандира името му. Валенса започва да говори, но изведнъж звукът от високоговорителите прекъсва. Гданският електротехник обаче не губи самообладание.Той моли да му намерят отвертка, за секунди отстранява „повредата“ и продължава речта си с репликата: „Всичко аз ли трябва да правя в тази държава!“
Шегичката действа безотказно – хората се засмиват и го аплодират още по-бурно…
„Всичко аз трябва да правя в тази държава?“ – пита днес и Б.Б. в България.
Нямаше да е необходимо, ако наистина имаше Свобода на Словото в държавата ни.
Ако Тройната Коалиция не бе купила и задушила Четвъртата власт. И тя вече можеше да извади нож единствено на умряло куче или в най-добрия случай на някое агонизиращо псе.
А после се дивим защо, Репортери без граница смятат, че България е на последно място в класацията за свобода на словото.
Ами защото у нас най-доброто за пишещия е да остане безработен.Спомнете си колко кадърни журналисти бяха уволнени от водещи медии през оследните години.
Вярно – има малко свобода в Интернет, но и там пак няма смели журналисти. И за каква свобода на Словото говорим, като всички малко или много се подмазват на силните на деня, а след това вкупом ги оплюват.
Пресен пример с цитирания вече Дежурен по медии от ГЕРБ Л.И.
Докато по света колегите не чакат свалянето или премахването на дадена вип персона, а пишат тогава, когато трябва, каквото трябва и както трябва. А у нас се оказа, че Б.Б. едва ли не лично е разпоредил излъчването на репортажа за Л.И. по Нова и дори е поставил един от акцентите в текста – този за опита за намеса на Доктора за неизлъчването му.
А иначе – явно е, че без отвертка наистина няма да минем.
Въпросът обаче е даваме ли си сметка до каква степен са повредени високоговорителите и ще дойде ли въобще Електротехника.
Защото Лех Валенса наистина си беше електротехник и това го е правело убедителен с отверката. Разбирал е от това, което върши и го е правел убедено. Иначе този номер го е правил и Кадафи с микрофона и то доста преди Валенса, когато е трябвало да обяснява на либииците защо им трябват високо платени чужденци.
Както бе казал един модерен философ: „Ако единствения достъпен ви инструмент е чука, то ще възприемате всеки проблем като гвоздей“.
Май вече наистина е дошло времето да погледнат в чантата си, пълна с нови инструменти и да престанат да чукат с чука, набивайки стари решения.
Тук му е мястото да обясня една дума от заглавието – дюзен. Турцизъм и означава набор от инструменти.
Докато управляващи и опозиция боравят само с отверка и чук, то и положението в България ще си остане като в онази скоропоковорка: „Мокра мачка ближе контакт, много жалко, но е факт,
цък-цък, язък!“
Към тази скоропоговорка ще си позволя само да добавя, че в България изначално е създадена традиция за обогатяване чрез власт. А еманация на тази традиция е успешният комунист. БКП изкова такива управленски кадри и по тази схема те ще продължават да се възпроизвеждат, цъфтят, и да вързват, докато модела не се промени от Гражданското общество, а него още го няма.
Затова жалки са както пишещите, така и коментиращите – колко чудесно знаем какво ни трябва, но няма кой да го да ни послуша и да го свърши. Няма и да има, защото не сме го създали.
Нещо повече, ако някой се опита да промени статуквото да се злоупотребява с власт, от всякъде се изнамират кирливи ризи на харамията и той се сваля при останалите – на дъното на Турския кенеф и всичко продължава по старому.
