Президентът ни Първанов е нечут характер

Заглавието е една по-свободна откровена перифраза на прочута характеристика на Васил Левски, направена от Христо Ботев в негово писмо до Киро Тулешков през зимата, когато двамата живеят заедно в една вятърна мелница край Букурещ и освен че мръзнат, се хранят само по веднъж на 2-3 дни: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер.

Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и е все весел. Вечер дордето си легнем – той пее, сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираме в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!!!…“

Позволих си тази интерпретация, защото в навечерието на 2 юни проумях колко силно президентът ни люби и тачи творчеството на Войводата.

Но какво ли би казал Христо Ботев днес, ако знаеше, че агентът на ДС Гоце го цитира, за да очерни друг българин само по политически причини и то навръх национален празник? – мога само да гадая…

Още повече като знам, че по характер и слово Ботев е бил бая барутлия и вероятно това, което би казал, не би било редно да бъде публикувано дословно…

И все пак – истина си е, Президента ни наистина е с нечут характер и също обича да „пее“.

През 2006 г. Георги Първанов упорито се опитваше да внуши, че няма досие от ДС като твърдеше, че има само папка „Гоце“ и в нея:“Нито ред, нито знак от мен“ – каза той тогава.

После Комисията по досиетата отвори папката „Гоце“.

Георги Първанов я качи на сайта си.

Опозицията откри липсващи страници, а Цветан Цветанов обвини Президента в нарушение на Конституцията и го заплаши с избори.

Така агент Гоце девалвира президента Първанов.

Пернишка трагикомедия.

Агент или сътрудник? – ненужно уточнение. Важното е, че Президентът на Република България има папка „Гоце“ за спомен от Държавна сигурност.

Сещам се и още нещо. Не знам защо, но много ярко си спомням част от един диалог отпреди почти 5 години:

Водещ: И само с една дума, от какво ще бъде уязвима собствената ви политическа съдба?

Георги Първанов: Не съм се замислял, но във всеки случай от лъжата и от подлостта.

Тези реплики си размениха в навечерието на отминалите президентски избори водещият на „Всяка неделя“ в БНТ Кеворк Кеворкян тогава и президентът Георги Първанов, стнали вече известни от архивите на службите и с невзрачните си псевдоними Димитър и Гоце.

Разбира се, към онзи момент малцина са знаели агентурните псевдоними на двамата, но с днешна дата всеки може да оцени иронията на съдбата. Особено когато няколко месеца по-късно, щом Георги Първанов си призна, старателно избягвайки терминологията на Държавна сигурност, че в Националната разузнавателна служба се пази досието му с прозвището Гоце.

Но той вече бе преизбран за Президент. С активното съдействие на ДПС, калкулирано с точност до 1 глас от Ахмед Доган.

И тогава темата за лъжата и подлостта в политиката в Държавата ни стана особено актуална.

Но само за няколко дни.

Само за няколко дни…

Защо точно тогава?

Ами обяснението е просто – Президентът намери подходящия момент за откровение в разгара на т.нар. савойски скандал и нарастващите съмнения за участие на Симеон Сакскобургготски в корупционни схеми на чужди бизнесмени, може би с идеята, че разкритията за Държавна сигурност ще се загубят сред царските неволи.

На специална сбирка тогава, пред бивши и настоящи дипломати, Георги Първанов небрежно, но с треперещ глас съобщи, че в Националната разузнавателна служба има папка с името „Гоце“. „Тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак от мен.“ – тогава Президентът не уточни кога във времето се е срещнал за първи път със служител на разузнаването, представил му се от името на Министерството на външните работи.

Задачата му била безобидна и патриотична – да помогне на български емигрант да подготви книга със спомени от края на XIX век за Македония от Методи Димов . „Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил“, заяви Георги Първанов. Той даже призна, че е получил хонорар, нищо, че в папката му нямало документ за него. Разказа още, че служителят е препоръчал да бъде зачислен на отчет. „Папката е доста поизмачкана, видимо използвана многократно, но, слава Богу, запазена. Въпреки че вероятно са правени много копия“, застрахова се Първанов за бъдещи интерпретации по случая.

Обаче хора, които са чели съдържанието на папката, твърдят, че в доклада на служителя за привличането на Георги Първанов като агент пише следното: „След като той изрази готовност за сътрудничество, аз му се саморазкрих… той изрази желание за продължаване на нашата връзка.“ Президентът обаче дава вид, че не е разбирал за кого е работил, което е първият неизяснен аспект на изповедта му.

Около признанието за получени пари има и хипотеза, че младият историк Георги Първанов се е съгласил да бъде регистриран като сът рудник на Първо главно управление на ДС, тъй като хонорарът, който е щял да вземе като агент, бил двойно по-голям от този, който се полага за обикновена консултация. В следващите дни президентът многократно повтори, че не е писал доноси срещу свои колеги в Института по история на БКП, където е работил преди 10 ноември. Нещо, в което го обвини лидерът на ДСБ Иван Костов.

Според тази версия, след като е дал съгласието си за сътрудничество, водещият офицер му е поставил задача да опише с какво се занимават институтът и колегите му. Такъв документ обаче в досието на Гоце липсва, твърдят хора, които са го държали в ръце. В делото има предложение за установяване на контакт, регистрационен картон, отчет за установяване на контакта и предложение за вербуване. Имало и доклад за политическата обстановка в Македония, написан от Георги Първанов, но под него е нямало саморъчно поставен подпис.

Според бивши ченгета документи от папката не могат да се вадят, тъй като на корицата й има опис на съдържанието, а листите са прошнуровани с въженца, запечатани с червен восък. Червеният восък се покрива с бял лист, като в четирите му края се удрят мокри печати. На гърба на папката има залепен плик, в който се поставят финансовите разписки, ако са дадени пари.

В интервю за в. „Политика“, водещият офицер на Георги Първанов – Цвятко Цветков (друг, не онзи от Шесто) си спомня, че става въпрос за около 70 лева.

Вторият спорен момент е наличието на агентурен псевдоним. Въпросът е възможно ли е Първанов да не е вербуван, а да има агентурно име. Бивши ченгета твърдят, че е възможно, но това е рядко допускано. Процесът се казва брониране на сътрудник (за да не бъде изпреварен оперативният работник от друго управление, завежда въп росния човек в картотеката под псевдоним, а го привлича като агент по-късно), като това се прилага към особено ценни кадри.

Точно този прийом на ДС беше основанието Конституционният съд през 1997 г. да вземе решение, че ако има наличие само на картонче, не трябва да се вадят имената на агентите. Затова и Богомил Бонев не е огласил Георги Първанов навремето.

Парадоксалното е, че промените на 10 ноември 1989 г. са тези, които са спасили настоящия президент от по-тясно сътрудничество с Държавна сигурност. Според десни политици той е получил задачата от водещия си офицер в края на септември 1989 г., така че не е имал време да я изпълни и съответно да я отразят в оперативното му дело.

Интересен момент е, че докато в другите управления на Държавна сигурност досиетата на хора, с които не се работи повече от шест месеца, се унищожават, в Първо главно управление документите се пазят. Причината е, че един агент, дори и да не е полезен в момента с нещо, може след години да се развива във важна за разузнаването посока.

В споровете около Гоце-Първанов се включи и офицерът, който го е вербувал. В интервюто за в. „Политика“ Цвятко Цветков в прав текст дава отговор на въпроса бил ли е агент президентът. Цветков заявява, че Георги Първанов е знаел, че офицерът работи за разузнаването. „Във външнополитическото разузнаване (Първо главно управление на ДС) няма категорията „агент“ за български граждани. Привличането към сътрудничество на хората, които искаме да ни помагат, става в категорията „секретен сътрудник“, казва Цвятко Цветков.

„В Държавна сигурност имаше три категории секретни сътрудници“, твърдят запознати. Агенти, нещатни сътрудници и доверени лица са под общия знаменател „секретен сътрудник“. В Първо главно са използвали това понятие заради негативния заряд на думата агент. Изповедта на водещия офицер на Георги Първанов на практика е признание, че президентът е бил агент на Държавна сигурност – всичко останало е словесна еквилибристика и опит за замазване на положението. Това означава, че Първанов е излъгал, като казва, че неволно е работил за Първо главно.

Независимо дали президентът е бил топ разузнавач или обикновен редактор на исторически книги, съпричастността му към Държавна сигурност вече не може да бъде отричана. И повдига въпроса за зависимостта му от тогавашните офицери. Факт е, че ген. Христо Марински, който е човекът в комисията на Методи Андреев, помогнал в най-голяма степен да се запази тайната на Георги Първанов в кампанията през 2001 г., е на заплата в президентството като служител по сигурността. Водещият го офицер Цвятко Цветков също е правил постъпки за работа в президентството, но пък не е бил приет.

Президентът всъщност не направи признанието по собствена воля, а принуден от обществения натиск за отваряне на архивите на Държавна сигурност – процес, който започна волно или неволно министърът на вът решните работи Румен Петков. От „Демократи за силна България“ многократно го призоваха да каже кой е агент Гоце. Таймингът на признанието не е случайно избран. Георги Първанов побърза да изтърка Гоце, преди да започне официалната си предизборна кампания през есента.

В работата си като държавен глава Първанов е имал за съветници 12 агенти на ДС. Двама от хората му в екипа още не са проверени – това са Венцислав Димитров и Иван Иванов. Петима от бившите кадри на ДС сега са изпратени посланици: началникът на кабинета на Първанов Андрей Караславов в Гърция, секретарят по външната политика Георги Димитров в Сърбия, колегата му Златин Тръпков в Холандия. Друг бивш външнополитически секретар – Никола Карадимов, е в Норвегия, а бившият директор на дирекция „Протокол“ Атанас Павлов – в Лихтенщайн.

Само за сведение – Петър Стоянов е имал четирима агенти в екипа си, а Желю Желев – петима.

За всеки нормално наблюдателен българин е повече от очевидно, че напоследък президентът Георги Първанов е превъзбуден. От опита за импийчването му насам той е в ежедневна изтощителна позиционна война с актива на ГЕРБ, която очевидно съкращава ежечасно броя на нервните му клетки.

Питам се – кога едно говорене е облайване? – и си отговарям сам: когато е никому ненужна дрън-дрън ярина, „сложи в папка към дело“, когато от него не следва нищо и няма никаква практическа и познавателна стойност.

А бе, лаф да става и да се пълнят газетите…

Защо ли пък някакъв вид публично говорене ми се струва облайване? – пак си отговарям сам: ами защото от него в конкретния случай не може да се извади рационален извод и защото в словата и преценките на Говорещия има само субективизъм, субективизъм и пак субективизъм.

Георги Първанов употреби Христо Ботев – всеки непредубеден, който е гледал, чел или слушал речта на президента във Враца, ще потвърди това. С блестящо подбрани цитати (браво на този, който е писал речта) президентът разкритикува законодателната инициатива на управляващите, финансовата им политика и неспособността им да предприемат бързи антикризисни мерки, честото им залитане по елементарна полицейщина, популистките им уклони, задълбочени от нездрав нарцисизъм и подсилени от псевдомедии.

Може и да е прав, но не му беше нито мястото, нито времето, нито начина да го прави. И точно в навечерието на 2 юни. И точно, посягайки на Ботевото слово.

Защо бе, Гоце? Защо, Президенте наш?…

Та Ботев никога не е бил политик.

Той си е само един обикновен Гений.

Наивен, романтичен, буен и неудържим – на него всичко му е простено.

Защото е гениален.

А ти?

Ти, Президенте мой, уплаших се за теб. Честно.

Ако имаш портрет на Христо Ботев в службата си, моля те свали го незабавно, защото оня хаймана само ако те зърне, сигурен съм – ще те изпепели с поглед само.

Президентът показа нервна реакция и около посещението на шефа на ЦРУ Леон Панета, който дойде в София и погали по егото Бойко Борисов. Шефът на президентския кабинет Никола Колев, а по-късно и червени депутати моментално попитаха дали Панета и Борисов са коментирали неофициализираната заявка на президента да създаде нов политически проект.

Защо бе необходим този нервен въпрос?

Георги Първанов явно продължава да тича по политическата сцена, без да е наясно на кого какво точно иска да каже.

Струва ми се, че за него най-важно днес е най-сетне да проумее, че: „… сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава Господ Бог повече разум и по-малки пъпове!“

Така де – като цитираме Ботев, да го цитираме докрай…