Избори по време на инфлация
Над 500 са жалбите срещу резултатите от местния вот, които като следизборен порой се изляха върху административните съдилища. В резултат на една от тях след броени седмици и в Казанлък ще трябва да се проведат нови избори за Общински съвет.
Похвална е чувствителността на съдите към нередностите в града ни. Но който си спомня жалбите срещу решенията на общинските избирателни комисии в Русе, Пловдив, Ардино и цял куп селища заради изчезването на цели чували с бюлетини и покупко-продажбата на гласове, ще се запита защо тези неща не направиха подобно впечатление и на другите съдии, а вместо това различните съдилища отсякоха, че не е имало нарушения.
Логично възниква въпроса как върховните съдии определят кои пороци на вота налагат касиране и кои не при положение, че „не може да се прогнозира“ как те биха се отразили на „крайния цифров резултат“? В Ардино например хилядите приходящи гласоподаватели на ДПС с фиктивни адресни регистрации и прословутата точка върху номер 5 на бюлетината дадоха предостатъчно основания да се предполага, че са се отразили на „крайния цифров резултат“, но никак не смутиха ВАС и той потвърди законността на вота. Защо? Дали защото интересите на ДПС в даден регион са над закона, валиден за цялата страна?
По мои груби сметки в над 2/3 от общините в България има обжалване на резултатите. За сравнение – за тези 18 години, през които са проведени над 30 различни избора – частични, президентски, парламентарни, местни, не е имало такъв процент на обжалване на резултати. Защото, трябва да си зададем въпроса – ако в над 2/3 от общините резултатите са оспорвани, то какво казва това за проведените избори за кметове и общински съветници. Ако в 67 % в страната изборите се оспорват и само една трета остава като признати резултати, то се поставя под съмнение легитимността на цялата местна власт.
В книгата „За човешките права и изборите„, издание на ООН, този тип избори, които видяхме в България през октомври 2007 г. са описани като „бутафорни“. Това е определението, което използва ООН за подобни избори, а „бутафорни“ избори според международните експерти означава, че те формално отговарят на законовите изисквания да бъдат признати от общността, но всъщност са изцяло манипулирани.
И си задавам въпроса – ако изборите са бутафорни, то какви са тогава избраните? – дали също бутафорни… И ако властта е бутафорна, то каква е тогава държавата ни? – бутафорна ли…
Днес виждаме, че партиите от управляващата коалиция – НДСВ, ДПС в някои райони, БСП в други, касират изборите, обжалват ги. Срещу кого обжалват? Срещу себе си. Та нали точно те ги проведоха. Те назначиха СИК-овете и ОИК-овете, те назначиха изборната администрация, те проведоха изборите, те печатаха бюлетините, техният министър произведе урните. Срещу кого обжалват резултатите? Срещу себе си ли…
Лелееее, много питанки и много многоточия станаха.
И зад всичките тях прозира един проблем – проблемът на политическата корупция. А проблемът на този проблем у нас е, че този вид корупция няма горен праг. Ако трябва да даваш подкупи, винаги има някой, който ще даде повече от тебе. Това е истинският проблем с корупцията. И днес се оказа, че бизнес-партии всъщност са надкупили отделни сили от своите колеги управляващи. Този „смешен плач“, на който сме свидетели от страна на Станишев, който си позволи да влезе с табелка „Не продавам гласа си“ е меко казано жалък.
Предходните местни избори също бяха здраво атакувани в съда – ако си спомням правилно – бяха заведени над 130 дела. Доста от изборите тогава също бяха касираним а местната власт в част от общините беше кастрирана. Преди време Иван Кръстев на майтап нарече съда „трети тур на изборите„, но в последствие майтапа май загрубя. За да се превърне днес в рецидив и да се заформи днес един черен сериал, в който основна жертва са местните власти и местната демокрация.
Изводът от тези дълги оспорвания, противоречиви решения и забавено легитимиране на местните власти е очевиден. Сегашните закони позволяват на политическите сили или заинтересовани страни да продължават да манипулират избирателя и след края на предизборната кампания. Никой не отрича демократичното право на всеки да потърси справедливост в съда, но със сигурност трябва да се се създадат допълнителни механизми, които да отсеят жалбоманите и да елиминират политическите хватки за парализиране на противника.
Ако обаче това е следствието от една напълно позволена предизборна вакханалия, може би трябва да се започне от премахване на причините за нея. Защото купеният вот винаги ще бъде оспорван и съдът не може да бъде панацея за това.
И докато съдиите умуват, обикновените избиратели по Чудомировски се забавляват.
Попитали един нов политик защо толкова напира да влезне в политиката:
- Как защо? Не виждате ли, властта тъне в разкош, навсякъде корупция, нисък морал…
- И Вие искате да се борите срещу това ?
- Не, искам и аз да участвам.
- И кой мислите, че ще гласува за Вас?
- Всички трезвомислещи казанлъчани.
- А сигурен ли сте, че само те ще са достатъчни? Не е ли необходимо мнозинство. И вярно ли е, че всички политици у нас се продават?
- Не, категорично не е вярно. Някои вече са продадени.
Ще има още много да гледаме и слушаме подобни нашенци докато в тройната коалиция въртят и сучат по всички въпроси, само и само, за да държат по-далече от обществените уши безпощадния натиск на Ахмед Доган. И собственото си безсилие и хаос.
Въпреки звучните шамари на Евросъюза заради наглата и безцеремонна корупция, а може би и тъкмо заради нея, защото 4 милиарда трябва тъкмо общините да преразпределят.
Въпреки рекордната инфлация през февруари, а може би тъкмо и затова, защото бедния човек мисли бедно и е много по-удобно в проблем на държавата да издигнеш състоянието на детските домове, от които същата тази държава преди година се отказа сама и ги натресе на общинските бюджети.
Вместо да се заговори на висок глас за икономическото състояние и да се потърсят истинските отговори на въпросите защо тази Румъния, от която гнусливо страняхме при кандидатстването ни в ЕС успя до последния евроцент да усвои предпресъединителните си фондове, а ние май изобщо не се облажихме от тях.
Тази Румъния, която още през първата година от еврочленството си похарчи всичко, което й се полагаше по различните програми, а ние само си платихме членския внос и ни отрязаха де където можеше, а накрая изобщо ни спряха парите за пътищата о по САПАРД. Тази Румъния, в която работната заплата само за девет месеца нарастна 2 пъти…
А България през това би рекордите на ЕС по инфлация и се оказа единствената сред 27-те, в която цените за последния месец на 2007 г. са се повишили с повече от 1 процент, показват последните данни на „Евростат“. У нас животът е поскъпнал с 1.1%, докато в повечето членки на Евросъюза промяната клони към нула, а в Дания, Холандия и Финландия има дори символична дефлация. България е в челната тройка на ЕС и по бързо растящи цени за цялата година. По-зле е само Латвия.
Но не – това са теми табу за широк обществен дебат. Маргиналното винаги е било за предпочитане от управляващите. И някак си е за предпочитане да похарчиш още няколко милиона за никому ненужни избори, защото това са още няколко месеца с пренасочен център на общественото мнение и интерес, отколкото да пренасочиш тези пари за започване на някаква работа по детските домове.
Но не – детските домове са вече на плещите на общините и на хората с техните есемеси. Правителството има друга задача – да доказва виртуалния световен заговор срещу нашата държава и да оцелява в името на корупционното единство.
И няма нищо чудно тогава, че и общинските избори вече никога няма да бъдат това, което бяха. И все по-често ще се появяват ситуации като тази, за която ми разказаха преди дни.
Звъни някой в Общината.
Ало, Общински съвет Казанлък ли е?
- Да.
- Искам да питам, какво ми е необходимо, за да стана съветник.
- Ти луд ли си?
- Да, а някакви други условия има ли?
Не знам на вас, но мен ситуацията ми звучи почти като планетарния хит на Валентина Хасан „Кенли ту либу дибу даут ю…“
