Обявяване на независимостта на България
Затова навярно и техните часовници са най-точните и качествени в света.
Уж и тримата първи български мъже движат с такива часовници, а на връх Празника, най-големият български трибагреник, който бе нарочен за гръбнак на тържествата по повод 100-годишнината от независимостта на България, бе осветен без тяхното присъствие.
И без Ахмед Доган, естествено. Ама Сокола си е наистина независим. Все пак той е мандатоносител на Сергей Станишев. И какво значи за такъв играч едно Съединение или една Независимост на България. Той в такива популистки игрички не джари. Както и няма какво да прави в Българското Народно Събрание, когато гласовете на неговата група се оказват решаващи, за да се осъди геноцида на Турция над арменците.
Но неговото дистанциране от тези български проблеми не попречи на Правителството да приеме една обилно финансирана програма за честванията, които започнаха тази седмица и ще приключат през април следващата 2009. През тези предизборни месеци трябва ударно да се изхарчат едни 10 млн. лева.
На мен ще ми излезе около 1,3333333 лв, а предполагам и на всеки все още живеещ в Независима България българин това ще му е масрафа. Лично аз го приемам като еднократен патриотичен данък към Великата кауза. Че това вече пари ли са при тази инфлация.
Иначе, в рамките на кампанията ще има около 60 събития у нас и в чужбина. Премиерът Сергей Станишев отбеляза, че важен акцент в нея трябва да бъде съвременна България, защото целта е да направим внушително отбелязване и да се прочуем, каза той.
По думите му много българи все още не правят разлика между 6 септември 1885 година (Съединението на Княжество България с Източна Румелия) и 22 септември 1908 година (Обявяването на независимостта на страната ни). Чудя се защо ли не комуникира с философа Доган по тези вълнуващи го проблеми, а харчи пари за викторини и милиони, които потънаха най-вече в сметките на различните медии и рекламни агенции. (въпрос с повишена трудност: Познайте те после за кого ще играят предизборно?)
А иначе празненствата по случай 100 години от независимостта преминаха като надпревара между официалните речи по оригинална трактовка на датата 22 септември. Доскоро подчертано пренебрегван от днешните управляващи (в предишното им битие на активисти на компартията), този ден някак изведнъж се оказа обект на напорист официозен натиск и повод предимно за бодри отчети на властта.
Президентът Георги Първанов например се „поздрави“ с „политическия майсторлък“ да слага в една редица ЕС, НАТО, САЩ и Русия с акцент върху руските енергийни проекти въпреки откритото разминаване напоследък между Кремъл и евроатлантическата общност.
Премиерът Станишев се изкачи на Царевец, за да съобщи, че днес България била по-модерна и развита откогато и да било – твърдение, с което може да се похвали всеки държавник във всяко историческо време. И което от днешна гледна точка провокира към размисъл – а какво ли щеше да е, ако държавата се управляваше по начин, различен от описвания от Еврокомисията и ОЛАФ.
Празничната риторика изглежда още по-куха заради пренебрегването на истината, че през половината от изминалото столетие България не е била истински независима – през цялото това време датата 22 септември беше обикновен работен ден в календара. Тази истина отсъстваше и в речите в понеделник, затова освен какво е модерност не стана ясно и какво е независимост.
Когато бях ученик, върху тази дата не се поставяше особен акцент в часовете по история, тъй като тя не беше част от социалистическата митология, в която месец септември се изчерпваше с една единствена дата – Девети. По отношение на официалните празници годината беше разделена на две: Деня на труда и Деня на свободата. Не споменавам 24 май, защото той стоеше по-далеч от официозността.
Странно е партията, която не признаваше този ден за празник в продължение на половин век и ни учеше, че всичко преди 9 септември, свързано с политиката, е зло, днес да организира такава дандания. И то при положение, че неин коалиционен партньор е внукът на Фердинанд.
Между другото, Симеон Сакскобурготски и този път показа инстинкт за точното публично поведение и не се натрапи под прожекторите, въпреки всичките си исторически основания да го направи. Направиха го Станишев и Първанов по начин, лишен от голямо въображение, а клипът, озвучен от културния министър Стефан Данаилов, е нагледен пример за това. Той съдържа в себе си всички клишета на социалистическата пропаганда от ерата на късния живковизъм: мост, магистрала, самолет, деца, ако и реалността да е точно обратната.
България няма една завършена магистрала, самолетната й компания отдавна фалира, а населението е в траен и задълбочаващ се отрицателен прираст. На всичкото отгоре българите посрещнаха и този празник с класическите за управлението на левицата проблеми – парното, топлата вода, тока и неизменното поскъпване на живота.
Ама това са незначителни подробности от грандиозното пано „100 години Независимост„.
