Недосегаемите
Аз съм болен човек. Много помня. Ходя по лекари от 20 години и им обяснвам колко съм болен, а те само вдигат рамене и ми се присмиват, че и те помнели много, но не им пукало изобщо. Накрая един млад доктор си призна, че не е паметлив и ми предписа да замина за Англия, защото там било нормално да се помни поне по 500 години.
Това се случи през октомври 2007 г., когато френския президент Никола Саркози призова българската тройна коалиция: „Вкарайте в затвора недосегаемите престъпници!“
Направо така им го каза, след като се опита по заобиколен начин да намекне, че има загриженост от страна на Франция и на другите европейски партньори за проблемите на България, свързани с корупцията и организираната престъпност.
„Има реализиран напредък, както това бе подчертано в доклада на ЕК от 27 юни (преди 2 години го каза) и това ме радва. Трябва да се продължи и да се стигне още по-далеч. Реалното изпращане в затвора на криминални лица, които доскоро се смятаха за недосегаеми, според мен е един основен конкретен резултат“
Така каза Саркози тогава.
Недосегаемите.
Но надали някой си спомня, или изобщо знае, че пръв това понятие в България го въведе професор Иван Славов. Съвсем дискретно – покрай фундаменталните си проучвания за кича.
Беше още в началото на 80-те години.
Няколко години по-късно и аз се изкуших и написах по темата 269 реда.
Това беше в Епизод 1.
Защото и тогава наистина имаше недосегаеми в България. Но те бяха точно 269. Е умножи го по 4 за семейственост. И коригирай с коефициент 0.46 за братовчеди, земляци,шуренаци и бадджанаци. Бе, не бяха повече от 3-4 хиляди.
Преди 20 години де.
Във великия СССР тогава вървеше Перестройката и Гласността според ГорбаЧОВ.
Но у нас другарят Тодор Живков ни препоръча да се снишим.
И да помислим, докато мълчим.
И аз като съвестен партиен член се сниших – в една библиотека.
И се умълчах.
Е,не съвсем де – написах някакъв текст тогава…
За недосегаемите.
Така го озаглавих и го пуснах във Вестника. И излезна. Сериозно – написах го тогава и излезна. Явно е имало вестници и тогава дори. За другаде не знам, но в Казанлък имаше. Ако и да бешесамо един.
И каква беше според мен истината за тогавашните недосегаеми? – които по онова време не бяха повече от 3-4 хиляди.
И знаете ли какво се случи после? Излезна прословутия Указ 58 на Държавния съвет на Народна република България. Кой ли го помни днес! – ама тогава това си беше една малка революция.
След 40 години държавност частникът в България бе реанимиран. Но само 269 човека. Плюс естестено редуцираните към тях, проумяха дълбоката идея на Указа – да натори почвата за реставрация на капитализма.
Тогава започнах да пиша Епизод 2. Но неочаквано се задълбах в историята на Чикаго и написах един невероятно реалистичен разказ за житието на един мафиотски бос,управлявал Чикаго по време на Сухия режим и за човека, заклел се да го залови.
Ал Капоне.
Той управлява Чикаго с абсолютна власт. Никой не могъл да го спре. Докато Елиът Нес и малка група от мъже, не се заклеват, че ще го заловят.
Прост сюжет – но навярно затова се оказа, че холивудските продуценти са го били разработили преди мен. И докато някой в България се накумри да отпечата разказа ми, Холивуд си направи поредния хит.
„Недосегаемите“ на Брайъм де Палма бе наистина шедьовър. И ние гледахме един класически сблъсък между доброто и злото: Кевин Костнър в ролята на федерален агент Елиът Нес, Робърт Де Ниро като царя на престъпниците Ал Капоне и Шон Конъри като Малоун, полицаят, който учи Нес как се побеждава мафията – чрез бърза и навременна стрелба.
Без моя намеса де – нито в сценария, а още по-малко в пукотевиците.
Ама други в България, прочетоха „Кръстника“ междувременно.
И къде ти сифилистиците Ленин и Ал Капоне, ако и подкрепяни мощно от подпийналия Димитров, да получат някакъв шанс срещу фамилията Корлеоне.
Тогава проумях безсмислието на Епизод 2.
А после Георги Стоев, заплати с живота си думите: „Силовите групировки бяха създадени от ДС под ръководството на бившия шеф на разузнаването генерал Любен Гоцев, действал по нареждане на Андрей Луканов, който беше идеологът на прехода. БКП и ДС създадоха групировките, за да насаждат страх така, както преди е насаждала „народната милиция“. Групировките имаха тесни връзки с полицията, което ги направи недосегаеми за закона, тази практика продължава и до днес. Повечето престъпни босове вече легализираха дейността си и са се превърнали в бизнесмени, които продължават да поддържат тесни връзки с високопоставени политици и органите на сигурността.“
Никой нищо е отрече.
Просто го гръмнаха.
Преди това пък уж се опитаха да отровят бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, който говори по следния начин: „Естествено, че не можехме да кажем дали са изтичали (капитали), колко са изтекли и кой е завъртал крана, защото категорично трябва да заявя, че разузнаването не е обслужвало каналите по изтичане на пари от България. Все пак разузнаването се занимаваше с външнополитическа информация, не се занимаваше с бизнес, имаше си специално управление към ДС, Четвърто икономическо управление, което се занимаваше само с такива неща.
А сега?…
Пак всички партии в бели премяни на девственици пред българския избирател. И никоя не иска да замина в Англия.
Явно няма българска партия, която да има нормални отношения с различните заинтересувани групи – не само с бизнеса, не само с наемния труд, но и с останалите съсловни групи. Затова силните съсловни групи в България си гарантират един вид монопол. Един от примерите е монополът на юридическото съсловие, което успешно блокира реформата на съдебната система.
По същия начин и бизнесът иска да блокира реформите и ефективното държавно регулиране в своята сфера. Засега той го постига именно чрез ДПС – необходимия партньор във всяко коалиционно управление с несменяеми министри и непредвидимо парламентарно поведение. Недосегаемите политици и бизнесмени, кръгът „Доган“ съществува и се разраства, защото има законодателен и политически вакуум именно в сферата на представителството на интересите.
Нито една управляваща партия не съумя да ограничи и да регулира бизнеса може би и поради многомилионните инвестиции в министри или държавни служители на областно ниво, които ДПС менажираше успешно през последните шест години. Така едно съсловие бизнесмени успешно си гарантираше монопол и свръхпечалби в няколко сектора. Политическото представителство на бизнеса трябва по някакъв начин да бъде системно регламентирано. Както системно трябва да бъдат регламентирани действията на прокурорите или действията на следователите.
Това са дефицити на държавността, които трябва да бъдат компенсирани.
А аз нямам друг дефицит освен моята болест
Явно ще пътувам за Англия.
