Мисля си за Наглостта на Политиците

И я оправдавам донякъде с тяхната партийна воля – разбирай Виме, в буквалния смисъл и без никакви оправдания.

Има и някои Идеалисти, които после започват да се гърчат в родилни мъки, само и само да се отделят от родилната си връв.

Има и трети – те пък държат на всяка цена да хвърлят първото си избито зъбче на покрива на Народното събрание.

Други пък умрат за журналисти с микрофони, камери и бележници…

По-другите пък обичат уютните сепарета с приглушена светлина, които са удобни за специализирани консултации.

Още, още пък по-другите изобщо не сайдисват Народното събрание, защото си взеха като Бащиния…

Вчера един от тях, докато ми се оплакваше, ми даде пример с гръцкия парламент, където депутат било равно на 10 бона в евро само чиста заплата без кола, полицай, 4 секретарки и разни други екстри.

Одървих се, преглътнах няколко пъти, за да овлажня гърлото си и едва след минута успях да го попитам уж спокойно:

- А бе. аланколу, ти кога ме молеше за гласа си, защо не ми каза, че искаш 4 секретарки, платен адвокат в кабинета, полицай за охрана и кола с шофьор?…

Има и други – но да не ви досаждам повече!

A aз продължавам да си мисля за Наглостта на Политиците…