Пепел от рози: признавани, но унижавани и обичани, но онеправдани
Сигурно има и такива, които се питат защо 24 май е празник, като учители и радетели за българската култура днес едва ли не са наврени в миша дупка. Но да не забравяме, че се сменят поколения, възгледи, епохи, а те – светците, остават живи! И техните имена са символ на единство между слово и дело, което кара цялата ни нация да се почувства като общност отвъд политическите режими и отвъд социалните трудности.
Реално, българският учител днес се намира между чука и наковалнята. Стресиран е, че всеки момент ще бъде спуснато някое ново изискване на образователното министерство и докато той разбере за нововъведението вече в часа му ще седи поредният инспектор, за да му каже как не може да покрие изискванията. Това си е административния чук. Стресиран е и защото насреща му седят деца, повечето от които изобщо нямат представа какво правят в класната стая, камо ли да проявят интерес към опита да бъде преподаден поредният урок – а това си е наковалнята на обществото.
Днес все още има живи българи, които помнят онова време, когато родният учител редом с кмета и попа, е бил един от най-уважаваните хора в населеното място.
Днес, за разлика от другите двама, той вече изглежда жалък. Защото под въпрос е не само духовното, но и физическото му оцеляване. Девалвацията на учителската професия в днешното българско общество е страшна. Според някои това се дължи на факта, че вече почти всеки има образование (получено по един или друг начин) – било то средно или висше. И така високият образователен ценз на учителя вече не се забелязва.
Други пък смятат, че причината се крие в появата на нови ценности в живота. Редица изследвания показват, че младите хора са ориентирани предимно към печелене на пари. Което респективно означава уважение към други професии, носещи по-големи доходи от учителската. Прогнозите обаче са, че рано или късно, така както вървят нещата у нас, ще има достатъчно неграмотни хора, за да се превърне образованието в лукс. И тогава българският учител отново ще заеме достойното си място, както е било по време на Възраждането. И старият виц, в който мъж след 30 години разпознава в стара жена своята учителка единствено по палтенцето, вече ще звучи неактуално…
Но дотогава ще минат поредица от учителски стачки по някое време като тази за 15 септември 2007 г,, която пак се заявяви насред лято с легендарната синдикална решителност в бъдеще време. И всички се запитаха защо протестът да не е сега? Отговорът е лесен: учителите са във ваканция; отпускарско време е и широката общественост няма да се трогне от неколцина даскали, дежурещи в училище с лентички „Аз стачкувам“. И то когато Азис става татко.
Изобщо стачките и протестите у нас прескачат лятото, тъй като все се намират важни съображения за отлагането им, каквито са прибирането на реколтата, отпуските и туристическият сезон с отровния контравъпрос: „Какво ще кажат чужденците?“. Дошли да отдъхват по родните плажове, да разглеждат забележителностите на столицата, Старосел и Перперек, и хоп – стачка. Срам.
Срамът иде обаче от отговора на един друг въпрос:
А защо всъщност стачка?
Стачкува се за подобряване на условията на труда, за по-високо заплащане и по-справедливо уреждане на взаимоотношенията в работата, за по-достойно третиране на едно съсловие и за по-голямо обществено и политическо внимание към него. Стачкува се, когато тези условия са непоносими за мнозина, когато заплатите не покриват първични жизнени нужди, когато взаимоотношенията не са регламентирани ясно или се злоупотребява с тях. Тогава една или няколко професионални групи стигнат до крайност в отделянето си от обществото с неработене, за да покажат тъкмо своята ценност, блокирайки така важни сектори на общия живот. Когато работещите в промишлеността, транспорта и услугите, лекарите и учителите заедно направят това, стачката се превръща в национална и може да придобие черти на политическа революция. След нея не просто пада правителството, но се променя общественият договор.
Що се отнася до учителството у нас, обстоятелства, които оправдават една стачка, ги има и сега, имало ги е преди, ще ги има и на 15 септември. Впрочем същото се отнася и до преподавателите от висшите училища и учените от БАН, сред които вървят приказки, че щяло да се стачкува от 1 октомври, ако правителството не изпълнело исканията за значително увеличаване на възнагражденията.
За да се чака обаче есента, нещата, изглежда, не са чак толкова нетърпими. Също така изглежда, че учителството не е единно в представите си за условията на работа и за нивото на заплащане.
Поради което точно когато се подготвя новата учебна година, негови случайни представители с достъп до медиите предпочитат да се заканват за действия в бъдеще, докато останалите са в „заслужен отдих“. Ако съсловието беше единно в нетърпимостта си, която се заявява в учителските стаи, ако синдикатите имаха авторитета, който си приписват на пресконференции, нищо не пречи тъкмо насред лято в София да се изсипят поне 10% от българските учители. Присъединят ли се към тях и 10% от университетските преподаватели, служители и учени от БАН, ще се съберат поне 15 000 души.
Какво хубаво шествие ще стане в някой делничен предобед из центъра на столицата по време на текущите ремонти! Ако го разреши Бойко Борисов, то ще е по-ефикасно от таксиджийските блокади и ще смути работата на експертите, дето разписват бюджета за следващата година според зададените политически приоритети. (Там образованието и науката, естествено, липсват; нали ще развиваме инфраструктура по португалски.)
Не за друго, а идва 15 септември. Учителите подготвят стачка за заплати, властите им викат да не бързат. Предвидени пари за увеличение нямало – казва премиерът Сергей Станишев, но щяло да има „сериозен жест“ към тях след 1 януари, казва министърът Даниел Вълчев. Засега не е много ясно какъв ще е жестът. С оглед възможностите на учителите да блокират нещо като шофьорите например, е твърде възможно жестът да е със среден пръст и както личи по всичко, учителите ще продължат дълго да взимат едни максимум 400 лв.
Съвсем независимо от инфлация, увеличение и т.н. глупости, които интересуват хората. Независимо и от това кой от тях умее и върши тази работа и кой просто отбива номера с оглед по-лесно събиране на частни ученици.
Е, от кумова срама им сложиха едно диференцирано заплащане, но от него максималното увеличение на добър учител ще е около 30 лв. Ама те са неблагодарни, няма да разберат, че това си е за цял сладолед дневно (по-евтин де) всеки месец, както вече писахме. Отделно, че зимъска може да спестяват, щото тогава сладолед не се яде. И така ще е до момента, в който учителите не приемат припева „Чекай, чекай малко“ за старт на учебната година. Също и за провеждането й. Иначе ще си ближат сладоледа и ще го слушат от Сергей Станишев и компания.
- Когато всички разходи и продукти скачат с 40%, а министърът ни прави демонстрация с кексче и свещи – ето това е вече свръхнахалство, отвратително и гавра направо! – връхлетя ядосан както никога досега кроткия иначе Даскал през един летен следобяд в кръчмата.
Когато се поуспокои ни каза и ние за пръв път научихме, че бил синдикален лидер в училището. Дори бил написал нещо като възвание към всички колеги в общината и сега отивал в редакцията на местния вестник, за да ги помоли да го публикуват. Но преди това се отбил при нас, за да ни го прочете и да види дали одобряваме позицията му.
„Пaри нeма, действайте!“
Така прозвуча обобщеният отговор на управляващите относно синдикалните искания за увеличение на учителските заплати. Цинизмът му, заимстван от един стар виц, не е случаен. Защото той стана всекидневие в много действия и обяснения на президента, министър-председателя и министрите му – като се започне от „народополезната им дейност“, скрита в архивите на ДС, и се „мине“ през новодоговорената цена на газа и тръбите на петролопровода Бургас – Александруполис, за да излезе „на светло“ при повишената цена на хляба в последно време, с която очакваме да се справят празните хамбари на държавния резерв.
По принцип сред учителите вече се създава нагласата за истински реална стачка, защото не приемаме нито диферцираното заплащане, така, както е предложено и то ще носи максимум по 40-тина лева увеличение, нито предложеното увеличение от 10%. Та то си е поредната подигравка. Да не говорим, че то беше обявено от 1 юли, но за него още не е излязла наредба. И когато през септември на куп ни дадат помощи за началото на учебната година, плюс увеличението, то ще бъде изядено в данъци, които ще платим върху сумата.
Мисленето ни за стачки и протести се разви и обоснова, защото проблемите ни твърде много ескалираха. А пък и се поучихме от ефективността на служителите в градския транспорт.
Обвиняват ни, че сред учителите работят немотивирани и професионално неподготвени хора. И докато за немотивираните е вярно, то за непрофесионалистите не е. Вярно е, че според трудовия си стаж се представяме по различен начин, а в очите на децата сме модерни или остарели, но това не се отнася до професионалните ни познания. Но горчивата истина е, че младите хора не идват на работа в училище или ако го направят, то е за година-две и после напускат. Причината за това е толкова тривиално ясна – мизерното заплащане съсипва самочувствието на младите. И тези, които сме от много години в системата сами не знаем – учители ли сме, динозаври ли сме, някакви объркани в ценностите си хора ли сме…
Ние вече не знаем каква е стойността ни, защото отвсякъде ни показват, че нашите искания нямат значение. За да оцеляваме, повечето учители работим допълнително. Аз също го правя. И не че е проблем да споделя къде, но една малка гордост ни е останала да не разказваме на какви поприща се хващаме след часовете и по нощите. Някои казват, че мнозина учители богатеят от частни уроци. Дори сред гилдията някой да е забогатял от уроци по математика и български, по останалите предмети сме още хиляди, а ние също трябва да доработваме.
През годините придобих квалификация и за професионален шофьор. Затова като съвсем се изтощя от недоимъка в училище, мога да захвърля университетската си диплома, да отида в градския транспорт, да получа парите, с които да дишам спокойно. Но нито един шофьор или ватман не може да влезе в клас и да преподава на моето място.
Инак като учител знам, че съм сърдит и че е редно да протестираме, но някак не мога да си представя как всички учители напускаме класните стаи и оставяме децата. Не вярвам, не виждам как ще изоставим учениците си.
И въпреки това съм убеден, че стачката трябва да започне точно на 15 септември, нито ден по-рано, и нито ден по-късно. И първа задача на синдикатите е да изпълнят всички предварителни процедури, за да може началото на стачката в този момент да бъде съвсем законно. Всяка нередност в това отношение ще бъде използвана от правителството за заплахи и за разколебаване на стачниците. А мнозинството от тях никак не спадат към решителните и непоколебимите.
Започването на стачката на 15 септември ще има мощен психологически ефект. Учебната година винаги, при всякакви обстоятелства е започвала на тази дата. Тя е един от символичните стълбове на обществената стабилност. Ако за първи път тя не започне на тази дата, това ще е знак за мощен срив в тази стабилност, знак, че проблемите в тази (и не само) сфера са достигнали до такова равнище, че решаването им не може да бъде повече отлагано и откупувано с дребни подаяния.
Политиците знаят, че учителите, университетските преподаватели и пр. живеем от заплата до заплата и не можем да издържим многомесечна стачка (това е и една от целите на изкуственото поддържане на ниски заплати в тези сектори – тия, които са писали наредбата от 1947 г. са били съвсем наясно какво и защо го правят). Този път обаче и самото правителство ще бъде притиснато от времето. Изборите са на 28 октомври и никоя от управляващите партии няма да иска те да бъдат проведени в условия на национална учителска стачка. А ако на 1 октомври към нас се присъединят и университетските преподаватели, нещата ще станат още по-драматични.
Правителството е съвсем наясно с това, поради което още в началото на септември ще бъде упражнен силен медиен натиск, ще бъдат задействани всички механизми на черния пиар, за да бъде спечелено общественото мнение. Учителите трябва да бъдат подготвени за противодействие и в тази насока, доколкото ни стигат силите естествено. Трябва да изпращаме свои статии и писма до вестниците, да сме готови да се появяваваме подготвени, с добре обмислени позиции и аргументи и по телевизията, да отстояваме позицията си и в интернет пространството. Трябва да спечелим общественото мнение на своя страна. Ситуацията в това отношение е благоприятна за нас – особено след безпрецедентно скъпото лято.
- А бе, важното е, че все пак си го написал и дано да ти е олекнало – пръв наруши малчанието Цецо Чеха. – Иначе си прав и много точно си го казал – човек, който я кара от заплата до заплата няма икономическата свобода да протестира. Нали знаеш приказката, че сиромах човек и на половин геврек кандисва.
Вечерта се порових в Интернет и попаднах на едно различно гледище, даващо отговор за
причините за мизерното учителско заплащане
Един тест, който май успя повече да ме натъжи, отколкото да ме разсмее.
1. Учителите имат ниски заплати,защото:
а) Работят по половин ден.
б) Цяло лято си стоят вкъщи, даже по Коледа и Великден.
в) Няма пари в бюджета на държавата.
г) И в чужбина даскалите не са богати.
2. Финансовият министър няма да увеличи учителските заплати, защото:
а) В никой сектор на държавата това няма да стане.
б) Той бил десен политик и му е терсене да съответства в тройната коалиция на либерални мераци.
в) В близките 2 години няма да има избори за ЕП, за да ги използват ултимативно.
г) Има подписан Пакт за стабилност – т.е. синдикатите са с него.
3. Учителите няма да стачкуват сега, защото:
а) Синдикатите обичат прохладното есенно време.
б) Няма единна воля, която да ги обедини.
в) Са заети да си разпределят по 20 лв. на всеки пети.
г) Не могат да блокират градовете с градския транспорт.
4. Стачката ше се вдигне в началото на учебната година, защото:
а) Така и учениците ще се радват на циганското лято.
б) Ще е спазена ежегодната традиция да се шества до МС с лилави шапки и знаменца.
в) Лидерите на „Подкрепа“ и СБУ ще са отпочинали от битката за евродепутатство.
г) Тогава и да пишат шестици на всички, бюджетът няма да е натоварен – I-ят учебен срок свършва чак през зимата.
5. Учителите вярват на синдикатите, защото :
а) Янка Такева и Константин Тренчев са си лидери цели 18 години.
б) Бързо се адаптират към всяко правителство.
в) Инфилтрирани са така във властта, че май са част от нея.
г) Само те могат да ги представят, а не Работническите съвети – виж Кодекс на труда.
6. Учителите вярват на държавата, защото:
а) Почти всички досегашни МОН имат строга и последователна политика към подчинените им държавни и даже общински училища.
б) Не можаха да станат „държавни служители“, и помнят какво стана с философа, подел тази инициатива.
в) И техните деца са ученици, хем са си тук – в България
г) Иначе остава „Царят да се разцари, попът да се разпопи…“
7. Учителите си имат допълнително доходи, защото :
а) Дават скъпи частни уроци.
б) Имат си богати съпрузи.
в) Работят допълнително като гувернантки и домашни прислужнички.
г) Карат трамваи и тролеи в свободното време в селищата, в които ги има, особено след 20-ти май в София.
8. Учителите са оптимисти, защото:
а) Лятната отпуска, която за синдикалните членове е със 7 дни повече.
б) „Наесен с песен!“
в) „Я камилата, я камиларя!“
г) В матурите е истината, а те са чак догодина.
9. Учителите си вършат формално работата, защото:
а) „Те ни лъжат, че ни плащат, ний ги лъжем, че работим!“
б) Знанието вече не е ценност.
в) Не могат да се правят на инвънземни 40 минути.
г) Родителите не се интересуват от децата си, какво остава за учителите…
10. Вече няма да има корупция в средното образование, защото:
а) Министерският съвет замисля часове „антикорупция“ и търси
преподавател за тях (?)
б) Даскалите трябва да работят “ на ползу роду“.
в) Всички важни изпити ще са тестови.
г) Сега в МОН работят цели четирима бдящи заместник-министри.
Забележката към теста допуска всеки въпрос да има повече от един верен отговор и препоръчва при евентуална трудност със значенията на фразите-цитати, да се обърнете към отзивчивите ученици – отличници от Френската гимназия в София.
Сега се чудя дали да разпечатам този тест и да го дам на Даскала или да си затрая.
