Изборните трикове и тарифи на дедите ни

Наскоро научих, че първите данни за купуване на гласове в България са от протоколите през 1904 г.

Тогава се давал по един цървул и съобразно резултата на вота се получавал и вторият.

Само че цървулът лесно става и ляв, и десен, така че тези, които ги дават, пак можело да бъдат измамени, защото половината са можели да се обуят и без да подкрепят определения кандидат.

Че сме изключително изобретателни в това отношение, говори и един друг факт – през 1907 г. е записано, че са късали банкноти на 2 и са ги давали след гласуване, което в световен мащаб не ми е известно като практика.

Виж, плащането на почерпки в изборния ден си е било нещо естествено и съвсем в реда на нещата, защото когато си си загубил деня покрай изборните урни, закономерно било да получиш я тютюн, я юзче ракия, я друг някакъв подарък.

А иначе мераклиите за политическото поприще са се компрометирали са се преди всичко с миналото си. Креватни истории, с изключение на случая със Стамболов, когато се размахвали гащите на Смарайда Савова,не са познати.

През онези години, първоначално депутатът е получавал 10 лв. надница за всеки ден на сесията. Стамболов после успява да ги вдигне до 20 лв. Парите се плащат само когато се свиква събранието – от 15 октомври до 15 януари. Първоначално това е доста сериозна сума, защото един декар земя е 10-15 лв. След 1890 г. обаче тези 20 лв. стигат само за гостилница и второразреден хотел в столицата.

Така че легендата за големите депутатски заплати тогава не е много популярна, защото ако се разбие върху цялата година, възнаграждението на народен представител за сесия излиза колкото надницата на капелмайстор във войсковата музика. Но пък и колцина от депутатите и тогава са разчитали само на надница?…