Бойко Борисов
Преди година и половина написах и разпространих отворено писмо до всички колеги, блогъри, журналисти, телевизионери, пиари и най-обикновени меркантили, които по някакъв начин ежедневно и ежечасно набиват в мозъчето на българина отделни щрихи от величието на Бойко Борисов.
С копие до самия Бойко Борисов, естествено – с надеждата той сам да балансира и този проблем, но дано този път е по-успешен от баланса на Държавния Бюджет, защото тръгвайки безкритично след него, като след поредния нов Месия, да не се окаже, че отново напразно сме ручали жабетата…
Писмото ми имаше за идея да се реализира и като конкретна инициатива, чиито слоуган предлагах да бъде:
Дайте на България поне 24 часа без Бойко Борисов!
Уточнявам, идеята ми бе по формат на Гилдията на френските журналисти, които преди време, по този начин, със свои средства и възможности, отговориха на неистовото желание и напъни на Саркози, френските телевизии и радиа да започват сутрешните си емисии с поздрава:“Добро утро, мосю Саркози“, а вестниците да му пазят първите си страници.
Но това се случи във Франция все пак.
А пък в България?!? – кой знае, може и да оцелеем като държава до следващото утро…
И денят ни да започне със свежа глътка сок ББ в устата, вместо с цитат на Б.Б. в първите новини.
Така мислех преди година и половина.
Днес съм разколебан, защото тогава опозицията се беше свила в миша дупка, а днес отново протяга ръце към Властта и ако някой може наистина да й попречи да се върне или да се окопае още по-здраво в местната власт, то това е единствено Б.Б. и активното участие на гражданите в изборите.
Затова да оставим Момчето да си играе с камерите, микрофоните и да се радва на снимките си от първите страници! – по- безопасно е за нас, отколкото ориенталската мимикрия на някоя нова двойна или тройна коалиция.
