Докато обяснявам импресионизма на една чалгарка
Носталгията по соца успя да пробие в търговската реклама и да увеличи в пъти продажбата на различни продукти – от паста за зъби, през локума, та до салама.
Днес и доста мераклии за власт сериозно се замислиха и решиха, че може да им донесе успех и в политиката?
Единственото, което е важно за изборите, колкото и цинично да звучи, е какво е отношението на избирателите към дадена идея. Ако тя работи, колкото и това да е ретроградно или екстремистко дори, ще бъде използвана в някаква степен – просто друг начин няма.
При всяка комуникация има ползи и вреди. Въпросът е за кого са ползите и за кого вредите. Вероятно някои избиратели ще бъдат отвратени, но други ще се радват. Всичко си е в реда на нещата. Ще стане точно като Паметника на Съветската армия – едни са във възторг, други – в потрес. Зависи от нагласите на електората.
Не се хващайте много на това, което разправят за позитивните кампании.
За 4 години в управление се натрупват много негативи и е нормално тези, които се опитват да изтласкват от властта титулярите, да използват антистратегии. Това работи в цял свят – да кажем кампанията на Обама беше „анти-Буш“, а американците са доста по-позитивни от нас.
Така че докато свят светува, политическите кампании винаги ще бъдат анти. От друга страна, партията, която е на власт, естествено се опитва да лансира позитивна кампания, да не й извадят кирливите ризи.
В някаква степен пробва да зомбира избирателите с положителни послания, обаче пък и тези, които са решили да ги смъкват от власт, не пасат трева и лансират ярка антикампания и всичко си е в реда на нещата.
Ако погледнете нещата, които говорят новите мераклии за Власт, ще видите, че те макар и замаскирани, са също анти – това не върви, онова не върви, аз съм героят, която ще изкара страната от батака. И нейната кампания не е напълно позитивна, нека да я наречем умерено негативна.
Имаше едно изследване за езика на соца, който е тъкмо лозунгов, натрупване на кухи и нищо незначещи думи, абстрактни, губещи битката с всекидневието, с конкретните неща.
Да, бяха кухи лозунгите бяха наистина кухи, но зад тях стоеше ДС и хората правеха, каквото им казваха.
Пък и не в България само. Я си спомнете колко прочувствено завърши Рамбо 2 и думите на Слай: „Искам Родината да ни обича поне толкова, колкото ние я обичаме, когато залагаме живота си за нея“. Сценаристите на българския соцекшън за терористи „Черните ангели“ и Ламбо в главната роля ряпа да цедят и сока й да пият. Но в Америка това сработи и Рейгън изкара 2 мандата. И Буш Старши, че и Буш Младши дори…
Май ставаше дума за соцносталгията…
Дано да съм се объркал.
В момента вероятно най-добрият съвет е тези, които комуникират политически, просто да се съобразяват с аудиторията си.
Ако съответната аудитория е просташка, дава й се чалга, кебапчета и т.н.
Ако е постмодерна, се боядисва паметникът на съответната армия. Няма единна формула.
Съобразяваме се с образователното ниво, с лайфстайла и т.н. и използваме изтънчена или просташка комуникация – в зависимост от очакванията и нагласите на електората си.
Това отговаря на тъй наречените релативистки теории – нещата са относителни, няма общ подход. Не е подходящо да говорим за френския импресионизъм на човек, който си пада по чалга. Царят се изразяваше доста витиевато, което много от българите не харесваха. Борисов е неговият антипод в това отношение – комуникацията му е определено директна.
Но все още не е откровена чалга де.
