Ахмед Доган
Така ще бъде.
Поне докато основният дефицит на всички български партии е представителството на интересите. Защото от началото на прехода до днес няма българска партия, която да има нормални отношения с различните заинтересувани групи – не само с бизнеса, не само с наемния труд, но и с останалите съсловни групи.
Затова силните съсловни групи в България си гарантират един вид монопол. Един от примерите за него е монополът на юридическото съсловие, което успешно блокира реформата на съдебната система.
По същия начин и бизнесът иска да блокира реформите и ефективното държавно регулиране в своята сфера. Засега той го постига именно чрез ДПС – необходимия партньор във всяко коалиционно управление с несменяеми министерства и министри и непредвидимо парламентарно поведение.
Недосегаемите политици и бизнесмени, кръгът „Доган“ съществува и се разраства, защото има законодателен и политически вакуум именно в сферата на представителството на интересите. Нито една управляваща партия не съумя да ограничи и да регулира бизнеса. Може би и поради многомилионните инвестиции в министри или държавни служители на областно ниво, които ДПС менажираше успешно през последните шест години. Така едно съсловие бизнесмени успешно си гарантираше монопол и свръхпечалби в няколко сектора.
А иначе всички в един глас и циклично – преди поредните избори естествено, облъчват наивния избирател, че политическото представителство на бизнеса трябва по някакъв начин да бъде системно регламентирано.
Както системно трябва да бъдат регламентирани и действията на прокурорите или действията на следователите.
Това са именно дефицитите на държавността, които трябва да бъдат регулирани и компенсирани.
Въпросът е от кого, как и на каква цена?
Май в тази държава само Ахмед Доган знае отговорите на тези въпроси.
Циничното е, че не ги крие. Напротив – заява ги в прав текст: Ако мен ме нямаше, не мога да си представя какво щеше да стане с българския преход към демокрация.
Цитирам по памет от последната му пресконференция.
Жалко за държавата ни тогава…
