Стефан Дамянов
А Казанлък е заплашен и от трета…
За справка и доказателство: „Стефан Дамянов – живот в две епохи“ – великолепно луксозно издание на ИК „Труд“, на каквото дори и членовете на Политбюро не са се радвали преживе.
Всичко е истина. Както е истина, че маститият български издател Иван Гранитски, който иначе си е шеф на издателство „Захарий Стоянов“, с типичния си ампломб предстви в Казанлък мемоарната книга-интервю на конкурентното издателство. А може би и не съвсем конкурентно, де…: „След време историците ще пишат историята на това време именно по такива книги. За да сме по-близо до истината, са нужни именно такива четива.“
Стефан Дамянов иначе е два мандата кмет на Общината, спечелил първите избори с нищожна преднина пред един Генерал, който му разчисти по неволя пътеките за комфортен мандат. И Дамянов се възползва като опитен апаратчик от свободната писта, за да атакува и втори мандат с незаслужена слава на първостроител на новия Казанлък, но въпреки политическите му пируети се провали през последните 4 години.
И в навечерието на третия си мерак заживя в спомените си. Та дори намери цял килер слугинажни журналисти, които само на цената да веят ветрилото на Славата му се организираха като древногръцки хор.
Стефан Дамянов - живот в две епохи
Като разказ на един човек, за който първата и последна любов е „Арсенал“, определи книгата си нейният автор- журналистът от вестник „Труд“ Любчо Иванов. А иначе директно си призна, че „Стефан Дамянов – живот в две епохи“ е книга, написана не по политическа поръчка, а книга, която е биография на стопанския живот на нацията ни.
А личният му издател Иван Гранитски съвсем нормално го удари в кантара и заяви, че „книгата е част от едно по-голямо ветрило от книги, създадени по спомени на интересни личности, живели на границата на две епохи ,които всъщност създават истинската история на страната ни“.
Необяснима беше позицията на Николай Ибушев: „Това е книга ,която ме държа две нощи буден, защото разказва за автентични случки и свидетелства на времето и историята, в които отпечатък има „Арсенал“…С типичния си оптимизъм Николай Ибушев пожела на Стефан Дамянов и втора книга, със заглавие: „До последни дъх, аз арсеналецът“.
Аз не успях да прочета този опус на книгоиздателската дивотия – признавам си го. И няма да го прочета де. Но недоумявам как един Иван Гранитски, който много добре познава Шекспир, не се замисли за проблема за „разглобеното“ време, за преобърнатата, нравствено „девалвирана“ идея за човека, интерпретирани от Шекспир в трагедията „Хамлет“, обвързват в условен художествен план две епохи.
