Демокрацията не е кресло, в което можеш да се излегнеш

Това ми хрумна, докато наблюдавам как по стародавна българска традиция щом се зададат избори и де що има щуро, куцо, сакато, безумно, нахално и безпаметно се юрка да пази ред пред избирателните комисии.

Дядо ми, Датко Парнаров – стар тракийска комита, казваше за такива: „Мекере някакво си, с последните грошове кесия си купил, пък целия е цъфнал от надежда, че утре чорбаджия ще стане…“

Така си е и днес – наистина си имаме политически елит, който се е консервирал и си живее, затворен в буркана със собствен сос.

Повече и не му трябва, защото той си е самодостатъчен: говори на някакъв си собствен език, достатъчен му да се разбират само помежду си и по никакъв начин да не го разбират обикновените хора.

С риск да стана досаден, ще ви предложа отново едно кратко четиво от виртуоза на тънките политически игри, интриги и маневри, който обаче никога не е бил маринован в собствения си сос на самодоволството.

Димо Казасов и текста му, писан през 1930 г.

За демокрацията и за елита

Между другото демокрацията е режим, който обезпечава свободното състезание и проявление на способностите. Тя се стреми да отстрани препятствията, които се издигат пред стремежа на личността към всестранно развитие и да постави действията и в границите, които няма да възпрепятстват свободното проявление на другите.

Демокрацията се роди като антипод на теократизма, който подчиняваше свободата на мисълта, на догмите, на вярата; на монархизма, който пъкподчиняваше свободата на действието, на личната воля на монарха; на олигархията, която подчиняваше интересите на мнозинството на интересите на едно нищожно малцинство; на аристократизма, който подчинява природните способности на родовото произхождение.

Демокрацията се стреми ценностите, които лежат в духовните сили на народа и в материалните богатства на държавата, да ги открие, да ги издигне и постави в услуга на обществото.

Демокрацията бди, щото нейният дух, нейните принципи и повеления да се спазват не само в статиите на вестниците и в речите пред парламентите, но да се спазват и в управлението, в организацията на министерствата, на общините, на обществените институти, в живота на партиите, в приятелския кръг, в семейството, в личните отношения. В хора на мнозинството тя иска да улови тона на интересите, линията на стремежите на народа и да възложи не на сляпата случайност, а на разума, на способността да намерят средствата, да проведат пътищата, през които тия интереси и стремежи могат да бъдат задоволени. Тя дири да оплодотвори потенциалните стремежи на народа чрез творческите способности и двигателната енергия на елита.

Няма демокрация там, където безличието и гъвкавостта на посредствеността ръководи народните съдбини.

Няма демокрация там, където най-важните постове на държавната администрация – военна, просветна, финансова и пр., и пр., са в ръцете не на най-способните, а на най-удобните.

Няма демокрация там, където способните са изгонени от държавната администрация и обречени на частната инициатива.

Държавната администрация не е място за убежище на посредствеността, а е арена на състезание на качества, енергии и способности. Ние противопоставяме лозунга на ръководещия елит на закрепостилата се на много места олигархия на мързела и на некадърността.

Няма демокрация там, където партиите служат на извехтели догми и се управляват от олигархии и където веротърпимостта е толкова голяма, колкото е била в режима на теократизма.

Демокрацията е състояние на едно напреднало обществено развитие, към което пътят у нас е задръстен от много псевдодемократи и превдодемократически институти. Нашата борба не е срещу демокрацията, а срещу спекулантите с демокрацията и срещу онова състояние на инсти­тутите, при което външната форма служи само за прикритие на отдавна отречени олигархически порядки.

Противник на демокрацията е не този, който сочи, а който търпи тия порядки.

1930 г.

А иначе днес всеки си я употребява Демокрацията като удобен стол, въпреки че тя си е истинско оръжие за по-добрия ни ден.