Залавянето на Исус - Беато Анджелико
Това е доказаната историческа Истина: Предателите създават Митовете, и Героите, и Интригите, а Хората започват да ги тълкуват, но волю-неволю коментарите им се превръщат в мехури на Човек, бълбукащ в Блатото на Застоя на Знанието – засмуква Постулати и ги издиша съвсем закономерно за удавник като мехури на Вездесъщото Знание и Познание, които по някакви необясними Природни Закони пък се пукат още на повърхността на Блатния Застой.
А Християнството и до днес проповядва Предателството като състояние на Човешкия дух, докато методично и ортодоксално, по канонически безапелационно, го заклеймява.
Вярно е, че Грехът обикновено носи във и със себе си физическия белег от Божествената присъда.
Има го в Битие 3:14 „И тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…“
А аз си спомням оня шоп, който гордо в селското кръчме се тупа по гърдите: “ Най обичам да работим като змия – цял ден да лежим, да пълзим и да се печем на слънцето.“
Продължавам с Битие 4:15″ А Господ му каза: „Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.“
Но дори и днес ние не знаем какъв е „белега“,който Бог е поставил на Каин.
Явно Бог не е имал нужда да „определя“ някого за предател, нито за Свой убиец, защото Светът, който в зло лежи, не е бил в състояние да познае и да приеме Своя Създател.
Светлината изобличава, от нея болят очите, а болните очи страдат до нетърпимост. И ако някой реши, че светлината му причинява тази болка, а не болестта, той намразва светлината и иска да я загаси. Така че това е духовният закон, който е родил и Юда, и безименните богоубийци около Кръста на Христос, и богоотстъпниците в миналото и сега…
Богоотстъпничеството може да е радикално, като предателството на Юда, а може и да е незабележимо скрито в половинчатия, топлохладен християнски живот.
Само Господ знае кое е по-лошo.
Защото и апостол Петър се отказа от Христос и то три пъти, но се разкая после, а Църквата винаги е твърдяла, че и Юда можеше да получи прошка от Христос, ако не се беше отчаял.
Обожавам и върховно се възхищавам на Ренесансовите майстори на четката. С часове съм гледал Тайната вечеря на Леонардо и никога, ама никога не съм си задавал някакви странични въпроси: Дали на картината до Исус е седнала Мария Магдалена или Йоан, дали вторият отляво надясно е Яков или Тома, и дали Тома е брат близнак на Исус и той е бил разпнат от римляните, а Исус се е спасил и може би е отишъл във Франция или може би чак в Северна Япония, където и до днес има особен култ към него… и дори гроб! Странно защо неизследван…
Наистина – не е изследван. Защо?- само Ватиканът знае.
А аз гледам Тайната вечеря, взирам се в нея и се питам: Защо на масата не се вижда Свещеният Граал?… Той чаша ли е или нещо друго?… Защо има една странна ръка с нож?… Кой точно на картината е Юда?… наистина ли Исус е планирал всичко и Юда само е бил послушен изпълнител в предателството?…
Хиляди въпроси: Кой? Кога? Как? Къде?… Защо?… Поради какви причини?…
Споменах Причини и на това място няма начин да не си спомня Кант: „Който не умее да сдържа фантазията си, е фантазьор, който има объркана фантазия, е мечтател; у когото несдържаната фантазия се съчетава с идеите на доброто, е ентусиаст“.
Все пак – причинно-следствената връзка съществува. А откакто обществеността научи за едно откритие, което показа от различен ъгъл живота и съдбата на Исус, все нещо ме човърка. Става дума за Апокрифното евангелие, чиято съдба от времето на неговото намиране в Египет до днес трае няколко десетилетия – укриване, опити за продажба на черния пазар, престой в банков сейф в Ню Йорк, покупка от университет, дълга реставрация и изследвания – стана известно като „Евангелието от Юда„. Твърди се, че не е фалшификат и е писано от същия Юда Искариотски – ученикът на Исус.
Историята там обаче, е доста по-различна от общоизвестната.
Исус, знаейки съдбата си като истински Божи син, а може би и с неизвестни за нас мотиви, подучва най-добрия от своите последователи, Юда, да го предаде – таен план, който никой никога не трябва да узнае.
Подвързаното с кожа евангелие е написано на коптския диалект сакла на двете страни на 13 папируса. То е останало скрито 1700 години в подземна кухина в египетската пустиня, каза Тери Гарсия от Нешънъл джиографик съсайъти.
Според изследователи на Библията, Евангелието на Юда е най-важната археологическа находка за последните 60 години след откриването на Кумранските ръкописи през 1947 г. в пещера на брега на Мъртво море.
Смята се, че Евангелието на Юда е копирано от оригинален гръцки ръкопис някъде към 300 г. сл. Хр. Открито е през 70-те години край Миня, Египет, като през 1978 г. подвързията с евангелието и други документи е купена от египетски антиквар. Той пробвал да ги продаде, но неуспешно, и ги заключил в депозитен сейф в САЩ за 16 години, през които се ускорило гниенето на ръкописите.
Преди 6 години ръкописите са купени от Фрида Нюсбергер-Чакос, антикварка от Цюрих. Преводът им започва през 2001 г., като цялата научна работа включително датиране на документите се извършва под егидата на швейцарската фондация Maecenas. След консервацията на папирусите те ще бъдат предадени на Коптския музей в Кайро.“
Идеята в това евангелие е, че духът на Исус, като на всички нас, е затворен в капана на материалното тяло и спасението идва, когато избягаме от материалното си съществуване.
Юда е този, който го прави за Исус, като позволява тялото му да бъде убито.
Но защо не се коментира трикратният духовен предател: „Докато пропее петела, Петре, три пъти ще се отречеш от мене“
И Петър го правинаистина. Отрича се на поразия от Сина Господен, но си остава почитан Апостол. Въпреки първичния си Страх.
Явно трябва да си страхлив, за да си Апостол… Но това е друга тема…
Не е ясно кой е написал Евангелието на Юда. Той се споменава за първи път през 180 г. след Христа в трактата „Срещу ересите“, написан от лионския епископ Ириней в тогавашна Римска Галия. В него става дума за онези възгледи за Исус, които противоречат на доминиращите тогава в християнската църква.
В Новия завет на Библията Юда е описан като заклет предател, приел 30 сребърника, за да предаде Исус, като го покаже на римските войници. В Евангелието на Матей пише, че след това той се е разкаял за предателството, върнал среброто и се обесил.
В Новия завет има четири евангелия – на Матей, Марко, Лука и Йоан, но има много повече апокрифни евангелия от първите векове след смъртта на Исус, които се приписват на негови ученици като Тома, Филип и дори на последователката му Мария Магдалена.
Виждаме как ранните християни може би казват, че ако смъртта на Исус е част от Божествения план тогава предателството на Юда също е част от него.
В друго подобно евангелие се казва, че Исус лично разкрива на един от своите последователи една страшна тайна: Юда вместо него щял да бъде разпнат, а Исус щял да се качи на небесата жив… След много години щял да се появи друг посланик на Бог – Мохамед, и едва тогава Исус щял да бъде реабилитиран от безчестието, което щял да извърши.
Странни думи, написани в „Евангелие от Варнава“, които обръщат представите за една световна религия. Много са споровете около тази книга – дали е фалшификат, дали авторът й е Варнава, когото споменават и каноничните евангелия и когото учениците на Христос наричат „добър човек“. Във въпросното евангелие има много анахронизми, но те са налице и в тези от Марко, Матей, Лука и Йоан – които дори помежду си имат противоречия.
Има и тайни записки на откровението на Исус в беседите с Юда, траяли седмица и завършили 3 дни преди Той да отпразнува Пасха“ (т.е. 3 дни преди Възкресението на Исус, б. пр.). В Евангелието се посочва, че на Юда са били доверени особени тайни, тъй като Исус го отличавал особено измежду другите си ученици и му казал следното: „Ти ще бъдеш прокълнат от следващите поколения и ти ще повеляваш над тях“
Е как тогава Юда Искариотски да е предател? Напротив, излиза, че той е бил най-изпълнителния от апостолите, който издал Исус Христос на римляните по негово нареждане.
Това разкрива този ръкопис на 1700 години, за който се твърди, че е Евангелието на Юда.
Ако документът представя истината достоверно, тогава се развенчава митът за Юда, който от 2000 години е смятан за символ на предател и измамник. Той дава по-различен прочит на традиционното християнско вярване. Вместо лош и руган ученик, Юда се оказва един от най-близките последователи на Исус – човек, който разбира желанието му да се освободи от тленното тяло.
Той дори изглежда добро момче в това описание. Само той от апостолите сякаш разбира Исус.
В увода към т.нар. Евангелие на Юда се посочва, че това са „тайни откровения, направени от Исус в разговори с Юда Искариотски„. По-нататък Исус е цитиран да казва: „Ти ще надминеш всички други (ученици). Точно ти ще жертваш човека, в който съм облечен… И ще бъдеш прокълнат от другите поколения.“
Така и става и отнякъде се появяват и някакви си трийсет сребърника.
И едно неприятно голобрадо лице със землист цвят, което докосва благородния, красив лик на Учителя. Златистият лик на предатeля покрива и двете фигури, сякаш за да скрие позорното деяние. Наоколо – римски войници, които ще заловят Исус. Но той вече е другаде, духът му е високо над земните неща…
Това е вече друга картина – „Целувката на Юда„, нарисувана от Джото в началото на 14 век. Евангелският мит вече се е утвърдил, създаден е канон за изобразяването му – допир между възвишено и низко. Двете начала се определят взаимно, не могат да съществуват едно без друго. През 15 век Беато Анджелико рисува и Юда с нимб, само че тъмен за да бъде негативен двойник на Исус.
Образът на Юда Искариот многократно е бил обект на художествено изображение, като ролята му най-често е представяна съгласно каноническите евангелия и много рядко в разрез с тях. В хода на историята този нещастник се е превърнал във въпълъщение на предателството, тъй като неговата предполагаема целувка е станала символ. Можем да прибавим още и „трийсетте сребърника“, влезли завинаги във фразеологията на всички народи по света.
А иначе последното библейско сведение за Юда – че продажникът, измъчван от угризение на съвестта, се е обесил в местността Хакел Дама, е само продължение на драматичния разказ за предателството.
Ами ако предателство не е имало? – то неговите последствия естествено отпадат.
И сега можем само да си зададем въпроса – откъде се е взела цялата тази история с Юда?
Тя е можела да възникне единствено по повод тайнственото изчезване на един от близките ученици на Исус. Той трябва да е бил важна фигура, на която по някакъв начин са разчитали и чието необяснимо отсъствие в момента на трагично изпитание е било възприето като предателство.
От тази гледна точка Юда е за осъждане, въпреки че …Не съдете за да не бъдете съдени!
Уви колко сме наивни и заблудени понякога.
Да – в решителният момент Юда би трябвало да си плюе на петите, да изкрещи едно PAX vobiscum на стражите и това би го оневинило, дори и след екзекуцията. Но тези разкарвания и срещи със Синедриона – това го копрометира може би повече от предателството, което може и да предопределено и простимо. Грехът за сребърниците обаче остава…Но и за тях нищо не се знае със сигурност.
Въпреки че първите християни били наричани гностици, което ще рече – знаещи, защото именно знанието е пътят към Бог.
Но това знание не е обикновеното Знание, придобито от Книгите.
Това Знание е равно на Прозрение, Интуиция, Божествена Искра.
Гностиците са хора, които постигат директно Бог чрез Откровение.
Обаче Църквата много се дразнела от това, защото тогава нямало да има нужда от нея.
Затова и гностиците приемали Юда за герой.
Като цяло всички данни които имаме за Христос идват от четирите евангелия, които са ни оставили неговите ученици – Матей, Лука, Йоан и Павел. От тях единствено първият е бил грамотен, бил е лекар. Останалите, както повечето последователи и ученици на Исус, са били прости хора от народа – малко или напълно неграмотни: рибари, дърводелци…
Евангелията пък са били многократно редактирани и много неща са били добавяни към тях, а последните големи редакции близо 200 години след написването им.
И в четирите евангелия се разглежда почти един и същи период от живота на Христос, като във всичките липсват данни от 14-та до 31-та му годишнина. На много места евангелистите си противоречат, като например в самото описание на кръстовата смърт, един казва че е умрял за 6 часа, друг за 9, за 4…
Описанието за живота и смъртта на Христос прилича малко на описание на футболен мач от зрители от различни места по трибуните, едно и също събитие пречупено през личната призма на разказващия. Вътрешните противоречия и неясноти в евангелията и в Библията като цяло са и извор на много разночетения и тълкувания, а ранната история на християнството е раздирана от ереси, гонения и убийства в името на правата вяра. Стига се дотам, че в католическия свят единствено свещенниците четат откъси от Библията на миряните и им ги тълкуват, за да не кривнат от правия път и установената догма. У нас всеки сам може да се чете Библията, но може ли да я разбере?
Сериозно, някой прочел ли е цялата Библия?
Обикновенно като всяка книга я почваме от началото, от петокнижието – Сътворение, Битие, Изход, Левит, Числа… или старият завет където срещаме и „око за око, зъб за зъб“, което в Новия Завет се пренаписва в „обърни и другата буза“ – пропаганда на обич и смирение.
Ами я да захванем мотива за Възкресението.
Дори собствените последователи на Иисус трудно възприемат факта, че човек може да умре и да възкръсне, затова и Тома вкарва пръста си в дупката от копието в тялото на Исус.
Да провери…
Самият Исус умира светкавично бързо на кръста. Ако приемем, че се качва на Голгота на обяд, привечер вече е свален от разпятието, докато другите двама, разпнати с него, все още са живи…
По принцип смъртта чрез разпване на кръст не настъпва от загуба на кръв от пироните в дланните или краката, ами от задушаване.. Лишено от опорота на краката си, тялото се смъква все по-надолу притискайки гръдния кош и човек се задушава, за да се ускори процедурата римляните чупели краката на разпнатите, Исус бива смъкнат от кръста с непокътнати крака (освен пироните).
В евангелията има и описание на билките, които са били внесени от последователите на Исус в пещерата, където е откарано тялото… алое. Алоето не е билка за балсамиране, а билка за лечение на рани и възстановяване на кожата.
След като се появява пред учениците си Иисус казва: „Ще се върна“ без да уточни кога точно: утре, след месец, след година, след 100 години.
Оттук и Йоан удобно развива концепцията за Страшния съд и второто слизане на Исус на земята, където всички ние ще бъдем съдени, като Иисус ще стои встрани на Създателя, затова и трябва да опазим телата си цели за този момент и трупоизгарянето се забранява и се ползва само от Инквизицията срещу еретиците и враговете на правата вяра.
Чудя се защо и останалите ученици на Христос не са оставили данни за живота му или ако са – защо не са включени в Библията?
Трябват ли ни четири еднавки евангелия? Или Юда ни провокираи днес дори?…
Мен поне ме провокира.
И си представих един 33-годишен, във всяко отношение, нестандартен за времето си мъж, заобиколен от дузина съмнителни фенове и освиркван по пътя си от тълпата. Явно не е бил глупав щом се е доверил на единствения мъж около него, който се различавал от тълпата.
И му се е доверил докрай. Защото е знаел, че само така Божествеността му може да бъде доказана. И е знаел, че без Предателство никоя Идея няма Бъдеще.
А на учениците си им оставил Гъдела да разказват за Него. И после да се нарекат Апостоли. Без те сами да усетят Иронията Му, че няма Величие без Предателство, че не може да се появи Апостол преди Предателя, че няма Бог дори дори без Грях.
Защото именно в Човешкият Грях е Величието на Господ и без нашата Гузна Съвест той би бил безсилен и безвластен.
