Евангелието на Юда
Обществеността преди години научи за едно откритие, което показа от различен ъгъл живота и съдбата на Исус – нашият Спасител. Апокрифното евангелие, чиято съдба от времето на неговото намиране в Египет до днес трае няколко десетилетия – укриване, опити за продажба на черния пазар, престой в банков сейф в Ню Йорк, покупка от университет, дълга реставрация и изследвания – стана известно като „Евангелието от Юда„.
Твърди се, че не е фалшификат и е писано от същия Юда Искариотски – ученикът на Исус. Историята там обаче, е доста по-различна. Исус, знаейки съдбата си, а може би и с неизвестни за нас мотиви, подучва най-добрия от своите последователи, Юда, да го предаде – таен план, който никой не трябва да узнае.
В друго подобно евангелие се казва, че Исус лично разкрива на един от своите последователи една страшна тайна: Юда вместо него щял да бъде разпнат, а Исус щял да се качи на небесата жив… След много години щял да се появи друг посланик на Бог – Мохамед, и едва тогава Исус щял да бъде реабилитиран от безчестието, което щял да извърши.
Странни думи, написани в „Евангелие от Варнава„, които обръщат представите за една световна религия. Много са споровете около тази книга – дали е фалшификат, дали авторът й е Варнава, когото споменават и каноничните евангелия и когото учениците на Христос наричат „добър човек“. Във въпросното евангелие има много анахронизми, но те са налице и в тези от Марко, Матей, Лука и Йоан – които дори помежду си имат противоречия.
В други хроники се говори, че Варнава, който бил роднина с Марко, стигнал до Александрия и Рим и проповядвал учението на Исус. Завършил живота си в родния Кипър, където загинал мъченически, пребит до смърт с камъни, може би от евреи. След повече от 200 години византийският император Зенон сънувал странен сън, в който видял, къде бил погребан Варнава. Отишли на мястото и го видели – лежал там, а на гърдите му стояло „Евангелие от Матей“ – така кипърската църква го обявила за свой патрон, а по-късно и миланската църква, когато се отделила от Рим.
Хора, събития, градове и църкви… Цялата тази история изведнъж се завъртя в мислите ми, когато я видях събрана на едно място във Венеция. Катедралата „Сан Марко“, в която византийското влияние е много силно, пази параклис на Зенон, на чийто купол се вижда може би последното изображение на Александрийския фар, едно от древните 7 чудеса, преди да бъде разрушен.
Сигурно, когато Варнава е пътувал към Египет е виждал светлината му, както се говори на повече от 50 мили навътре в морето. Недалеч от катедралата, на един малък площад с кафенета и гълъби, се издига черква на името на Свети Варнава. Казват, че тя стои там вече 1200 години, макар че е била опожарявана, срутвана и отново изграждана. Изглежда някак различна от останалите. Носи спокойствие и светлина и може би също крие много тайни…
Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:
[7:18] не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.
[7:19] Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.
[7:20] И тъй, по плодовете им ще ги познаете
Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
[6:26] Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
Защото, ако е угодно на волата Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло.
От тази гледна точка Юда е за осъждане, въпреки че…. Не съдете за да не бъдете съдени- също ми е от любимите…, но струва ми се горните са по – силни.
Проблемите с текстовете и редакциите винаги остават, а и крушата не пада по- далеч от дървото, дори и да е поолекотила някой лист. В крайна сметка остава окончатеният текст, а първаначалните скандализиращи варианти се превръщат в палимсести… И да е останало нещо от древните ръкописи, мисля че не трябва да се пресилва значението…
Накратко понякога стават грешки и на лозето Господне, а е когато се превръщат в действителност разкази на Митичният праотец, толкова приказлив към дребните народи, на които почти не сме вяврали е много странно. Бог Отец е нещо от което Сина никога не би отстъпил и това е важното – това е като образа, а Юда е страничен образ около който Сега се вдига вестникарски шум.
Уви колко сме наивни и заблудени понякога. Да! В решителният момент Юда би трябвало да си плюе на петите, да изкрещи едно Pax vobiscum на стражите и това би го оневинило, дори и след екзекуцията. Но тези разкарвания и срещи със Синедриона – това го копрометира може би повече от предателството, което може и да предопределено и простимо. Грехът за сребърниците обаче остава…
Гласувам виновен макар и след силни колебания… В римско време еврейските пътища не са водели към Рим, а Рода дори и да си последният от него е нещо най – свято за честният човек.
Предопределението и Бог съществува – понякога човек го разбира след смайващи случайности и Той бива запитан – Боже кое е по – грандиозно Твоята милост или собствената ми глупост! В лековерието си отново Те видях и открих. Ти ли реди думите ми, докато аз си приказвах с птичките небесни! Наистина не Те търсих, а Ти отново ми се яви! За Тебе казаха – Patiens quia aeternus, Мир на всички добри хора и ще се срещнем во Вечността, все едно със или без Юда, но никога на този свят.
Момент поспри – да знаеш , колко си прав
Спираме да растем на 41, а се усещаме най – умни на 40… проглеждаме на 39…
Довиждане приятели! – от днес вярвам 35 пъти повече в Моя Бог, този над Отеца и Сина и Духа, в който поради някакво вътрешно чувство и никога не съм се съмнявал, поради тази случайност заради която и вестниците сега са ми премного и непотребни.
