Българската Православна Църква обявяви жертвите от Батак и Ново село за Свети мъченици!

Ред е Държавата ни да обяви Деня на Светите мъченици – 17 май, за Ден на Българския геноцид.

А иначе си имаме 104 светци, които БПЦ е канонизирала. Сред тях има патриарси и епископи; четирима владетели – княз Боян Енравота, княз Борис Покръстител, цар Петър Български и княз Йоан-Владимир Български; трима воини и 87 мъченици. От 49 г. не е имало канонизация на българи. За последно църквата ни е обявила за светци Софроний Врачански и Паисий Хилендарски през 1962 г. по времето на патриарх Кирил. Тогава се навършват 200 г. от написването на „История славянобългарска“.

След разкола в Българската православна църква в началото на 90-те години, т. нар. Алтернативен синод на Инокентий, обявява за светци 120 свещеници, избити от комунистическата власт след 9 септември 1944 г. Това се случи през 2002 г.: „Това са свещеници, убити заради вярата си“, обясниха тогава от синода на Инокентий. А първата канонизация на Алтернативния синод е на дякон Игнатий – Васил Левски. Тези актове на т. нар. разколници не са признати от Светия синод на Българската православна църква.

Според устава на Българската православна църква канонизация на светии се извършва от синода в пълния му състав. Оценяването на доказателствата за праведен живот и святост се прави от Богослужебната комисия, в която са владиците Йоаникий, Николай, Гавриил и Неофит. Според pravoslavieto.com в традицията на нашата църква условията за обявяване на някого за светец са „чист, високо нравствен, свет живот, чудеса приживе или след смъртта и нетление или благоухание на мощите (ако има такива)“.

По-късно дори и католиците почетоха българин за светец.

Последният българин, обявен за светец, е монсиньор Евгений Босилков. Той е признат за блажен от папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г.

Босилков е един от осъдените на смърт български католически свещеници.

Умъртвен е чрез разстрел заедно с още трима свои сподвижници през 1952 г. Те са обвинени от комунистическата власт в шпионаж. Самопризнанията им са изтръгнати с мъчение. Тодор Живков признава за екзекуцията чак през 1972 г.

През 1999 г. Върховният съд преразглежда процеса срещу свещениците и отменя присъдата.

Канонизацията на Босилков минава през няколко етапа. Отначало през 1985 г. е обявен за „божи раб“.

„Някои дрънкат оръжие, други дрънкат пари, ние – дрънкаме.“ – така проф. Андрей Пантев коментира дебатите. Той попита това ли е работата на българския парламент и какво ще постигне. „Това ще е изява на един газиран национализъм“, изтъкна Пантев.

Той обясни, че „геноцид“ означава тотално физическо унищожение, а не частично и условно. Според Пантев не е извършен геноцид върху население, което има читалища и желязна църква. Робство е имало, но то е нещо различно, отбеляза Пантев.

Зам.-председателят на парламента Павел Шопов веднага взе думата и нападна Пантев. „Имало е мерзки изказвания, но това, което чухме, е умопомрачително“, каза той за думите на професора. Волен Сидеров на свой ред заяви, че професори като Андрей Пантев са причина да не знаем българската история.

Това се случи само преди няколко месеца на едно парламентарно заседание, когато Комисията по правата на човека, позовавайки се на становище на Външно министерство, предложи на депутатите да не подкрепят идеята на националистите за осъждане на геноцида над българите от страна на Османската империя.

Споменах ли, че професорът е втори, а може би и трети мандат от квотата на БСП…

Любопитен факт е обаче защо пък точно Първанов първи се поклони пред новоосветените икони?

Османско присъствие или варварско турско робство или за геноцида над българите

„Не искайте от мене безпристрастие – аз видях Батак!“

Иван Вазов

„Още от онзи черен за човечеството ден когато кракът на турците стъпи за първи път стъпи в Европа, те са олицетворение на най-гнусния, най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила в противоположност на властта, основана на закони, на цивилизацията..“

Из „Уроци по клане“ на Уйлям Гладстон

Въпросът ми е реторичен и всеки нормален и честен българин би казал, че вярно е второто. Тук не искам да припомням позицията на някои наши управници, които не смеят да произнесат тези две думи: „турско робство“ . Това направи дори президентът, който за съжаление, е дипломиран историк! Но нека да ги оставим тези наши политици, историята скоро ще ги забрави и осъди за греховете им. Да се поровим малко в нея, да припомним само някои факти и моменти.

Без съмнение, всеки народ в своята история е бил през определени периоди под чуждо владичество. За по- дълго или за по- кратко. Нашето иго продължи от 1393 до 1878 и се оказа не само сред най- дългите, но и сред най- страшните, най- варварските, най- жестоките. Защо?

Защото един народ с една твърде ниска степен на цивилизационно развитие, като въпросния турски, завладя с военна сила един далече по-напреднал народ като българския. И това е нашата трагедия, с фатални последици, които усещаме и сега. През далечната 1393 година, когато пада Велико Търново – ключовете на крепостта турците получават след коварство – от свои шпиони венециански евреи! – България е държава на 712 години, а Турция на 72! Знаем, че в началото на 14 век Осман I основава в Мала Азия държава с главен град Бурса, а по- късно разсипва прекрасния Константинопол, за да го превърне в своя столица и да оскверни импозантния християнски храм – чудото на византийската архитектура „Света София“.

Оттогава до Кримската война (1856 г.) тази агресивна, милитаризирана, азиатска империя воюва непрекъснато повече от 500 години – по точно 532 години. Воюва за чужди територии, поробва цели народи, унищожава материални и духовни ценности и не създава нищо, за разлика от другите империи през този период – Англия, Франция, Австро-Унгария. А България поне три столетия преди това вече има свои книжовни школи (Преслав, Охрид, Велико Търново), писатели (Константин Преславски, Константин Костенечки, Патриарх Евтимий), развита просветна система, самостоятелна църква и дори своя патриаршия. Дала е просвета, култура и църква на редица народи.

Докато Османска Турция е изостанала във всяко отношение, безпросветна държава, която се олицетворява от спахията – турчин на кон с ятаган в ръка, готов във всеки момент да граби, опожарява, насилва, мародерства и убива. И той го прави цели 485 години! Според исляма, в който е обучен да вярва сляпо без изобщо да мисли, колкото повече християни или неверници изтреби на земята той, толкова по- щастлив ще бъде в мюсюлманския рай!

Според едно преброяване, преди падането под робството България е имала население от 1 250 000 души, като за кратко време са били изтребени или прогонени отвъд пределите й около 1000 000 българи. В същото време Англия е била с население от 1 052 000. Днес тя е 60 000 000, а България едва 7 000 000! Следователно можем да говорим за системен петвековен геноцид! Без прецедент – по своята продължителност и мащаби в цялата световна история!

Геноцид, за който досега нито едно правителство не пожела да поиска извинение от Анкара, която продължава да се държи високомерно и нагло, агресивно и да крои планове как да ни завладее – този път икономически и културно, докато ние спим…

Над 300 000 българи са били насила включени в турския еничерски корпус. За него български момчета- християни са били насила вземани на възраст между 7-10 години. И само за 10- 12 месеци са били превръщани в жестоки еничари, т.е. мюсюлмани, аскери на султана. Обучавали са ги в изключителна жестокост към своите сънародници българи и насила са ги превръщали мюсюлмани- фанатици. Еничарите са извършвали са най-кървавите изстъпления към своите сънародници. Робството е било официално регламентирано в Османската империя.

Геноцидът – над българите е страшен, непрестанен!

Започва още с падането на столицата Търновград и масовото избиване на цялата българска аристокрация, интелигенция и духовенство. А България, както знаем, тогава е сред водещите, цивилизовани държави в Европа. До смазването на един цял народ – една невиждана по своите размери варварска жестокост, непозната за цивилизования свят тогава. Геноцидът продължава с различни темпове и сила до „културния и европейски“ 19 век, до многострадалния Батак (оказа се, че акцията „Анти- Батак“ се субсидирала не толкова от Берлин, колкото от Анкара!), до опожаряването и кланетата в Стара Загора (там са зверски изклани 14 500 българи!), Търговище и още в десетки градове и села по време на Априлското въстание и дори когато турците губят войната. За да избухне отново през 1913 година с изтребването и прогонването на тракийските българи, за което и Турция и Първанов упорито мълчат.

Пораженията – от Геноцида усещаме и днес.

Според учени- демографи, ако не беше поробена от Турция, България днес щеше да бъде една от големите европейски държави с по-обширна територия и близка по брой на населението до Англия и Франция, повече от 60 милиона жители, но за съжаление след 1878 година българите са малко над 3 милиона. Това говори за системен геноцид, за огромни безвъзвратни поражения върху генофонда.

Но пораженията са не само в посока на намаляването на населението. Те са във всичко, във всяка област: икономика, просвета, култура, църква. Турците обграждат България с висока „китайска стена“ за векове. Българинът е просто в затвор. Напълно лишен от контакти с цивилизования свят. И едва след Кримската война, когато европейски войски прекосяват страната, той вижда за първи път като „туземец бели хора“. А и Европа не подозира, че на Балканите има някакъв християнски народ с минало и древна история… А това, че църквата ни като православна остава без подкрепата на католическия и протестантски Запад също е сред факторите, забавили освобождението ни – то идва късно, с помощта на православна Русия, повече заради користните й подбуди, битката за Проливите и хегемония над Балканите.

Това, че поробителят е примитивен нанася огромни, непоправими щети върху България.

И други народи на континента попадат за по- кратко или по- дълго под робство, но по време на австрийското робство италианците се радват на Ла Скала и аплодират Росини, Доницети и Верди, чехите и унгарците имат своите Сметана, Лист и Дворжак, поробените от испанците холандци се гордеят със своите Рембрандт, Ван Дайк и Рубенс. А българинът тлее в мрака на бездуховността – през 16 век, например, в България е останал само един книжовник и почти цялото население е напълно неграмотно. То е просто една безправна „рая“, едно стадо от „гяури“ (както сега самозабравили се министри и депутати от незаконната турска партия ДПС наричат нас, българите!). Това, че България е заобиколена от поробени или васални на Турция земи, че не граничи поне с една свободна и цивилизована европейска държава, е наистина трагедия и това за дълго спира нормалното й развитие…

Изкривява се националният характер на българина.

Той е принуден да живее във вечен страх за физическото си оцеляване. Ужасната отрова на страха, която разнебитва нервите и смазва душата, парализира неговата воля. „Преклонена главица сабя не я сече!“ Страшна поговорка, без аналог в европейските езици!

Най- лошото е, че това робство, този затвор довежда до две големи морални злини: отчуждаването на българина от общото, от държавата (тя е враг за него и досега!) и до известна степен и от вярата в Бога, защото, след като един народ се моли 500 години на Бога да го спаси от Злото, а той не го спасява, вярата лесно може да се изгуби. Българите са много по- малко вярващи, отколкото румънците, поляците или руснаците. Да, пораженията върху националния характер са видни и днес. Много и разнопосочни са отрицателните ориенталски влияния.

От една цивилизация, ако може да се употреби тук тази дума, с подобна ниска степен на развитие, с нисък морал (с хареми, евнуси и роби) и принизени естетически критерии, не може да се очаква друго, освен ниска култура и нисък морал. И грозните остатъци от Ориента са видни и днес: Глория, Ивана и Азис, чалгата, повсеместната анадолска простащина и грубост, корупцията, мръсните улици, опростачването на нацията.

Общество, изградено върху „рушвета“ (подкупа), в никакъв случай не може да се нарече „цивилизовано“ и „морално“. Виждаме го и сега как се налага най- вече от актива на една антиконституционна и пагубна за страната ни партия.

Пораженията върху езика:

1. Хубавият и звучен български славянски език се замърсява чувствително от турските думи през тези столетия. Неговото развитие се забавя много.

2. Той просъществува под формата на множество диалекти, близо 90, за да се оформи едва в края на 19 и началото на 20 век. Но грозно звучащите турцизми все още неоправдано битуват в речта ни и я замърсяват, много географски топоними също носят старите и некрасиви турски имена (като Мусала, Кайлъка, Джумаята, Аязмото, Кърджали…). В същото време в заграбените ни от съседите изконни български територии не е съхранен нито един топоним, там и имената на етническите българи са турски и гръцки със закони още от 1934 година! Там на българите е просто забранено да бъдат българи…

За робството са изписани хиляди страници.

Днес някои продажни безродници (сред тях и учени- историци!) се опитват да го омаловажат и дори зачеркнат.

Под диктовката на някои продали се на Анкара политици, депутати и министри, те вече пренаписаха учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца. „Робство е нямало, имало е някакво османско присъствие и българинът е живял относително добре и спокойно“ А една мастита писателка- османистка В.М. се опита да ни убеди, че „турският спахия не бил чак толкова лош и вреден човек“ (!?) Друга нейна колежка, от по-нисък ранг, Т.Б. написа с пари от Анкара (!) хвалебствена ода за българофоба и убиеца на Стефан Караджа, Мидхат паша, като го сравни с…Петър Велики!…

Всъщност, това целят плановете Йозал“ и доктрината „Дълес“ – народ без историческа памет, без добро образование, с ниска култура, народ на слуги и безотечественици… С една дума – унищожението на българите и България. Турците вече отпечатаха карта на България, от която една трета е…в границите на Турската република!

Огнян Стамболиев