Да останеш актуален и след Комунизма дори
Данаил Парнаров отговаря на въпроси от анкетата на Андрю Уактел, ръководител на Катедрата по славянски езици и литература и директор на Програмата по сравнително литературознание в Северозападния университет в щата Илинойс, проведена с български писатели, редактори и издатели през 2001 г.
Какви бяха най-важните ви източници на доходи преди 1989 г?
- Щатна журналистическа заплата, плюс хонорари от публикации.
А какви са тези източници на доходи сега?
- Същите, но със значително по-малко хонорари.
В няколко изречения опишете тези свои публикации от преди 1989 г., които смятате за най-важни?
- Новелата „Автогара“ (1982 г.): в едно тясно остъклено пространство се разиграват апокалиптични случки. Една метафорично полуфантастична гротеска, в която, в духа на библейската представа за идея за света, е изобразена тогавашна България и тогавашният свят – бъдещата все още „Голяма екскурзия“ на българпските турци, бъдещата война на етносите на Балканите.
Разказът „Стената“ е един протест срещу бездушието на държавата, превърнала се в бюрократичен убиец на любовта между двама млади хора.
Новелата „Така се раждаха легендите“ – психологически разказ за зараждането на фашизма (комунизма), чиято фабула е, че „хората продължават да искат смърт, защото искат и вярват, че ако ти не убиваш, то непременно ще бъдеш убит.“
Новелата „Бункерът“ разкрива в психологически план как външната изолация на хората от света, води до вътрешна изолация и деградация, а оттам и до тотално опустошаване на личността.
Как се е изменил животът ви като писател от 1989 г. насам?
- Преди 1989 г. трябваше да разчитам на благоволението на редакторите в държавните издателства, както и на политиката на самите издателства, а днес вече ми се налага единствено да разчитам на благоволението на различни спонсори и техните цели.
До каква степен според вас, тези изменения са типични?
- Струва ми се, че тази формула на свобода важи за 95 на сто от българските писатели.
Как мислите, че се е изменила ролята на литературата от 1989 г. насам?
- Преди 1989 г. литературата и изобщо изкуството в България, имаха голям дял във формирането на общественото мнение – това бе и водещата идея на т.нар. социалистически реализъм. Литературата трябваше да пресъздава и да формира официалния комунистически морал на всестранно развитата личност, за сметка на нейната художественост и идея за експеримент на формите и съдържанието.
Днес вече няма идеологически догми, но липсата на реален художествен и професионален критерий принизи издателските критерии и книжният пазар буквално се удави в потопа от еднодневки на графомани и творци, които са признати и познати единствено на етажа на който живеят, или в клубното сепаре, където се нищят велики литературни проекти без никакво покритие и реализация.
