Учителко любима, ти прочете ли другаря Станишев
Бях обещал и трябваше да напиша едни неща за образованието в Казанлъшката община. И почти бях готов с анализа си когато в петък, на 12 септември, Дарик радио, почти като Информбюро през 40-те години на миналия век съобщи, че учебната година във всички български училища в понеделник ще бъде открита с обръщение на премиера Сергей Станишев.
Хлъцнах, помълчах 5 минути и звъннах на няколко познати директори.
Наистина… Съобщението не е било бъзик – училищните директори действително били задължени с нарочно писмо от заместник-министъра на образованието Кирчо Атанасов да прочетат слово на министър-председателя. „Обръщението няма политически мотив и такъв не бива да се търси“, гласяло обяснението на официалното становище.
Ами какво друго да гласи?…
Просто великият патриот Сергей Станишев канел учениците да тръгнат на едно вълнуващо вековно пътешествие – от обявяването на пълната независимост на нашата държава през 1908 г. до днешното ни равноправно членство в Европейския съюз.
Ако училищните директори в Северна Корея бяха задължени със специално писмо да прочетат слово на Ким Чен Ир пред тамошните ученици за началото на учебната година, този факт едва ли щеше да влезе в информационния обмен на световните агенции. Просто, защото в Северна Корея е така- комунизъм, култ към водача и идеология до втръсване. Но когато такъв нескромен жест към силните на деня бъде организиран в страна-членка на ЕС, най-малкото предизвиква учудване, който неволно прераства в потрес.
Нищо против пътешествията, г-н Министър-председател, но не и тези – задължителните и вдъхновени от признателните инспекторати.
Пък дали няма да влезем отново в „световните новини“? И то, както ни е тръгнало – гордо и със „срама по челото“?
И всичко това точно година след масовата учителска стачка, когато правителството и лично Сергей Станишев провалиха последния опит за преговори със стачния комитет, а учителският синдикат отчете 85% стачна готовност. Тогава премиерът заяви: „Неотстъпчивостта и самоцелното поставяне на ултиматуми, от което и да е съсловие, може да взриви социалните баланси в страната“. И след продължилата малко повече от месец стачка все пак правителството обеща 650 лв. средна заплата за учител от 1 юли 2008 г., която все още е мираж.
Навярно за да не му припомнят за неизпълненото обещание, премиерът тази година реши да играе с белите фигури и в специално обръщение по случай старта на учебната година и 100 г. от обявяване Независимостта на България, изпреварващо даде напътствия на българските учители в традиционния вождистки стил на другаря Тодор Живков. Той се обърна както към учителите, така и към учениците и ги покани да посетят и активно да се включат в тържествата за юбилея.
Нищо случайно под ореола на петолъчката – та нали опозицията вече се закани, че ще бойкотира тези тържества. А точно на 22 септември се очаква да бъде обявен и краят на подписката за уволнение на кабинета, както и на някои други инициативи за протест.
Така, заиграл се в политиката, Сергей Станишев не се посвени да набарбака в батака й и 60-те хиляди първокласника в България, като призна на учителите им, че имат изключително отговорната, но благородна задача да подготвят младите си възпитаници за утрешния ден. А, за да научат за тази си мисия, първолаци, родители и учители стояха на дъжда, попивайки всяко слово от задочната реч на Станишев, написана сякаш от някой двоен малоумник.
„Обръщението ще придаде тежест на тържествата за откриването на учебната година“, казва заместник-министър. Обаче явно в неговия свят не вали дъжд. То открай време в света на политическите подмазвачи няма място за преценка. Пък и кой ли да му каже, че това е жест, който и Тодор Живков не си позволяваше даже.
А иначе към този жест се добавя и още една реч – тази на просветния министър. В София трябва да добавите още една реч към първолаците, четена на глас от директорите по задължение – тази на кмета Бойко Борисов.
Какво ви става, бе хора?
Защо никой от вас не спомена поне веднъж цифрата 7000?
Седем хиляди първолаци по-малко.
Един град в България изчезва за един ден.
Тази България, в която иначе мъдрите напътствени слова на Премиера се четат като на парад – за учениците при откриването сутринта на 15-ти, а на учителите – като на заварка, след приключването му. Защото премиерът реално е скалъпил 2 (две) такива речи за четене, които имат много общи неща.
Ако има желание, ето ги какво представляват.
Някои неща в тях, обаче, бият на очи.
Особено подписа на Сергей Станишев в обръщението… към учениците… и към учителите.
На учителската другарска критика поне има наченки да не е едноизмерен, ама нейсе.
Виж, за дечурлигата си е бетер и направо си им е теглил чертата. Че те дори и не са избиратели още. И това им стига.
Така че скъпи дечурлига, истинските ви уроците по независимост предстоят и ще са далеч по-нагледни и интересни от дитирамбите на поредния свирчо, дето се мъчи да поучава стадото, защото усеща, че нещо започва да му кръшка.
Слушкайте и (м)учете, но и (му) мислете.
А аз май пак никаква не я свърших – бях обещал да напиша нещо за образованието в Казанлъшка община. Да, ама и тук четоха тезисите на другаря Станишев.
Цели 5 минути.
И какво от това? Никой дума не обели, че общината ни е с най-много маломерни паралелки според Регионални инспекторат по образование в Стара Загора. И че проверките ще продължат до установяване на причините довели до нарушаването на разпоредбите на ЗНП и други законови актове, свързани със семейните помощи за редовно посещаване на училище, „безплатните учебници“ и разни още други нарушения.
А иначе директорите директорите на училища и детски градини от Казанлък бяха надлежно и в разгара на сезона обучени в баровския морски курорт „Свети Влас“ за това що е делегиран бюджет и как той се прилага, нови моменти в документите на народната просвета, оптимизация на училищната мрежа, работа по програми и проекти на Европейския съюз и система за финансиране, управление и контрол. Да бе – там участваха и същите онези директори, които ошашавиха регионалния инспекторат с маломерните си паралелки.
И го напрвиха вероятно с абсолютно безкористната цел – да запазят училищата си и учителите в тях. Защото реално, българският учител днес се намира между чука и наковалнята. Стресиран е, че всеки момент ще бъде спуснато някое ново изискване на образователното министерство и докато той разбере за нововъведението вече в часа му ще седи поредният инспектор, за да му каже как не може да покрие изискванията.
Това си е административния чук. Стресиран е и защото насреща му седят деца, повечето от които изобщо нямат представа какво правят в класната стая, камо ли да проявят интерес към опита да бъде преподаден поредният урок – а това си е наковалнята на обществото.
Е да, ама просветният министър в навечерието на уебната година заяви, че учителите вече се разписвали срещу 650 лв. на месец.
Сериозно. И май сам наистина си повярва. Или пък навярно казанлъшките учители са извън щатните разписания на неговото ведомство. Сигурно е така, защото делегираните бюджети се управляват от директорите. А директорите от партията, която ги е назначила. Пък никоя партия няма сметка от закриване на училища точно по време преди избори. А изборите вече чукат на врататам докато доказано е, че учителите стачкуват веднъж на 100 години. Засега само една партия в България доживя тази възраст.
Е, има и една добра новина за финал – само 47 заявки за подпомагане на бедни първокласници са постъпили в Община Казанлък, съобщиха от дирекция „Социално подпомагане“. А това ще рече, че само 47 малчугана живеят в бедност с доход под 300 лв на семейство за месец.
За цяла, почти 100-хилядна община, това си е направо швейцарски стандарт.
