Пожарите като безсилие, безхаберие или просто бизнес

Една десета загуба на горски масиви за 15 г.

“А Господ от свода, през гъстия дим,

гледаше на всичко тих, невъзмутим!”

Иван Вазов

Според последните данни на НУГ това лято у нас изгоряха 350 000 дка гори. На практика през миналия месец пожари имаше в почти всички области на страната, но най-засегнати бяха Стара Загора, Хасково и Пазарджик. Оказа се, че най-големият пожар у нас, вилнял близо 1 седмица в горите на старозагорското с. Дълбоки, е започнал след пикник на младежи, които не загасили добре огъня.

Друг пожар в областта около гара Дъбово глътна 30 000 дка гора. Пламъци са вилнели предимно в широколистните гори – 190 673 дка. Огънят е засегнал и над 53 000 декара иглолистни гори, а също 23 465 дка смесени насаждения. Изпепелени от огнената стихия са и треви и стърнища за общо 21 642 дка.

Според заместник-министърът на земеделието Стефан Юруков две са причините за възникване на пожари в страната – умишленото запалване на горски масиви, от които по-късно ще се добива дървесина на значително по-ниска цена, и изоставената земя, която е била върната на собствениците. “Огромна част от възстановения поземлен фонд не се обработва. От години израстват високи треви, които създават голяма пожарна опасност“, каза Стефан Юруков.

Положението с пожарите в общините Мъглиж и Казанлък, които се запалиха в края на миналата седмица, остава бедствено, съобщиха в петък от Гражданска защита. Но областният управител на Стара Загора Мария Нейкова отмени бедственото положение на територията на община Казанлък, което беше обявено на 24 юли, заради големите горски пожари, които затвориха главни пътища и железопътни линии и създадоха потенциалната опасност за населението . Сигналът за пожар край Горно Черковище беше подаден в понеделник следобед от рибар на яз. Копринка. Огънят унищожи около 1 400 декара гори в землището на селата Горно Черковище и Копринка.

Ситуацията през юли придоби кризисен характер и като цяло броят и площта на горските пожари през 2007 г. се очертава да бъде много над средностатистическите цифри за последните 15 години.

До края на юли в горския фонд на страната са горяли 1360 пожара, при което са засегнати 34 000 хектара, в това число 5 400 хектара от върхов пожар.

Преките щети от пожарите до момента са оценени на повече от 3,5 милиона лева. Предстои да се направи пълна инвентаризация на засегнатия горски фонд, при което те ще нараснат неколкократно.

Така най-обобщено изглеждаше информационния поток, свързан с летните пожари през месеца.

“Прави ли ви впечатление колко зачестиха за периода от последните 7- 8 години? Горските пожари са сериозен екологичен, социален, икономически и стопански проблем. До края на 80-те години на миналия век основните статистически показатели, характеризиращи измеренията на горските пожари, говорят за относително постоянен размер на проблема.

Данните от последното десетилетие обаче, разкриват драстична промяна в пожарната обстановка в горите – броят на пожарите и средната площ на един пожар са нараснали 6 пъти, а опожарената площ и процентът от залесената площ, изгарящ средногодишно – 35 пъти.

Увеличението не е в пунктове, а в десетки пъти.

В следствие на драстичното влошаване на пожароопасната ситуация в горите на България през последното десетилетие на миналия век, тя вече е почти съпоставима с тази в райони и страни, където горските пожари са естествено и исторически обусловено явление.

В миналото са опожарявани средно по 800-3000 хектара годишно.

През последните години, обаче, проблемът придоби кризисен характер, а за 1999-2001 г. положението може да се определи като катастрофално. Данните показват, че в периода 1991-2000 г. са опожарени 130 хил. ha горски площи (около 3.0% от горската площ на страната), като само за 2000 г. са опожарени 57.4 хил. ha. Към тях се добавят нови 20 300 ha засегнати от пожари през 2001 г.

Може да се направи извод, че в рамките на последното десетилетие България от страна, където горските пожари не представляват заплаха за горите, се е превърнала в страна, където проблемът не само е възникнал, но е толкова сериозен, че изисква практиката й в борбата с горските пожари да бъде поставена на качествено ново ниво. Нещо повече – България се нуждае от такава противопожарна практика в горите, която е съизмерима с практиките на най-уязвимите в пожароопасно отношение държави, които диктуват европейските стандарти на противопожарна борба.”

А направи ли ви впечатление годината, през която е писан този анализ?

Да, наистина – през 2001 г. е писан.

Когато те са достигнали стряскащата за онова време цифра 1 400 и тогава, на 4.12.2001 г. Министерство на земеделието и горите, с подкрепата на швейцарското посолство, организира кръгла маса на тема “Борбата с горските пожари през 2002 г.” Участвали са представители на Световната банка, посланици на страни от ЕС, Организацията по прехрана и земеделие, Европейската комисия, Американската агенция за международно развитие и сътрудничество (USAID). Според експерти, горските пожари, само до 2001 г., са унищожили 3.42% от горите ни и съществува реална опасност от екологична катастрофа.

Интересно защо чак сега Емел Етем се оплака, че няма подходяща техника за гасене на пожари: самолети, хеликоптери… Нима тя не знаеше, че с изключение на 2-3 града техниката за гасене на пожари в България е над 20-годишна, т. е. отпреди новата ера. 40-годишни пожарни дежурят в Търновско, казва тамошният комисар Йордан Йорданов, а ветеран е зилът в Полски Тръмбеш – от 1968 г.

А една татра от 1966 г. вече 3 г. чака да я бракуват заради неотстраняема повреда. За последно пожарна кола в Шумен е купувана през 1986 г., другите 21 коли са още по-стари, обяснява тамошният шеф на пожарната Иван Иванов. В Габрово пожарните – предимно руски зилове – са изключително амортизирани и постоянно са на ремонт. Най-читавият е от 1988 г. 20-годишни са и пожарните в Бургас, всички със 100 процента амортизация.

57 119 са възникналите горски пожари в страната през последното десетилетие на ХХ-ти век. Първичните анализи на причините, довели до тях, сочат, че само около 1% от запалванията са в резултат на природно явление като мълниите при т.нар. “сухи гръмотевични бури”. Останалите 99% в по-голяма или по-малка степен са свързани с човешкото действие или бездействие.

Анализите показват още, че при около 65% от случаите на възникнали пожари причините са неустановени и неизвестни. 72% от известните причини за горските пожари у нас се дължат на неспазване на противопожарните правила в горите или в близост до тях.

52 умишлени палежа и само двама задържани, които естествено нищо не си спомнят, защото били пияни.

Дано, докато те изтрезнеят и докато Националното управление по горите (НУГ) се отдели в новата Държавна агенция към Министерския съвет, българската гора не изгори напълно, защото почти 30 хиляди дка са изгорели само през миналата седмица, въпреки че според експерти засегнати от пожарите са много по-големи площи.

Интересна е и географията на пожарите.

В югоизточния 29-ти многомандатен район например, изведнъж “съвсем случайно” и едновременно пламнаха горски масиви в Харманли, Тополовград и край селата Браница, Черепово, Изворово, Оряхово, Васково, Русалиново, Коларово. Преди няколко години там също горяха гори, пламъците много бързо бяха потушени. Беше овъглена само кората на дърветата, определиха материала като негоден, после настана поголовна сеч, нарязаха дърветата и изнесоха трупите в Турция.

В момента се повтаря същото. От една страна се пали гора, която в действителност я има, но се палят и пусти места, където вече няма дървета, така се прикрива варварското изсичане. С един куршум се удрят два заека. Замаскира се старото сечище и се пали нова гора, за да бъде изнесена дървесината от България.

Явно е, че многото пожари в страната възникнаха поради сушата и високите температури – това е очевидно. Но горещи лета в

България е имало и преди- например през 20те и 30-те години е имало серия от такива горещи летни месеци, между 1926 и 1939- с почти толкова високи температури, но много по-сухи. Подобна ситуация има в по-ново време през 80-те години- изключително сухи лета с температури около 37-40 градуса. Такива пожари обаче нямаше!

Очевадно е, че днес се намесва и друг фактор.

Но за съжаление няма добра воля или поне твърдо желание този фактор да се елеминира. А на практика не трябват кой знае какви усилия – достатъчно е само категорично и най-строго да се забрани износът на обгоряла дървесина. Което между другото от години наред всяко правителство люто се зарича да стори, но по необясними причини и съображения все не успява или не пожелава да направи, въпреки, че е повече от лесно да се отговори на въпроса кой печели от горските пожари?

Явно парите, спечелени от бедствия, не миришат.

При последните пожари, вихрили се в България, бе отчетено, че са изгорели над 350 000 декара гори, а щетите надхвърлят 6 млн. лв. В тази сума освен разходите за гасене на пожарите влиза и стойността на обгорялата дървесина. Едва ли някой може да пресметне обаче вредите за екологията, погубените ценни растения и животни.

Горските са категорични, че пожарите не лумват само заради жегата. Голяма част от тях са умишлено запалени. Нищо че до момента няма даден на съд крупен подпалвач. Повечето заловени са причинили пожарите по невнимание или незнание, а според горските в 75% от случаите пожарите лумват от запалени стърнища.

Така много фермери си спестяват по някой лев, който трябва да дадат за заораване на сламата. Земеделците се оправдават, че ако чистят нивите с техника, разходите им за килограм продукция ще скочат от 3 до 5 стотинки и това веднага ще се почувства на пазара.

Държавата направи опит да овладее безчинствата, като в два закона въведе солени глоби за палене на стърнища, и обеща да ореже евросубсидиите на фермерите подпалвачи с 25%. Проблемът е, че както често става, строгите наказания не се прилагат на практика. Затова и няма официална статистика колко глоби са наложени. А тя би могла да изиграе и превантивна роля.

Самото управление на горите също има вина за пренасянето на пожарите от нивите към горите. С оправданието, че парите не стигат, горските от години не провеждат противопожарни мероприятия. Затова в лесовете ни липсват т.нар. “минерализовани ивици”, които трябва да спрат пренасянето на огъня.

Това са горски пътища с широчина 6 метра, които отделят нивите от гората. Целта е, нахлувайки в леса, огънят веднага да бъде локализиран на дадена площ и да не може да напредне. По тези ивици по време на пожар се придвижва и техниката за гасене във вътрешността на гората.

Ако “печалбата” от пожарите на тези недобросъвестни фермери се измерва с няколко левчета на декар, милиони прибират някои дърводобивни фирми.

Дългогодишни специалисти в горската система наблюдават странна цикличност на пожарите. Огънят застига лесовете ни през 7 години, като се започне от 1993 г., мине се през 2000 г., за да се стигне до 2007 г. Странно, но пожарите масово лумват все в години, в които настъпват промени в управлението на горския сектор. Така например преди 7 години бяха въведени процедурите, по които фирмите добиват дървесина и в момента.

Реформата в сектора, готвена сега от БСП, отново е свързана с промяна в начина на продажба на дървесина. Един от вариантите, които се обсъждат, е покупките да стават през държавна горска борса. Изменението чувствително ще свие печалбите на фирмите, а не е изключено и някои изобщо да се откажат от този бизнес. Така че една от целите за драсването на клечката може да бъде и евентуално забавяне на промените.

Публична тайна е, че в момента търговията с дървесина е много изгоден бизнес. Най-често фирмите се снабдяват с дърветата, като ги вземат на търг. Масова практика обаче е наддаване да не се осъществява, защото фирмите се наговарят помежду си коя да спечели. Така стартовата цена се променя минимално. Освен това, ако фирмата заплати например за 1000 кубика, нерядко, влизайки в гората, отсича поне 2000 кубика. За по-големия добив горските си затварят очите срещу съвсем скромно заплащане.

Не е изключено фирмите да палят и за да се сдобият по-бързо и с по-евтина дървесина. По закон опожарената гора трябва да се изсече веднага, за да не се възпламени отново, а и почвата да се подготви по-бързо за залесяване.

От Националното управление по горите (НУГ) са категорични, че няма да отдават обгорелите дърва на по-ниска цена въпреки влошеното им качество. Природозащитниците от екоорганизацията “Зелени Балкани” обаче твърдят, че близо 80% от добива в опожарени територии се продава без търг или конкурс на цени, в пъти по-ниски от пазарните.

Те дори посочиха, че НУГ продава обгорялата дървесина едва за 10-11 лв. на кубик. Местни жители от Старозагорско, където вилняха едни от най-унищожителните и продължителни пожари, също твърдят пред медиите, че турски фирми в региона са започнали да изкупуват дървесината по 12 лв. за кубик.

Не е чудно непоносимата жега у нас от миналия месец да е използвана, за да прикрие и уреждането на сметки между фирми в бранша. Огънят веднага смъква качеството на дървесината, която ще продава фирмата, работеща в опожарената гора. Примери от миналото говорят за редица случаи за подпалени гори от конкурентите, загубили търг за дървесината.

Инвеститорски интереси към местоположението на дадена гора също може да стоят зад някои от пожарите, категорични са работещи в системата на горите. Обикновено схемата е, когато дадена фирма реши да се сдобие с държавна гора, например в курортна местност, това да става след опожаряването й. Огънят унищожава гората, а държавата се отказва от нея, заменяйки я с гора на частно лице.

На практика от пожара частникът печели двойно – заради огъня държавата се отказва от искания масив, и то на много по-ниска цена. Така разпокъсаните гори на инвеститора при всички положения ще струват повече от изпепеления държавен лес и частникът няма да е принуден да доплаща при заменката.

По-трудната задача обаче е започването на строителство върху вече частната опожарена местност. Действащото законодателство забранява промяната на предназначението на опожарените гори за 20 години напред. Дали обаче ограничението се спазва, е трудно да се прецени, защото който е решил да инвестира в изграждане на хотел или курорт, разполага с пари и за подкупи.

Една от промените в Закона за горите, които ще внесе БСП за разглеждане в Комисията по земеделие наесен, е именно да се забрани на държавата да заменя свои гори, ако преди това в тях е вилнял пожар.

Горските твърдят, че е малка вероятността лесовете да се опожаряват, за да може дървесината да се реализира в съседни страни.

От 2002 г. страната ни е забранила обгоряла дървесина да напуска границите ни. Нормата и сега е в сила, но след влизането ни в общността тя практически не действа за останалите държави-членки. Така поизгорелите ни дърва могат безпрепятствено да отиват до Гърция, а оттам и до която и да е страна и да се продават на по-високи цени.

От “Зелени Балкани” твърдят, че тази вероятност не бива да се отминава с лека ръка. Аргументът е, че у нас дървесината се добива срещу 12 лв. за кубик, а в чужбина най-евтините материали за огрев се търгуват за 80-100 долара. Печалбата е достатъчно изкусителна, за да се нарушава законът.

Най-накрая правителството забрани износа на опожарена иглолистна и широколистна дървесина с диаметър на тънкия край над 4 см от всички дървесни видове, както и на опожарени дърва за горене. Мярката е предприета по повод двойното увеличение на площта на горските пожари в сравнение с 2005 г. и след като бе отчетено, че през последните петнадесетина години България е загубила близо една десета от горските си масиви.

Може би много по-трайни и опасни щети са екологични, биологични, като пожарите нанасят щети и върху почвата. За залесяването на един декар са необходими средно 350 – 400 лв., но необходимата сума може да стигне 750 -800 лв. при утежнени условия за работа. Анализът на горските пожари за последните 15 години показва цикличност от 7 години, като пиковете са през 1993, 2000, 2007 г.

Общото между тях е продължителното засушаване и високите летни температури в периода между юни и септември. НУГ сочи опожаряването на стърнища и ливади като причина за 34% от възникналите през това лято пожари. Голям е и процентът на пожарите, причинени по небрежност – 15%.

Според НУГ умишлени са само 7% от пожарите, а най-голям остава делът на тези с неизвестен извършител – 43%. През 2002 г. правителството издава забрана за износ на изгоряла дървесина и още същата година има значителен спад на горските пожари (броят на пожарите от 1710 през 2000 г. спада на 402 през 2002 г.). Според представители на екологични организации забраната от 2002 г. все още е в сила, но понеже България е вече член на Европейския съюз (ЕС), износът към Румъния и Гърция не може да бъде контролиран, защото е вътрешнообщностен.

Според тях това е отворило вратичка за дървообработващите фирми лесно да изнасят и продават обгорялата дървесина и затова палежите отново са нараснали.

Ако днес ги имаше тези закони…

Из “Закон за съдене на хората” (края на ІХ век)

15. Който поради някоя вражда или за разграбване на имот запали къщи, ако е в град, да го изгорят на огън, ако е в паланка или в село – с меч да се посече, а по църковния закон да се подложи на пост 12 години, защото е злодеец.

Ако ли някой, като иска да запали стъбла или тръни на нивата си, наклажда огън, а огънят, като премине, изгори чужда нива или чуждо лозе, трябва да се съди и издири.

Ако е станало по неведение или малолетство, то, който е наклал огъня, трябва да обезщети изгорелия; или ако във ветровит ден накладе (някой) огън и не го пази, като си казва, че огънят не ще премине другаде, или като се лени, или че не можел; ако ли пък запазва всичко, а веднага буря връхлети и от това огънят премине надалеч, такъв не се съди.

Ако от облак се подпали къщата на някого и изгори нещо от тоя дом и оттам огънят премине, та изгори домовете и на другите околни съседи, тоя (някой) да не се осъжда, защото пожарът е станал неочаквано.