Крият броя на злополучните скокове с парашут

Крият на колко българи не им се е отворил парашута – до този извод стигнах след като започнах да пиша за най-възрастния и все още жив парашутист в Казанлъшко – 84-годишният Васил Василев.

Парашутизмът се оказа най-смъртоносния спорт. Безброй куполи не се отварят и притежателите им стават на кайма пред колеги и близки.

Десетки, а може би стотици са и жертвите у нас.

Никой не казва на колко българи не им се отвори парашутът – и през комунизма, и през демокрацията това си остава тайна.

Посочва се средно по един смъртен случай всяко лето господне, но това си е кошаревска статистика. Има години с няколко сакатлъка.

Крум Филипов е систематизирал случаите от 10 години насам:

Миналия юли грък се претрепва в националната парашутна база край село Овощник, Казанлъшко. 43-годишният мъж пада от 3000 метра. Не сработват и основният, и резервният му парашут. Това се случва много рядко! Чужденецът тренира у нас с група от девет скачачи и инструктор от Гърция. След трагедията е образувано следствено дело. Не се знае докъде стига то. Вероятно до кривата круша.

Неопитност погубва начинаещ.

Курбан става и аджамията в този спорт Константин Йорданов. Той загива един септемврийски петък през 2002 г. Инцидентът почерня тренировъчен скок пак край Овощник. Младежът скача от 800 метра. Обаче не стабилизира тялото си във въздуха. Завърта се като пумпал и куполът му не се пълни с въздух. Претрепва се при първия си опит с ръчно отваряне на парашута. Прави го предсрочно. Това трябва да става след десетия скок, а Йорданов има четири.

Фаталните деветки…

9.IX.2000 г. Девет сутринта. Започват скоковете за купа “Воденичаров” в Божурище. Старши инструкторът Димитър Митев води габровските парашутисти. Скача два пъти от “Ан 2″ и сам скатава уреда си. Прави трети опит. Основният парашут е в раница на раменете, а запасният – на корема. При отварянето вървите се оплитат. Инструкторът пада със 70 метра в секунда!

Не успява да се освободи от раницата. После дърпа ръчката на резервния парашут. Той се отваря. Обаче е късно. До земята остават 80 – 90 метра. Куполът не се напълва с въздух. Митев се размазва пред десетки фенове и колеги. Ужасът е пълен. За две седмици са забранени всички скокове у нас.

Бургазлия се размазва в Локорно. Трагедията не се дължи на неопитност. Димитър има над 6000 скока и израства по аероклубовете.

Българин окървява и международните състезания в Локорно, Швейцария.

През 1998 година курбан става бургазлията Николай Жеков. Той скача с модерния парашут тип “крило”. Подробностите не достигат до пресата.

Още по-зловещо си отива шампионка от Казанлък. Красивата рекордьорка загива пред близките, дошли да аплодират поредната й победа.

Барети си пръскат черепите в колесника. На 27 май 1998-ма две барети от СОБТ загиват при изпълнение на служебния си дълг. Четирима души скачат с парашут от вертолет “Ми 17″.

Главата на първия минава на сантиметри от колесника. Николай Василев обаче няма тоя късмет. После в колесника си удря черепа и колегата му Росен Стоянов. Двамата не успяват да отворят парашутите си. Размазват се в безсъзнание. Най-мъдро постъпва четвъртият командос. Отказва да скочи и се спасява.

Сакатлъкът се потулва. В деня на инцидента майката на Росен намира бележка от него в пощенската кутия. Той й пише, че иска да напусне армията и да замине в чужбина.

Явно става голям гаф. Но се оказва, че виновни няма. Семейството не получава обезщетение. Командирът на вертолета Иван Орозов дори не е разпитан. После набързо заминава да работи зад граница.