Напоследък все по-често си припомням тази култова реплика от спектакъла “Фенове” на Елин Рахнев, която разсмиваше препълнените театрални салони. Спомням си я почти на всеки мач от родното първенство пред пустеещите стадиони. Спомних си я и докато гледах как Тиери Анри заигра като Майкъл Джордан, а съдията… Ех, съдията… В началото не разбрах къде беше той и какво стана с него на терена, но после икономически експерти изчислиха, че този гол струва около милиард евро - на толкова засега пресмятат участието на Франция в ЮАР и печалбата за френския бизнес.

Значи не само у нас реферите превърнаха свирката в бизнес, а бизнеса - в свирка.

…целият текст

Не знам защо, докато гледам български футбол, обикновно се занимавам и с дескриптивна геометрия.

Навярно защото много неща в него обикновено са извън плоскостта на самия терен и зависят от триизмерното пространство: бизнес. лични интереси и една случайна уж, театрално заложена като драматургия, константа - кой, кого ще победи вместо нас и какъв ще е нашия бърз келепир.

За последно не ми излезна решението, когато Кипър не победи Ирландия.

А как добре си я бях задал и дори почти я бях решил преди този кръг.

…целият текст

Не мисля, че това видео се нуждае от особен коментар. Нека просто “батковците” в “елитните” ни отбори се научат нещо от доста по-никсо платените си колеги в аматьорските групи, които не карат скъпи коли и не се снимат в списания, но бележат ето такива голове…

Мачът е между Розова долина (Казанлък) и Левски (Стара Загора), а автор на попадението е Костадин Арнаудов.

40 000 пеят химна до последната секунда, но това не попрече на Ейре да ни посече насред София и да ни докаже за сетен път, че за лятото в САЩ 1994 ще разказваме дори и на внуците си.

Това се случи в събота. А в неделя българските избиратели посякоха и Тройната коалиция.

Така си е било от памтивека - всеки българин юнак, но тежко му и горко, който реши с юнаклъка си чета да прави.

…целият текст