В интерес на истината само аз имах термометър, когато се случи случката и само аз знам, че през този августовски следобед следобед, около 15.45 часа моят термометър показваше 38 градуса и червеното бягаше дори и нагоре. Но после, когато вкупом дойдоха и Бърза помощ и Полиция,  никой за нищо не ме попита… И по-добре, защото как щях да обясня защо единствено аз нося със себе си термометър, макар че истината бе толкова явна - просто вчера настинах под климатика в службата, защото трябваше да угаждам на клиенти, които влизаха за по няколко минути само единствено с намерението да се поразхладят малко.

А представяте ли си ако бях станал свидетел на нещо подобно, случило се с бездобно куче по някакъв си повод? -  досега сигурно да съм дал поне 10-на интервюта по всички национални телевизии плюс няколко суперактивни кабеларки, а да не говоря за вестници и радиа.

…целият текст

~1~

Площадът на провинциалното градче изглеждаше точно така, както трябва да изглежда площадът на един полузадрямал провинциален град - откровено безличен и безпомощно тъпо. А по време на национални празници и национални тържества изглеждаше дори безумно тъпо. Поне в живата провинциална памет на хората, а навярно и в историческата памет на градчето като цяло.

Изглеждаше тъй тъпо вече десетилетия наред,въпреки грандиозните периодични напъни на поколения местни и столични архитекти да облагородят провинциалната му физиономия.

…целият текст

Не мога да си обясня защо, но винаги около Коледа ме накачулват детски спомени.

Връхлитат като ято премръзнали врабци и сякаш търсят завет в храстите на паметта ми от виелицата на времето.

И интересно - тяхното щураво и неудържимо чирикане и врява не ме дразнят.
Нито ми досаждат.

Напротив - улавям се, че ме радват и им се усмихвам.
Усмихвам се внезапно, без никаква видима причина за околните и сигурно в такъв миг изглеждам като един от около 500-те хиляди българи, които си говорят сами по улиците на Републиката.
Или пък се вдетинявам отново?…
Кой да ти каже…

…целият текст