Заглавието е една по-свободна откровена перифраза на прочута характеристика на Васил Левски, направена от Христо Ботев в негово писмо до Киро Тулешков през зимата, когато двамата живеят заедно в една вятърна мелница край Букурещ и освен че мръзнат, се хранят само по веднъж на 2-3 дни: “Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и е все весел. Вечер дордето си легнем - той пее, сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираме в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!!!…”
Политика - всички публикации в тази категория
Тука има, тука нема - 2: Данък несигурност за дилемата Рейтинг или Реформа?
Едно от основните послания в предизборната платформа на ГЕРБ, с което между другото спечели и голяма част от своите избиратели, беше за предвидима бизнес среда.
Теорията е едно, приложението й на практика обаче се оказва друго.
През последните месеци управляващото мнозинство изгуби най-много енергия, за да излъчва противоречиви сигнали. Спомнете си драматичното гласуване на по-високата ставка за данъка върху хазарта в края на миналата година. Или последвалото само месец по-късно изненадващо предложение на правителството за по-ниско облагане на същия този сектор. По подобен начин по-малко от няколко седмици след приемането на бюджет 2010 премиерът Бойко Борисов поиска намаляването на ДДС с 0.5 процентни пункта през същата година. Така изненада (и то не за пръв път) дори своя финансов министър. След първоначалното объркване дебатът започна да предизвиква снизходително махване с ръка и бързо загуби актуалност.
Тука има - тука нема II: сериал за балъци или мозъчна атака
В бедна и хаотична държава като нашата, всеки опит за качване на данъчната или осигурителната тежeст ще доведе до нов колапс.
“Идиотщина” е единствената дума, която ми хрумва, като слушам правителствени намерения, за които в крайна сметка се оказва, че Правителството дори и не знае за тях.
Медиите се лашкат и пропускат може би най-важното.
Няма пари, няма приходи, няма потребление, няма харчене.
Май точно от тук трябва да се почне.
Останалото е бла-бла-бла…
Таратор с копър…
Пълна боза…
Кога кучетата лаят и кога угодничаво скимтят
Фундаменталният въпрос всъщност е защо трябва “Да разлаем кучетата“?
Ами, защото точно в разлайването, в голяма степен, се вписват другите две теми “PR между информацията и манипулацията” и “Ако на клетката на слона пише “бивол”, трябва ли да вярваме на очите си?”.
Всъщност има и още един въпрос: “Защо кучето маха с опашка? Защото кучето е по-умно от опашката си. Ако опашката беше по умна, тя щеше да го размахва.”
Точно с това просто логическо съждение започва един от най-добрите примери, и може би един от най-лесните начини да си обясним значението на израза “Да разлаем кучетата“. Това е филмът на Бари Левинсон с едноименно заглавие, заснет през 1997 година, по романа на Бари Левинсон – “Американски герой” и с участието на Робърт Де Ниро и Дъстин Хофман.
Ей-й-й, ех-х-х! - в каква Държава само си живеем
В навечерието на националния ни празник, вместо гордо да развеем трибагреника, попаднахме в срамно риалити.
Защото България очевидно се управлява от клюкари и аматьори, които умрат да градят имидж, прелитайки от едно телевизионно шоу в друго.
Заради тези хора за едната бройка щяхме да стигнем до правителствена и конституционна криза.
Първо, някакви редактори на някакво забавно шоу извадили от някакъв жълт сайт някаква фалшивата новина - “Дянков нарекъл Първанов “млад милиардер“.
Бъди глухоням слепец в Казанлък…
…Ако искаш да си щастлив
Защо влакчето на властта в Казанлък изпуши преди 2 години, а Общината сякаш се вля в групата на селищата със затихващи функции?
Много влакове и още повече вагони изпушиха или направо си изгоряха през последните няколко години в държавата ни. В буквалния смисъл. Докато пътниците доверчиво си дремеха в купетата с надеждата да пристигнат благополучно на своята гара. И накрая какво се оказа? - че са били морално и физически остарели за пътуване, но по някакъв начин рециклирани, за да ни ги пробутат за употреба. Изводът е, че някой наистина е спечелил от сделките, но той много добре знае, че никога няма да пътува с тях. А за журналистите остава само възможността да описват последствията от тези сделки.
Спомен за едни президентски избори по ноти
За времето, когато всичко беше ясно, а гвардейците бяха излъскали парадните си униформи и еполети и бяха отрепетирали стриктно дори и отговора си с името за поздрава на бъдещия си Главнокомандващ. Тези дни, след внезапния медиен напън на Президента си спомних какво съм написал тогава. Всичко е ясно - да влезне Първанов, е заглавието на текста.
2 100 000 българи очакват от Първанов не да констатира грешките на тройната коалиция, а да ги коригира и въпреки това президентът все повече заприличва на “червен дядо” - роптае, мърмори и се мръщи срещу тройната коалиция, но дойде ли време с действия да й се противопостави, никакъв го няма. Защо Първанов бе доста по-активен по времето на премиера Сакскобургготски, отколкото по времето на тройната коалиция?
Кого точно удари Десети ноември?
Американският поет Джон Дън има едно стихотворение, в което пише: “И никога не питай, за кого звъни камбаната - тя навярно бие и за Теб…” Този стих години по-късно вдъхновява великият Хемингуей, за да напише романа си “За кого бие камбаната”, чиято основна идея е, че смъртта на всеки човек засяга пряко и него, защото и той е частица от цялото човечество.
На 10 ноември 1989 г., един ден след падането на Берлинската стена, на пленум на БКП е свален тогавашният първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, управлявал България повече от 33 години. Веднага след това започва изграждането на опозицията чрез създаването на нови и възстановяването на стари партии, закрити след 1944 г. Но остана всемогъщият член 1 на Конституцията, узаконяващ водещата управляваща роля на БКП в българската държава. Така че на този ден преди 17 години камбаната май удари единствено за другаря Тодор Живков.
Има ДАНС - има Справка, има Справка - има Проблем, няма ДАНС - няма Нищо
Аз съм мъж на 55 години и вече по-бавно мисля и пиша. За жалост и по-бавно реагирам. Биология… Но пък паметта ми е като файл на НАСА и на Съветската космическа програма, взети в едно.
За по-младите, младите и подрастващите - аз само перифразирам култовия хит на другаря Йосиф Висарионович Сталин, който цели 30 години звуча във Великия Съветски съюз и оглавяваше всички топкласации на ЧК и НКВД: “Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем”.
И така той успя да реши почти 20 милиона свои проблема, без намесата на конкурента си Адолф Хитлер, който само му помогна дискретно и то едва след 22 юни 1941 г.
Писна ми само да се говори в тази държава
Който дойде на власт, не знам къде и какво яде Той, но аз все съм си гладен. Иначе все аргументирано ми обяснява, защо съм гладувал досега.
От турско още така е било, казваше дядо: “Лятото бея все кожух ни теслимеше, а зимъска ние все дрипави ходим и мръзнем.”
Това, за турското, си остана. И сега си е така: Доган отвсякъде прецака Бойко, пусна му мюрето Сергей да се джафка с него за пред хората, а Царя достолепно си получи разрешение да си сече горите, в които горските са хората на ДПС.