В навечерието на националния ни празник, вместо гордо да развеем трибагреника, попаднахме в срамно риалити.
Защото България очевидно се управлява от клюкари и аматьори, които умрат да градят имидж, прелитайки от едно телевизионно шоу в друго.
Заради тези хора за едната бройка щяхме да стигнем до правителствена и конституционна криза.
Първо, някакви редактори на някакво забавно шоу извадили от някакъв жълт сайт някаква фалшивата новина - “Дянков нарекъл Първанов “млад милиардер“.
…Ако искаш да си щастлив
Защо влакчето на властта в Казанлък изпуши преди 2 години, а Общината сякаш се вля в групата на селищата със затихващи функции?
Много влакове и още повече вагони изпушиха или направо си изгоряха през последните няколко години в държавата ни. В буквалния смисъл. Докато пътниците доверчиво си дремеха в купетата с надеждата да пристигнат благополучно на своята гара. И накрая какво се оказа? - че са били морално и физически остарели за пътуване, но по някакъв начин рециклирани, за да ни ги пробутат за употреба. Изводът е, че някой наистина е спечелил от сделките, но той много добре знае, че никога няма да пътува с тях. А за журналистите остава само възможността да описват последствията от тези сделки.
За времето, когато всичко беше ясно, а гвардейците бяха излъскали парадните си униформи и еполети и бяха отрепетирали стриктно дори и отговора си с името за поздрава на бъдещия си Главнокомандващ. Тези дни, след внезапния медиен напън на Президента си спомних какво съм написал тогава. Всичко е ясно - да влезне Първанов, е заглавието на текста.
2 100 000 българи очакват от Първанов не да констатира грешките на тройната коалиция, а да ги коригира и въпреки това президентът все повече заприличва на “червен дядо” - роптае, мърмори и се мръщи срещу тройната коалиция, но дойде ли време с действия да й се противопостави, никакъв го няма. Защо Първанов бе доста по-активен по времето на премиера Сакскобургготски, отколкото по времето на тройната коалиция?
Американският поет Джон Дън има едно стихотворение, в което пише: “И никога не питай, за кого звъни камбаната - тя навярно бие и за Теб…” Този стих години по-късно вдъхновява великият Хемингуей, за да напише романа си “За кого бие камбаната”, чиято основна идея е, че смъртта на всеки човек засяга пряко и него, защото и той е частица от цялото човечество.
На 10 ноември 1989 г., един ден след падането на Берлинската стена, на пленум на БКП е свален тогавашният първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, управлявал България повече от 33 години. Веднага след това започва изграждането на опозицията чрез създаването на нови и възстановяването на стари партии, закрити след 1944 г. Но остана всемогъщият член 1 на Конституцията, узаконяващ водещата управляваща роля на БКП в българската държава. Така че на този ден преди 17 години камбаната май удари единствено за другаря Тодор Живков.
Аз съм мъж на 55 години и вече по-бавно мисля и пиша. За жалост и по-бавно реагирам. Биология… Но пък паметта ми е като файл на НАСА и на Съветската космическа програма, взети в едно.
За по-младите, младите и подрастващите - аз само перифразирам култовия хит на другаря Йосиф Висарионович Сталин, който цели 30 години звуча във Великия Съветски съюз и оглавяваше всички топкласации на ЧК и НКВД: “Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем”.
И така той успя да реши почти 20 милиона свои проблема, без намесата на конкурента си Адолф Хитлер, който само му помогна дискретно и то едва след 22 юни 1941 г.
Който дойде на власт, не знам къде и какво яде Той, но аз все съм си гладен. Иначе все аргументирано ми обяснява, защо съм гладувал досега.
От турско още така е било, казваше дядо: “Лятото бея все кожух ни теслимеше, а зимъска ние все дрипави ходим и мръзнем.”
Това, за турското, си остана. И сега си е така: Доган отвсякъде прецака Бойко, пусна му мюрето Сергей да се джафка с него за пред хората, а Царя достолепно си получи разрешение да си сече горите, в които горските са хората на ДПС.
Тогава те нямат и око, за да видят, как преекспонирането на обекта разсейва и фокуса на тяхното визуално послание.
Това забелязах докато преглеждах публичния албум на Бойко Борисов за последните три месеца.
И си зададох въпроса: Дали България ще осъмне същата ако само един ден издържи без Б. Б. на първа страница на централните вестници и без новинарските емисии на всички национални телевизии и радиа да започват с Името и Образа Му?
А тази седмица пък ми стана интересно и още нещо - какво е общото между Саркози, Берлускони и Борисов? Отговорът е любовта към камерите и прожекторите - медийният образ или неговото подобие. А без отговор остава подвъпроса доколко те самите желаят и харесват медийните ореоли, балони и мехури около себе си…
Щом се заговори за Бюджет 2010, Правителството тутакси уверено и нахакано извади и удари о масата трите магически чашки, т.е. трите възлови акциза: на цигарите, на алкохола и на горивата. И с евристичен патос обяви, че са прекалено маломерни, за да напълнят с тях голямото канче на Държавния бюджет. В Европа пълнели техните кани с по-големи чаши. Но сякаш пропуснаха да отчетат една подробност - че голяма чаша трудно влиза в малък резервоар, а дори и да влезе, то няма да се напълни достатъчно и ще си остане пак голяма чаша, но недостатъчно пълна. Резервоар в смисъл на заплати де, защото хубаво е да си мерим акцизите с европейските, но как да стане това, когато заплатите ни са в пъти по-малки от тези на нормалните европейци?
Трети месец само кьорфишеци. Всички си го знаехме. Май само ти си повярва, че ще осъдиш министър. Накрая някакъв Закон за Амнистията ти попречи. Възможно е. Ама я си виж Парламента - за 2 месеца 4 закона приеха. А, и 5 ратификации де. Ама ти си ги знаеш за какво бяха.
Писна ми някой твой министър да громи предшественика си си, а оня да му се усмихва благо от депутатската банка и да да го корка: “Бе, дай доказателства де…”
Или за играта с огъня по никое време, а най-вероятно си е чиста проба някакъв етюд за услужливи политици и за опашката на дявола.
Не знам защо, но вместо да се ядосвам, от няколко години вече само се кефя на старите си писания.
Този текст съм го писал преди повече от 3 години.
Нелеп и несръчен опит за палеж на джамията в Казанлък се превърна в медиен фойерверк за 24 часа, а ДПС се наежи и след като прибързано диагностицира ескалация на етническото напрежение в страната, прозря нечий пъклен замисъл да взриви етническия мир в България.
