Случайно попаднах на този текст на ексцентричния, но изключително ерудиран професор и рокаджия Евгений Дайнов. И след като го изчетох с върховно удоволствие, го препоръчвам и на всички вас, които в рекламната пауза между два поредни турски сериала, има вероятност да се разцъкате из Мрежата и да попаднете в блога ми.
“Ако знаех, че редник Сид ще се превърне в продуцента на сериала “Кръстопътища“, щях да го убия още през 1943 година и да обвиня генерал Ромел“, пише в спомените си за войната великият британски комик и писател Спайк Милиган.
Никога не сте чували за Спайк Милиган, нали? Нямате представа и кой е генерал Ромел? Така е, който си шлифова мозъка със сериали и “риалитита“. Да се надяваме, че поне знаете за коя война е ставало дума през 1943 година…
Що се отнася до “Кръстопътища” (Crossroads), това е вторият по давност тв сериал в света. Първият е пак английски - “Улица Коронация” (Coronation Street). “Улицата” започва през 1960 г., а “Кръстопътища“- през 1964 г. Още ги има. Радват се на огромен успех. Както днес в България турските сериали. Вчера бяха латиноамериканските. Утре ще бъдат арабските.
Щом българският народ гледа сериали, това значи ли, че е станал като английския? Не, хора, не значи. Нищо че англичаните си имат и “Биг Брадър“, и други “риалитита“, както си имаме и тук.
Разликите са много и са важни. Всяка цивилизована страна има своята културна “горница” и културна “долница”. Повечето хора в повечето време се намират в “долницата”, в “горницата” вирее едно относително малцинство. Всички обаче - включително медиите и рекламодателите - знаят, че истинските стандарти са в “горницата”. Но пък мнозинството, което гледа рекламите и после пазарува съответните прахове за пране, не се намира там. И на тях трябва да се обърне внимание и това става със сериалите и риалититата.
В Англия обаче (както и в повечето европейски страни) медиите не обиждат публиката, като им сервират сериалите след 20 часа. Тяхното място е преди новините, за да запълнят времето между връщането от работа и поемането на вечерната порция семеен живот. Сериалите са хем реверансът на медиите към “долницата”, хем полезна лека терапия - помагат на публиката да си смени настройката от работа към релакс, тъй като не натоварват.
Не и в БГ-то, обаче. У нас сериалите са в пиковото - сериозното, качественото време. Риалититата - също. По всички водещи частни телевизии.
Скритата идеология тук е колкото проста, толкова и обидна: българският зрител е толкова неук, че може да гледа само сериали и риалитита. По-качествените неща ще го озорят…
Ако питате телевизиите, всички ще ви кажат същото, макар с други думи: “Масовата публика е жени над 30-годишна възраст, които купуват праховете за пране и кремовете за разширени вени от рекламите. Трябва да обслужваме тях, за да имаме рекламодатели.”
И така се оказва, че вместо да дава изобилието от разнообразие, характерно за капитализма, медийната среда у нас уеднаквява. Дава един и същи буламач на някакъв хипотетичен “масов” зрител. Кеф ти сериал по тоя канал, кеф ти сериал по оня. Даже риалититата си ги сблъскват нарочно да са по едно и също време, та после трескаво да си гледат рейтингите.
Това уеднаквяване се върти покрай най-ниския общ знаменател - покрай културната “долница”. Горница няма. Медийните ръководства приемат, че всички хора, живеещи в България, са жени (и то - доста неинтелигентни) над 30 с разширени вени. Ако не си - толкова по-зле за теб. Да си.
Освен че са в различни времеви пояси, българските и английските сериали са различни и по същество. В Англия става дума за живота на обикновени хора, приличащи по всичко на своите зрители. В сериалите, излъчвани у нас, изобщо не е така (за чест на своите автори българският сериал “Забранена любов” донякъде следва английския модел). Кръвосмешения, плажове с палми, милионни далавери, диамантени огърлици, престрелки, лимузини и хеликоптери… Не, това не е огледален образ на живота в Миндя, Лясковец или дори София.
В “риалититата” също има разлика. Всички варианти на “Биг Брадър” в Европа имат за цел да накарат хората да покажат най-просташкото у себе си.
Участниците обаче реагират според възпитанието си. В България са като отвързани - с радост се втурват да демонстрират дълбините от простотия, която носят в душите си. В английския “Биг Брадър” обаче продуцентите удрят на камък в най-важното. Участниците, както и да са провокирани, отказват да… правят секс пред камера. Не щат и това е. Така са възпитани.
И в Англия имат “долница”, но не всичко й е подчинено. Имат си и културна “горница”. В България медийното усилие е да няма “горница”. Всичко да е “долница” - да мирише на мастика, потни крака и неумити полови органи.
Проблемът обаче е дори по-остър. В България има и съвсем очевидна конспирация хората да бъдат убедени, че дори “горницата” е “долница”. Предавания за “елита” с упоение показват някакви дебеловрати коремести мъже и силиконовите им девойки, които плюскат и се наливат на публични места, озвучени от чалга. Една трета са престъпници, една трета - техни помагачи и лакеи, една трета - обикновени безделници. Но от екрана ни чуруликат със светещ поглед: “Елит!”
Не е така. Професорите Богдан Богданов и Цочо Бояджиев са елит. Елит е и Греди Асса, колкото и да се прави на гамен. Христо Ковачки, Тодор Славков - внук и дори Весна Змиянац не са елит. Може да са добри хора, да обичат животните и да даряват на църковни настоятелства, но не са елит.
Освен това не всички българи са жени над 30 с разширени вени. Дори повечето не са. Ето, аз например съм мъж над 50, без разширени вени. Обаче мене ме нема в телевизионната схема. Което е глупаво, защото такива като мен са с пъти по-платежоспособна аудитория, отколкото са въпросните жени. Само че ТВ каналите не са стигнали до онази степен на развитие, на която да ме привлекат със съответното предаване, за да ми пробутат съответните реклами, та да хукна презглава да купувам съответния продукт на човешкия гений.
Смешното е, че не искам много. Като казвам, че след осем вечерта искам (аз и още един-два милиона платежоспособни граждани) нещо културно, нямам предвид Стравински. Нещо от Холивуд с Кевин Костнър в главната роля би било достатъчно. Защо през лятната ваканция точно това се случва (значи - може), но дойде ли първият учебен ден, веднага ни връщат в света на сериалите? Да не би през лятото жените над 30 с разширени вени да изпадат в кома? И да се събуждат на 15 септември, хищни за нова порция реклами за прахове и кремове?
Сериалите са привлекателни с елементарността на актьорската игра, екстремната завързаност на сюжета и бликащите отвсякъде страсти. Затова хората ги гледат. Хората обаче биха гледали и други неща, а от подобно разнообразяване телевизиите само биха спечелили. Но докато блъскат само едни и същи сериали и “риалитита“, нека не плачат, че хората започват да гледат в други посоки…
Евгений Дайнов
Tags: Coronation Street, Crossroads, Биг Брадър, Богдан Богданов, Весна Змиянац, генерал Ромел, Греди Асса, Евгений Дайнов, Забранена любов, Кевин Костнър, Кръстопътища, редник Сид, риалити, Спайк Милиган, Стравински, Тодор Славков, турските сериали, Улица Коронация, Улицата, Холивуд, Христо Ковачки, Цочо Бояджиев
хареса ми ,всичко е точно така