Напоследък все по-често си припомням тази култова реплика от спектакъла “Фенове” на Елин Рахнев, която разсмиваше препълнените театрални салони. Спомням си я почти на всеки мач от родното първенство пред пустеещите стадиони. Спомних си я и докато гледах как Тиери Анри заигра като Майкъл Джордан, а съдията… Ех, съдията… В началото не разбрах къде беше той и какво стана с него на терена, но после икономически експерти изчислиха, че този гол струва около милиард евро - на толкова засега пресмятат участието на Франция в ЮАР и печалбата за френския бизнес.

Значи не само у нас реферите превърнаха свирката в бизнес, а бизнеса - в свирка.

Иначе наистина, що за човек трябва да си, за да изтърпиш каруцарски закани към майка, сестра и цялата рода, независимо от полова принадлежност, куп шамари от нечистоплътни шкембелии по селските терени, докато започнеш да ядеш бял хляб по елитните дивизии. Особено в България, където мутренските години на прехода не гарантираха спокойствие дори и на най-печения футболен рефер. Обаче мераклии за тази мазохистична професия никога не са липсвали. Още от времето на комунизма, когато футболният съдия беше свързван със солидни странични доходи, ако не във вид на банкноти, то поне под формата на пълен багажник с вино, ракия, кокошки и някое кожухче.

От тогава още футболните ни съдии и техните началници не разчитат на свирката, байряка и постовете в БФС за прехраната си. Всички те се обявяват като некорумпирани и изтъкват в подкрепа на финансовата си независимост, просперитета, който са осигурили чрез бизнеса си. Много често обаче този бизнес е пряко свързан с президентите на клубовете и това е една от основните причини за скандалите в смешното ни първенство. Реферите не разчитат на съдийските такси и не живеят от тях, но за бизнеса си използват връзките и контактите именно от съдийството.

Преди няколко години Батето каза: “Ако разбера, че вземат рушвети, ще им наредя незабавно да почват да делят с мен, щото ще ги навра в миша дупка. Както може съдебната система да търпи съдии, които по 10 години да не решат по едно кокошкарско дело и да останат недосегаеми, така и аз ще дам на моите футболни съдии имунитет. Да лапат, колкото искат рушвети, а аз няма да ги закачам, стига да делят с мен. Ето, на Колина, дето казват, че не дал дузпа за белгийците, ще му занеса подарък. Аз знам как да му го дам и да не го закачат”. Както винаги, трудно може да се разграничи истината от самобитния хумор в думите му, но факт е, че най-големите скандали в българското съдийство гръмнаха точно след като Иван Славков сдаде поста в БФС. И особено с тези, които свирят международни мачове.

Един международен съдия получава по 1200 евро на мач. УЕФА плаща задължителни 600 евро командировъчни за 3 дни. 200 евро се полагат безотчетно за евентуални визови разходи и вътрешен транспорт. Още 300-400 евро е хонорарът, като разликата в заплащането на главния и страничните не е голяма. Парите са чисти, УЕФА си плаща предварително данъка в Швейцария. Но хубавите бонуси са по Коледа. Тогава от евроцентралата изготвят награди за всеки свирен мач според оценката и категорията на съдията. В най-високата група, където от нашите е единствено Антон Генов, се прибират по 1500 евро на среща. Иначе сумите са между 300 и 500 евро. При 4-5 мача на година коледният бонус става повече от приличен.

Подкупи не липсват и в Европа. Разказва се история за бивш наш рефер, който намерил 30 000 евро под възглавницата си преди мач на новоизгряващ клуб от бившия СССР. В Гърция, Португалия, Испания проститутките са задължителни. По семинарите не само в България, но и в чужбина се залага на пиячката и жените. Хотелиери в Старозагорски минерални бани пропищяха от свинствата на арбитри, които се прибрали пияни от дискотека и изпочупили вратите. “Играхме боулинг в Стара Загора и кротко се прибрахме”, оправда се един от трошачите. Жълт вестник пък спипа самия Антон Генов с руса девойка на общ семинар между българските и македонските съдии в Скопие. Подобни мероприятия бяха любими на доц. Васил Жечев - любимият шут за трапеза на Батето.

На село също картинката беше регламентирана - кокошка, винце и солидно напиване в кръчмата. Съдията си знаеше урока - дузпа за домакините в началото, за да не го бият.

Постепенно обаче пипалата на съдийските шефове преразпределиха паричните потоци. Подкупите взеха да поизчезват. Не защото се свири честно. Схемата е ясна - влиятелен началник от БФС (тип Иван Леков, Борислав Александров, а според Венци Стефанов - и Стефан Орманджиев) се ангажира срещу солидно заплащане с един или повече отбора. Шефът се обажда на съдията и му нарежда за кой тим да свири. Съдията има какво да губи - официалните си доходи. Защото неговият “патрон” му осигурява наряди. А в “А” група човек вече може да заработи добре според официалните тарифи. 1000 лв. прибира главният, по 700 отиват за помощниците, а още 400 лв. за четвъртия. В “Б” сумите са съответно 500, 400 и 300 лева. Прилично е дори във “В” - 100, 70 и 50 лв. Един добър съдия може да си докара 4-5 хил. лева бруто на месец по следната схема - 3 мача в елита, един в “Б” група, един-два от дубъла (80 лева хонорар) и още толкова на юноши (40 лева).

Е, какво значи тук да слушаш всяка седмица рехавия тремолен и дълбокосъдържателен припев на публиката за съдията, съдията, съдията, който бил педераст, или спорадични виртуални сексуални закани към отделни членове от рода си, пък в крайна сметка дори и някой реален тупаник при наличието на този категоричен действащ ценоразпис.

Та ето - явно такъв човек трябва да си, за да станеш футболен съдия днес в България.

Все пак - безплатен обяд няма, нали?



Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , ,