През лятото еРектората на Пинокио се оплакал на Партията, че всеки път, когато гласува за него на каквито и да са избори, все му се набиват трески в някои меки части, особено онези, които по някаква природна даденост се явявали продължение на гръбнака му.
- Че ти още имаш ли гръбнак? - ехидно се изхилила Партията на еРектората и влезнала на поредния си Конгрес.
Как да е, приказката обаче стигнала и до самия Пинокио. Не че се стреснал той, но все пак се замислил. И какво да измисли с дървената си главица - веднага се юрнал при Татко Джепето.
Старият дърводелец, още като видял носа му, веднага разбрал, че работата е дебела, но все пак благо го попитал:
- И какво този път, сине мой?
- еРекторатът ми се оплаква, че когато гласува за мен, все трески му се набивали в меките части.
- Сигурно се разсъхваш, моето момче и дървото се нацепва. Знам ли. Дай да опитаме за начало с малко шкурка - и подал добрият Майстор няколко парчета шкурка на Пинокио.
На следващите избори Джепето случайно срещнал отново Пинокио и след като се привел, за да не се удари в гигантския му нос, бащински загрижено го попитал:
- Е, сине, как я караш вече с еРектората? Помогна ли шкурката?
- Ама и ти, тате, че на кого му е притрябвал вече еРекторат? Нали си имам Шкурка в ръката и Партия зад гърба.
А Джепето се отдалечил замислен и промърморил под носа си:
- За Бога, аз от коя шкурка му дадох на Малкия? От ситната ли, дето само прогалва материала и оглажда фино дребните дефекти или от онази едрата, която шкури без остатък…
Tags: еректората, партия, Пинокио, Татко Джепето, шкурка
Много е добра!…май е от заглаждащата!