Този текст го написах една година след Панахидата. Тогава, когато Тройната Коалиция се изживяваше като  Триединния Бог и намери начин да унижи целокупната Българска Журналистика по най-долния начин - чрез директни заплахи и кешово заплащане. А парите ги взе от техните Читатели ,  Зрители и  Слушатели.

“Нищо ново под слънцето” - това е буквална заемка от  Еклесиаст, 1 глава, 9 стих и изразява наблюдението и философията, че огромното множество феномени в човешката практика вече са се случвали в историята. А Книга на Еклесиаст, е част от каноничния корпус на всички еврейски и християнски библии. Самата дума “еклесиаст” е съществително нарицателно име, приблизителен превод на древноеврейското понятие qohelet, което идва от корен kahal (събирам заедно). Тя е извлечена от гръцката дума ecclesia - общност, събор, превърнала се в християнския термин църква. “Еклесиаст” най-точно може да бъде преведена като “човек на общността” или, малко по-свободно, като “човек, който има влияние върху общността”. Следващото стъпало на метонимично изместване в смисъла вече свързва това влияние с умението да се говори; еврейският qohelet става гръцко-християнският проповедник: човек-собственик на някаква истина, който я разпространява или внушава вербално сред другите хора на своята общност.

Това за Еклесиаст го научих по-късно, когато с помощта на Поета приключих този ръкопис…

Преди това нашата общност в квартала се разтури, защото Гената продаде парцела си на някакъв добре облечен бизнесмен, който събори кръчмата и на нейно място започна да строи МОЛ. Догодина щял да бъде построен, но в него нямало място за квартална кръчма.

Бай Вичо - пенсионираният счетоводител, продължава постоянно да пише и да смята в тефтера си как да връзва всеки месец двата края с непрекъснато растящата му пенсия и дори заделял по някой лев, за да зарадва Масларова за рожденния й ден с комплект златни обички в знак на благодарност.
Даскала е решен този път да не позволи да го правят отново на дежурния будала в обществото ни и е намерил доста съмишленици и приятели, които да го подкрепят в искането му за достойно заплащане.
С Цецо Чеха пътувахме заедно до София и трябваше 3 часа да проявявам съпричастност към националния му нихилизъм, който мога да резюмирам в непретенциозна компилация популярни вицове.

Американският президент се оплакал на Св. Петър: не искам да давам повече пари на развиващите се страни; да, рекъл Св. Петър, това ще се промени, но не и докато ти си на власт.
Оплакал се после и руският президент: кога ще свърши тази проклета война в Чечения? Ще настъпи мир, успокоил го Св. Петър, ще настъпи, но не и докато ти си на власт.
Явил се и българският президент: кога ще има най-сетне богати доходи за всички, социални успехи, истинско пазарно стопанство? М-да, рекъл Св. Петър замислено и си погладил брадата: и това ще стане един ден, ще стане, но когато Аз няма да съм вече на власт.
След това той отишъл при Господ и му докладвал за срещата, а Бог се замислил и решил да слезе на земята - хем да провери от първа ръка нещата, пък и някоя добрина ако може да направи за българите. Срещнал най-напред мъж, който горчиво ридаел:
- Защо плачеш, сине мой?
- Инвалид съм и не мога крачка сам да направя.
Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога… Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае.
- Защо плачеш, дъще моя?
- Защото съм сляпа по рождение!
Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия…
Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче.
- Защо плачеш, момченце?
- Ами родих се и живея в България…
И седнал Господ и заридал заедно с него…
Това явно не ставаше за финал на книгата и реших, да събера всичките си бележки и да ги пусна без никакъв финал. Тогава ми се обади Поета и каза, че наистина няма смисъл да се напъвам, защото щял да ми подари готов. Ако мога да почерпя де… След час дойде у нас и ми донесе следния текст.

Суета на суетите!

Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?

Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.
Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни.

Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.

Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце.
Има ли нещо, за което може да се рече: “Виж! Това е ново и умно!” То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото.

Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя.
И видях всички дела, що се вършат под българското слънце.
И ето - всичко е суета и угнетение на духа.
От варварски народ никога не става държава.
И дефицитът никога не става излишък.

Аз рекох на сърцето си:
- Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласнат напред!
И се въоръжих с чест, правдолюбивост, снизходителност, търпение.
И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува:
- Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и гражданските свободи!

А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници. Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-големия, най-големия властник. Но когато го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп.

После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
- Не вервайте никого, освен на мене - казваше той. - Всички са лъжци, крадци и разбойници - само аз съм чист като гълъбица.
И виждам го, че лъже. Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си.
Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:
- Не го вервайте! Лъже ви за всичко.
А те ми се присмяха и отвърнаха:
- Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него - триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.
И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему.
И разбрах, че едните заслужават другите.
И че безумието превъзхожда мъдростта.
Затова се обърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето.
Аз рекох на сърцето си: Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те. И си набодах на игли - дейци, борци, оратори, държавници, и ги турих в кутии да шават с краката нагоре.
И видях с микроскоп едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен:
- Държавата е безстопанствено говедо- езди, стрижи, бръсни, дои, както, колкото, когато и докогато можеш!
- Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт!
- Защото, както в смъртта - няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.
- И по-добре да бъдеш магаре на власт, отколкото лъв в опозиция!

Прочетох разпечатката, изгледах го едва ли не с любов и станах да донеса бутилката, но той се засмя и ме върна обратно.
- Майтап бе, приятелю!!! Не искам с чужда пита помен. Не е мое. Аз само го преписах, за да ти е готово - и извади от чантата си ксерокопие на страница от вестник “Зора”, бр. 1210, 25 юни 1923 г.
Наистина го бе преписал съвестно, като бе спестил само заглавието “Еклесиаст” и подписа - от Хамлет , принц датски.
- Кой е авторът?
- Беден български творец, талантлив лирик и сатирик, покосен от охтика, излива своето угнетение и болката си от родната действителност, като перифразира библейския текст. Във вестника си вади хляба като коректор. 84 години от тогава, а?.
- Кажи де!
- Димитър Подвързачов, с псевдоними: Хамлет принц датски, Некий Нагел, Нестроевая сволоч и др. Поет, сатирик, преводач. Редактор и коректор във вестниците “Зора”, “Македония”, “Демократически сговор”, сп. “Звено” и др. Съставител, заедно с Димчо Дебелянов, на “Българска антология” (1910). Автор на книгата “Как дяволът чете Евангелието”, “Хумористични драски, мисли, парадокси” (1932 г.). Духовен покровител и другар на българските поети символисти и писатели – Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Константин Константинов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др., наричан от всички Бащата. Поне така пише в литературната ни история. Но нашите политици явно не са дорасли още дори и за приказката на Смирненски за стълбата.
Трябваше явно вече да извадя бутилката. И след първата наздравица го попитах дали е виждал скоро Гената.
- Никой не е виждал Гената, откакто продаде кръчмата заедно с парцела - и кой знае защо Поета отля от чашата си голяма глътка гроздова.



Tags: , , , , , , , , , ,