Перифразирам популярната сентенция не защото Бойко не уважава боговете - напротив, той си разговаря с тях като пръв сред равни, а защото откакто стана премиер, се опитва да говори предимно с езика на фактите и цифрите. Пък според сентенцията, когато те проговорят, дори и боговете започват да се ослушват.

Любопитното в ситуацията е, че и самият Бойко все още ги поставя над себе си дори.
Засега де.
И все още.  Все още…

След философските лупинги на Доган и отвъдните лакърдии на Сакскобургготски, Бойко роди нов стил на говорене. Като противоотрова за нищоказването и еврочиновническия жаргон генералът избра да комуникира с публиката на уличен език. Без риск от неразбиране. Една от любимите му фрази е “Пожелавам им приятна игра”. Изразът се употребява в белота от човек, който държи всички козове. Безсмъртна ще остане и сентенцията му за вътрешната политика: “Изпражнение, завито в целофан.” Веднъж Борисов обясни дейността си като кмет по следния начин: “Хората гледат, че всеки ден съм на бунището, на асфалта. Мъча се, не им давам на онези да крадат, развалям им културата на хранене, градинки правим, спортни площадки, украси. Хората виждат, че с трици ловя маймуни.”

Трудно е човек днес да си спомни откъде тръгна бойковизацията на българското политическо говорене. Но знаково ще си остане неговото спонтанно признание като главен секретар на МВР: “Ние ги хващаме, те ги пускат.” Тогава, когато той, в ролята на Добрия Шериф, хвърчеше из цялата република, а просълзени репотерки в екстаз целуваха още топлите отпечатъци по асфалта, които лимузината му бе оставила при поредната мръсна газ към следващото престъпление и го гледаха право в очите.

Май по това време Бойко се закани и на Доган: “Бе, той само да ми дойде на една ръка разстояние…”
Не съм сигурен. Но то и в Библията има някои неточности и разминавки. Важното е, че накрая, когато предпазливия и хитър Сокол наистина му кацна на една ръка разстояние, многоточието само се изпълни с неизреченото от Бойко.

Необяснимо е обаче, защо след като подряза крилете на хищната птица, той я остави да диша и да събира сили, а се заигра с проскубаното петле Сергей, чиито мутиращо ужкукуригане не се чува вече дори и в двора на Старата къща.

Наистина - неведоми са пътищата Господни.

Като пожарникар по образование, Бойко Борисов е наясно, че с огъня игра не бива, но в политиката си е новобранец и отвори ли „поразяващата си уста”, често бълва жупел. Лесно запалим материал се оказа раздумката му с български емигранти в Чикаго. „Материалът, който се явява на избори и можем да избираме кадри, никак не е голям… Няма как! Един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ!”, оплака се Генерала отвъд Океана. Този вопъл е тъжното самопризнание на бате Бойко, че все пак не е Бог. Защото Господ е създал Адам от кал, без да се оплаква от лепкавия материал. Утехата на нашенския демиург е, че никой не може да му отнеме етикета „специалист по всичко” - огнеборец, бодигард, топченге, каратист, футболист от „Витоша Бистрица” или кмет. А ако някой ден изкара съкратен курс по човешки ресурси, може да реши и проблема си с „Материала”.

Говорейки така, Бойко успя да омачка и поразкъса целофана на българските политици с езика на улицата. Според социолога Андрей Райчев, Борисов е човекът, който е заговорил пръв на некомунистически език: „Това е езиков феномен. Езикът му изразява мирогледа на новия българин”, обясни Райчев. Е,този език не винаги е точен естествено. Например той цяла седмица бърка думичките конструирам с конституирам. И цяла седмица конструира парламент. Но защо пък Професора не го поправи?

Крилатите фрази на Бойко “по правило” са срещу. Те набелязват враг, който трябва да бъде осмян, преди да бъде победен. Без мишена, без експресивно посочен враг, Бойко Борисов би бил поредният български политик, преминал прага на своята компетентност.

А така реално, Бойко Борисов успява да съчетае наистина две в едно, т.е. два образа, които са еднакво харесвани от българина (с уговорката, че не могат да се правят крайни обобщения). Първият образ е този на бореца, срещу когото са се изправили всички партии и институции, а вторият образ е на човек, който говори с езика на средно статистическия българин, който политиканства на чаша ракия, в съчетание даже с неизпълнените му обещания, защото те са част от представата за нас самите. Борисов е един от нас, и малко по-добър без да ни дразни, защото има бабаитско присъствие, а е и “готин”. ГЕРБ е добро хрумване. Използвайки негативизма към всичко политическо, формацията ГЕРБ съчетава три важни за успех в дадения момент елемента – антиидеологична – програжданска; антиполитическо говорене – личностно (споделящо) говорене; и събиране на лидери от местната власт, т.е. хора, които се свързват със справяне с конкретните проблеми по места, а не с недолюбваната псевдонационална политика. Борисов и ГЕРБ имат интерес от овладяване на слабото за сега дясно, защото там има празно пространство и защото естествения процес на развитие изисква оформянето на силен, традиционен, десен избирател.

Бойко доказа, че в България такова животно като силен, традиционен, десен избирател не съществува. Затова и докрай, с някаква чиата детска наивност, се дърпаше от всякакви коалиции. И успя да се опази от тях.

Ден преди да обяви кабинета си, прочетох един виц:
“- Г-н Борисов, какво ще бъде новото правителство?
- Как какво?! МОЕ!”

Това бе вица, който с един ден изпревари събитието. На следващата вечер, в новините, попитан за критериите за избор на министър на най-голямото си министерство, това на икономиката, енергетиката и туризма, Борисов отговори: “Той е доказан експерт!” Журналист го попита: “Пред кого е доказан?” “Пред мен!” - отговори Ге’ералът.
Това вече не е виц! Това е самата истина, документирана от камерите.

А след няколко дни, на една от поредните медийни изяви на Борисов, в която той ползва цветущия си, толкова характерен език и демонстрира отново доста специфично поведение, той пусна култовата фраза “думи, като моля, другарко, Бойко ме бие пред Брюксел не важат”, след което, обръщайки се фамилиарно към финансовия СИ министър, му дава заповед пред камерите и демонстративно напуска конференцията видимо отегчен и обиден…

И се заредиха фраза, след фраза:
“Да си премиер е 10 пъти по-лесно отколкото да си в МВР или кмет. Това каза министър председателят Бойко Борисов пред Нова телевизия. “Имаш телефон с копчета, всеки министър ти казва каквото искаш да знаеш, никой не ти пречи.”

“Аз нямам претенции, че съм безгрешен, както направих с Агенцията по горите – назначих един човек в петък и ми беше достатъчно до понеделник, че трябва да бъде махнат”, признава си чистосърдечно Той.

Междувременно Премиерът плаща на пенсионерите, носи пари от Брюксел и май ще докара дефицит в родната реч ако забрани още някое глаголно време или думичка. Защото след забраната на „ще”, премиерът изтри от речника на своите министри още две думи – „замразяване” и „спиране”. Това стана докато двамата му министри – социалният и този на финансите си противоречаха нещо за заплатите и пенсиите, но Генерала веднага внесе ред, като отписа и двата глагола.

Лингвистичните си препоръки Бойко обяви по време на брифинг след заседанието на Министерски съвет, макар че говорът на Борисов е далеч от книжовния български език и е характерен за родния му град - Банкя, който вече е квартал на София.

Бъдещите историци могат да разглеждат втората половина ХХ век и като аномалия на езика. Достатъчно е да си спомним мисловната реформа, в която комунистическите клишета отстъпиха на либералните, а русизмите бяха заменени с американизми.
Доброто и злото размениха местата си като в калейдоскоп. “Народното стопанство” стана “пазарна икономика”. Заклеймените герои на по-бившия режим - капиталисти и експлоататори, се превърнаха в предприемачи и бизнесмени. Пролетарият престана да се обединява със себеподобните си по света и се преквалифицира в “синя якичка”. Едновремешните “борци за свобода” от Палестина днес се виждат като фундаменталисти, а борбата срещу империализма преля в тази срещу тероризма.

Революционната жилка, която беше на почит, отстъпи на демократичната. “Комунист” от название на свръхчовек стана нарицателно за хиперзлодей. Председателите на ТКЗС след закриването на стопанствата се събудиха като президенти на ферми. На мястото на пионерските организации никнат бойскаути. За реформата на езика се грижеха същите прашни идеологически работници. Само дето вече спряха да се наричат агитпропчици, а са пиари и имиджмейкъри. През 90-те битка между леви и десни се водеше за миналото - СДС държеше сметка на червените за комунистическите извращения преди 10 ноември и идеализираше епохата преди 9 септември. Докато БСП се мъчеше да спаси останките от социалистическата ера и да не допусне “реставрация на монархофашизма”. Противопоставянето се стопи в момента, когато на “Позитано” започнаха да маршируват милионери и БСП също се научи да “отправя оферти” към своите избиратели и окончателно се раздели с курса към въоръжена борба.

Триумфът на либералния дух доведе след себе си друг феномен - уеднаквяване на речниците на централите. Подборът на думичките днес указва единствено мястото на партията - дали е на власт, или се намира в опозиция. По навик малцинството в парламента кълне управляващите, че затриват държавата. В техните очи българите загиват или бягат, бизнесът е докаран до просия, над пенсионерите се провежда геноцид, младежта се друса и проституира, а булките не раждат.

Обратно, политиците на власт говорят за небивалото забогатяване на населението и икономически просперитет, пишат си календарчета на успехите, преизпълняват си двойно и тройно обещанията. Засега Борисов има календарче само с успехите си като кмет. Плюс харизмата си, която независимо дали ни харесва, или не, е факт. Него го харесват жени и журналисти и това му е известно. Той може много добре да комуникира с репортерките. Просто да си играе с тях така, че те от обикновени факти да създадат море от събития около него. Макар че той е в много добри отношения и с главните им редактори. Но в отношенията си с журналистите знаеше, и досега знае, на кой, как и какво да подаде. Знае дори как и кога да сгълчи репортерите, за да направи и от това събитие.

А според медийния експерт Георги Лозанов, Бойко Борисов е “Политическата проекция на реалната телевизия”, защото превръща в свой имидж чисто езиковото, емоционалното и дори телесното сходство с така наречения обикновен човек. “Бойко Борисов е звезда, защото хората се идентифицират с него и си казват: “Щом той може, значи и ние имаме шанс.”- твърди експертът.

Пък един мой познат преди няколко дни ми каза: “А на Борисов от сега му се подигравате…Сигурно, защотолафовете му не са мазен курбан,като тези на разни Сергостанишевци,Емелетемки,Миленвелчевци и не си говори отвлечено за разни комисии,фирми,съюзи,проекти и какво ли не още, за да се прави на учен, който подиграва неучените. Мисля си, че е дошло време да не се научим да съдим по делата…20 години ни баламосваха вече”.
Той не беше медиен експерт.
Не беше дори и член на ГЕРБ.
Дано обаче не се окаже поредния баламосан в милата родна политическа джунгла.



Tags: , , , ,