Депресия мъчи 70 на сто от населението на Републиката, а “нервата” на българина вече е опряла о кокала, но това според специалистите е нормално, защото при големи обществени промени, хората масово изпадали в стрес, депресии и психози.

Официално регистрираните луди в България до миналата година са над 250 хиляди, а по времето на др. Тодор Живков бяха точно 194 206. Явно демократичният преход внесе смут в душата на българина и дъската му яко захлопа. Навярно, защото десетилетия наред той се бе отпуснал в ръцете на Държавата и неусетно привикна тя да го напрвлява и ръководи строго,  но мъдро.

И изведнъж - о-о-о, ужас: заедно със Свободата и Демокрацията нахлуха безработицата, разни нашенски модификации на египетските пирамиди, апаши и мутри, застрахователи, секти, психофашисти, инфлации и дефлации, избори и партии…

Явно, от всички тези зловредни фактори българският човек започна да превърта на по-ускорени обороти. Най-много, според един мой познат лекар, който твърди, че изразява мнението на гилдията си, днес се увеличават неврозите.

Това са състояния, които докторите наричат непсихотични. Това били леки разстройства, но понеже рядко се лекували овреме, се стигало до по-тежки душевни страдания, наречени психози.

Постоянно безспокойство, непрестанно очакване да ти се случи нещо лошо, непрестанна тревожност - това е състоянието, в което се чувстват и ежедневно пребивават 70 на сто от българите през последните 15 години. Над тези хора витае едно усещане за черна предопределеност и за злокобна орисия: в по-малка или по-голяма степен, те са вече крайно невротизирани.

За безпричинната си тревожност, за страховете си за неврозите и стреса си никой не обича да говори или да споделя. Да не говорим за депресиите и психозите. Неудобно ни е. А когато в еди момент потърсим помощта на лекаря, се оказва, че вече е малко късно. И тогава?…

Когато западняк легне при психиатъра, той му казва: “Отпусни се!”. А българинът най-често чува: “Абе, глезльо, я се стегни!”И той се стяга, но буцата в стомаха му се свива още повече и изпраща тревожните си импулси до всички нервни разклонения и човекът вече не може нито да усети, нито да почувства дори и малкото хубаво, което му се случва в живота.

И ако се заслушаме в най-обикновените разговори по улицата или, в който и да е магазин, то няма начин да не забележим, че всяко второ изречение започва или завършва с думите ужас или ужасно: “Ужас, колко е студено…”, “Ужас, колко е топло…”, “Толкова много стоки - ужас, човек се обърква и нищо не може да избере…”, “Това е един ужас - какво да си купи човек при такъв малък избор…” И т.н., и т.н.

С други думи, днес България е сякаш царството на негативистичното мислене.

Българинът е в състояние на една постоянна тревожност, че неминуемо ще му се случи нещо лошо: някой ще се разболее, друг ще умре, трети ще бъде изнасилен, четвърти ще бъде убит, пети ще бъде окраден и пребит…

Електронните медии на всеки кръгъл час я насаждат, а вестниците я подхранват, пък хората си я препредават едни на други…

Масов обществено-духовен мазохизъм, който вирее именно благодарение на тази негативна поредица от мисли и информация, препредавана в съзнанието на стотици хиляди хора. Тази негативистична вълна не може лесно да бъде овладяна и успокоена. И ако се опитате да успокоите такъв човек, то той неминуемо ще ви обвини, че приспивате будното му съзнание с измишльотини. Защото за негативистичния човек съществува само негативистичното мислене и психическа настройка. Затова той е изключително податлив на психически депресии, нервни разстройства, живее в постоянен страх, има проблеми със сърдечно-съдовата система, не може да спи…

Добрата новина в случая е, че депресираните хора никога не полудяват

според един от най-видните български психиатри проф.д-р Иван Миланов, който твърди, че заболяванията, свързани със стреса, не са психични заболявания. Драстично увеличение през последните години обаче има при заболяването, което той нарича тревожност. Според специалистите, след време то обаче може да доведе до депресия, която пък е свързана с промяна на биологичните субстанции в мозъка.

Човек може да откачи поне по 1001 начина.

По принцип медицината не философства за лудостта. Това го прави обществото. Например великият немски философ-идеалист Кант твърди, че лудостта е многообразна, а един от най-играните драматурзи Бърнард Шоу в типичния си стил, дълбокомъдрено добавя:”Истина е - има луди дори и в лудниците…” Пък препатилият български народ дълбокомъдрено заключава:”Всеки си е поне малко луд.”

Днес у нас шизофрениците са около 35 хиляди. Близо 30 хиляди българи са с диагноза афективна психоза. Говори се, че робите на алкохола са около стотина хиляди, от които всяка година полудяват по 15-20 хиляди, от които оздравяват годишно по 6-7 хиляди и то само временно… Реално погледнато, според тези данни, ръстът на психическите заболявания у нас се забавя, но това е така единствено по причина на намалялата регистрация на страдащите, защото от 1987 г. задължителната регистрация на психитата в България отпадна.

Въпреки това сега всеки може да викне ченге за бесния. Полиция, съседи, роднини или колеги могат да пратят сигнал до прокурора, ако пияница, психо или наркоман ги тормози. Най-често в лудницата попадат пациенти с психози в период на криза, които не могат да се контролират в домашна обстановка или, когато шокът е първи. Ако човек се изнерви и започне да буйства, ченгетата го карат в болницата, където лекарят преценява дали той е опасен за околните и за себе си. После уведомява прокурора, който пък сезира съда. Прокуратурата може да нареди и съдебно-медицинска експертиза, която трае около 15-20 дни.

Тоталитарната власт държеше лудите изкъсо. На свобода се разхождаха само безобидните, които емоционално освежаваха делника ни.В годините на демократичния преход обаче лудниците в държавата ни западнаха, а обитателите им плъпнаха по улици, площади и паркове. А една част от тях влезнаха дори и във властта

По едно време дори цял психотерапевтичен кръжец заварди ключовите постове в правителството. Добре че беше само за осем месеца. Но и днес дори, според моя познат лекар, от парламентарната трибуна психиатрите продължавали да чуват такива речи, че без колебание поставяли своите си диагнози. Оправданието на моя познат бе, че те били тесни специалист-професионалисти и си нямали понятие от прппорционалните партийни листи, според които всеки потомък на Вазовия Мунчо може да влезе в Народното събрание.

Медиците от гилдията на моя познат били категорични, че всички народни избранници на всички нива, вече било крайно време да минат през техните психотестове, за да установят те кой народен избраник от каква душевно-опасна болест страда. Още повече, че се оказва, че голяма част от тях са изключително лабилни като психика.

Моят познат ми разказа за роден български депутат, който съвсем наскоро лежал при него с диагноза “Депресия от емоционално изчерпване”. Страдал от лесна умора, безсъние, сърцетуп и обилно потене. Верни на Хипократовата си клетва, лекарите му препоръчали единствено възможния според тях лек - откъсване от травмиращата обстановка в Парламента.

А иначе всички се раждаме като напълно нормални хора, защото съвременната медицина се дистанцира от доскоро популярното мнение, че психозите били наследствени. Може и така да е, но не е задължително. Днес медицината причислява към идиотите хората с вродена или придибита в първите 4 години олигофрения. Такъв болен си го водят идиот по рождение. За разлика от него обаче, дементните се раждат нормални. Може и да е притежавал висики интелектуални качества, но с възрастта той оглупява. Предразположенията към психотравми се създават най-често в детството. Малчугани, които растат в непълни семейства , сред скандали и побои, са по-податливи. Травмата от детството се кодира по особен начин в психиката и може да се отключи във всяка кризисна ситуация.



Tags: , , , , ,